7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№642
София, 27.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………….……. и с участието на прокурора ……………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2922 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3796 от 11.VІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 237 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 16.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 1363/2013 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 359/15.VІІІ.2013 г. на Старозагорския ОС, ТК, по т. д. № 309/2011 г. за осъждането на този търговец да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Стара З. сума в размер на 76 382.86 лв. (седемдесет и шест хиляди триста осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща равностойността на 113 835 кг. брашно към датата 27.ХІІ.2010 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /9 май 2011 г./ и до окончателното й изплащане, а също и в частта на въззивното решение, потвърждаваща отхвърляне на предявените от д-вото настоящ касатор срещу ищеца като частични негови насрещни осъдителни искове: за присъждането на сума в размер на 9 234.40 лв., търсена като възнаграждение за изработена по поръчка на ищцовото д-во продукция, както и за присъждането на сума в размер на 1 246.62 лв. – за предоставянето на складово пространство за съхранение на пшеница.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат уважени двата насрещни иска в предявените по делото техни размери (общо за 10 481.02 лв.), а искът на [фирма] за присъждане равностойността на 113 835 кг. брашно към датата 27.ХІІ.2010 г., да се отхвърли, като неоснователен или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд за изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че са атакуваните две части на решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса, решавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Основателно ли е и ако да – при какви случаи може да се търси парично обезщетение вместо реално изпълнение на насрещната дължима реална престация по договор за изработка, без да е заплатена уговорената цена за изработката от страна възложителя?”;
2./ „Законосъобразно ли е уважена претенция за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор при положение, че ищецът възложител по договора за изработка е неизправна страна по отношение на двете основни задължения – заплащане цената за изработката и приемане на изпълнението?”;
3./ „Основателно ли е уважаването на иск за заплащане на парично обезщетение вместо реално изпълнение на договора вместо осъждане на ответника за реално изпълнение по двустранен договор, и то при положение, че договорът за възлагане не е валидно развален?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Стара З. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара З. както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови части, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за производството пред ВКС в размер на платения хонорар за един адвокат от 3 000 лв. – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 075723/27.VІІІ.2014 г. Инвокиран е довод, че няма приложени съдебни решения към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата в подкрепа на твърдението за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма]-Стара З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи осъдителния иск на [фирма] с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД във вр. чл. 258 ЗЗД срещу търговеца настоящ касатор за присъждане равностойността на 113 835 кг. брашно към датата 27.ХІІ.2010 г., въззивната инстанция е приела, че първото д-во има правно основание да претендира заплащане на паричната равностойност на недоставеното му количество от 113 835 кг. брашно, доколкото искане за реално изпълнение на това задължение по договора за изработка е било веднъж вече надлежно отправено с получената от ответника по иска нотариална покана от 28.ХІІ.2010 г. При липсата на отговор по тази покана за реално изпълнение за ищцовото д-во е налице правното основание точно по предл. 2-ро на чл. 79, ал. 1 ЗЗД да претендира обезщетение за неизпълнение – „като заместваща облага на първоначално дължимото реално изпълнение и обезщетение за забава”, а понеже в случай на реално изпълнение ищецът би следвало да заплати на преработващия /търговецът настоящ касатор/ стойността на услугата, в процесната хипотеза дължимото за преработката на ишлеме се приспада от равностойността на недоставеното количество брашно.
Във връзка с тези решаващи изводи на Пловдивския апелативен съд за изхода на делото, ще следва да се отбележи следното:
1./ Нито един от формулираните от касатора [фирма] три правни въпроса не се отнася до другата атакувана от него част на въззивното решение – по насрещните му два осъдителни иска, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв. за въззивно решение по търговско дело;
2./ Всеки един от тези три „правни” въпроса има изцяло хипотетичен характер, тъй като въобще не е бил предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с първата от атакуваните две части на неговото въззивно решение.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., вкл. и изложените към тази точка мотиви, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, в процесния случай по необходимост се налага извод, че погрешното отъждествяване от търговеца касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Безпредметно е тогава обсъждане на посочените в изложението му към жалбата допълнителни основания /по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, а също и констатираната липса на приложени по делото влезли в сила съдебни решения при обосновката на първата от тези две предпоставки.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума в размер на 3 000 лв., представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Стара З., съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 075723/27.VІІІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 16.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 1363/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „А”, ет. І, ап. № 3 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК / със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Стара З., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 075723/27.VІІІ.2014 г. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2