3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№617
София, 22.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2005 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Р. Б. срещу тази част от Решение № 663 от 09.04.2014 год. по гр.д.№ 727/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната жалба на Е. Б. срещу тази част на Решение № 8355/11.12.2013 год. по гр.д.№ 4550/2012 год. на Софийски градски съд с която искът му с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.51 ал.2 ЗЗД срещу ЗК [фирма] е бил отхвърлен за сумата над 10000 лв. и до предявения размер от 30000 лв.
В частта с която искът е бил уважен за сумата до 10000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ЗК [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Ищецът е пострадал при ПТП на 24.04.2009 год. При управлението на мотоциклет по [улица]в посока от [улица]към [улица], бил ударен от л.а. „Голф”, който при неправилно предприета маневра за ляв завой му отнел предимство. Били му причинени телесни увреждания, като за неимуществени вреди, предявил иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на виновния водач. Било му присъдено обезщетение в размер на 30000 лв. с влязло в сила решение по гр.д.№ 4817/2009 год. на Софийски градски съд.
Разглежданият в настоящето производство иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.51 ал.2 ЗЗД произтича от твърдението на Б., че е налице влошаване на здравословното му състояние – ексцес. Допълнителните болки и страдания търпял, поради направените му през 2010 год. и 2011 год. две операции по подмяна на поставен остеосинтезен материал на счупената при ПТП лява раменна кост.
Ответникът по иска ЗК [фирма] е оспорил наличието на ексцес, като тезата му е, че се касае за последващ, планиран етап от лечението на Б. и този предстоящ етап е бил овъзмезден с обезщетението, присъдено в предходното производство. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 10000 лв. Събрал е доказателства относно механизма на ПТП и е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е счел, че справедливото обезщетение за Б. би следвало да бъде 20000 лв. Приел е, обаче, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен, поради това е потвърдил крайния извод на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи чл.280 ал.1 ГПК без конкретизация на основанието и без посочване на конкретни правни въпроси. Съдържа се общото твърдение за неправилното прилагане на чл.52 ЗЗД, поради нарушаване на принципа за законност, въведен с чл.5 ГПК и чл.124 от Конституцията, както и позоваване на това, че с предходното решение по същия спор е отречено наличието на съпричиняване.
Настоящият съдебен състав счита, че съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, от съдържанието на изложението може да се изведе въпроса дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес. По отношение на този въпрос приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, поради което касационен контрол за произнасяне по него ще следва да бъде допуснат.
Касаторът Р. Б. е освободен от внасянето на държавна такса.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 663 от 09.04.2014 год. по гр.д.№ 727/2014 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на Е. Р. Б..
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.