3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№529
гр. София, 07.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1421 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8374/24.VІІ.2015 г. на ответника по касация В. Ив. И. от [населено място], [община] могили, област Р., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Р., с която той претендира да бъде допълнено постановеното на 25.VІ.2015 г. по настоящето дело определение № 379 в частта му за разноските, като – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – му се присъдят сторените в частното касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК такива в размер на 1 050 лв. (хиляда и петдесет лева). В тази насока процесуалният представител на молителя И. уточнява, че в текста на приложения по делото договор за правна защита и съдействие той бил допуснал „неволна очевидна фактическа грешка относно посочването на частната жалба като „въззивна”, вместо правилното: „касационна”.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата по молбата М. С. И. от [населено място] писмено е възразила по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение.
При произнасянето си по молбата за допълване на горното определение настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК в сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е била уважена, а тъй като с постановеното на 25.І.2010 г. решение № 155 в пр-вото по чл. 290 ГПК по настоящето дело не е била уважена касационната жалба на [фирма] – Бургас в отхвърлителната част на атакуваното от д-вото въззивно решение на Бургаския ОС – по иска на този търговец за заплащане на неустойка в размер на 3 750 евро, както и по иска му за заплащане на договорно възнаграждение, съответно за разликата над 357.87 евро и до предявения размер от 937 евро, преклузивният срок за подаване на настоящата молба е в случая този по втората алтернатива на чл. 248, ал. 1 ГПК – едномесечен.
Молбата на В. Ив. И. е подадена на 24.VІІ.2015 г., следователно тя е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК и затова ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата на В. И. И. от [населено място], област Р. е основателна.
Единственото съображение на настоящия състав на ВКС за отхвърляне на искането му за присъждане на разноски, посочени и в приложен по делото Списък по чл. 80 ГПК, е било означаването в договора за правна защита и съдействие на подадената от М. Ст. И. частна касационна жалба като „въззивна”. При сега направеното от неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Р. уточнение за допусната „неволна очевидна фактическа грешка”, ще следва да се приеме, че ангажирането му на 9 май 2015 г. в действителност е било с цел изготвяне на „защита-отговор по частна касационна жалба пред ВКС”, подадена от М. Ст. И. по въззивното ч. гр. дело № 66/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В тази връзка неоснователно е възражението на частната касаторка за прекомерност на претендирания от В. Ив. И. адвокатски хонорар от 1 050 лв., тъй като – независимо от преценката за правната и фактическа сложност на делото – той е бил надлежно определен по размер под установения минимум на дължимото адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.І, ап. № 1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на В. И. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] могили, област Р., [улица], направените по настоящето съдебно-деловодни разноски в размер на СУМАТА 1 0 50 лв. (хиляда и петдесет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2