1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№522
София, 05.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 2657 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Р. Х., Л АХ. и А. А. Р. чрез своя баща и законен представител А. А. Р. против Определението от 10.06.2015г. по в.гр.д.№ 388/2015г. на САС, ГО, 8 състав. С него в производството по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на същите страни за изменение на постановеното по делото решение в частта с която са осъдени да заплатят разноски на насрещната страна ЗК [фирма], искането им е оставено без разглеждане. Изложените съображения са, че молбата по чл.248 ГПК за изменение на разноските е процесуално недопустима, с оглед изискването на чл.80, изр.последно ГПК, тъй като ищците не са представили списък по чл.80 ГПК. По аргумент от т.9 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС същата е оставена без разглеждане.
С частната жалба се иска отмяна на определението. Изложени са съображения, че в хипотезата на чл.80 ГПК не е предвидено, че непредставянето на списък на разноски преклудира правото на страната, в чиято тежест те са възложени, да иска изменение на решението в тази част. Поддържа се, че с разпоредбата на чл.80, изр.второ ГПК е въведено ограничение само относно непредставилата списък за своите разноски страна да иска изменението им в своя ползва. Посочва се, че дори да се приеме, че непредставилата списък за своите разноски страна няма право да иска изменение на акта на съда за присъждането им, това не означава, че съществува забрана да иска изменение на разноските, възложени в нейна тежест. Изложени са и съображения за основателност на искането по чл.248 ГПК.
От [фирма] е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима и основателна.
Изцяло следва да бъдат споделени изводите в частната жалба, че даденото в ТР разрешение за недопустимст на искането за измение на решението за разноските е относимо само в хипотеза на непредставяне на списък от страната, която е несъгласна с присъдените в нейна полза разноски, но не и когато иска изменение на разноските, възложени в нейна тежест. Логиката е, че страната може да представи списък само на своите разноски с цел да посочи на съда и на насрещната страна перата и размера на разходите, които иска да й бъдат възстановени, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Непредставянето на такова обобщение ще има за последица преклудиране правото й да оспорва направеното от съда изчисление относно размера на присъдените в нейна полза разходи за защита. Това правило е немислимо, когато осъдената за разноски страна, счита че те не се дължат на насрещната по спора, съответно оспорва размера им.
Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на САС за произнасяне по съществото на молбата. Такива съображения са изложени в мотивировъчната част на определението, но с диспозитива е прогласена нейната недопустимост.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определението от 10.06.2015г. по в. гр.д.№ 388/2015г. на САС, ГО, 8 състав.
Връща делото на същия състав на САС за произнасяне по същество по молбата по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: