5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 21.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 895 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците [фирма], [населено място] и Г. М. Р. срещу Решение № 333 от 28.12.2015г. по в.т.д.№ 229/2015г. на Апелативен съд Велико Търново в частта за потвърждаване на Решение № 294 от 29.05.2015г. и на Решението от 04.06.2015г. по т.д.№ 1350/2013г. на ОС Велико Търново.
В касационната жалба са изложени съображения само по отношение неправилността на решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ. Поддържа се, че искът неправилно е отхвърлен, тъй като релевантно за неговата основателност е действителното, реалното изпълнение на насрещната престация, каквото в конкретния случай не било установено. Твърдението е, че срещу продадените активи в патримониума на длъжника не е постъпило плащане. Правни аргументи по отношение решението на ОС за отхвърляне на исковете, квалифицирани по чл.209 ЗЗД не са изложени. Оспорва се и правилността на извода на апелативния съд за възлагане в тежест на ищците в качеството им на кредитори, предявили отменителния иск, да заплатят държавна такса и разноски на ответника [фирма], [населено място].
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Допустима ли е уговорка, с която длъжникът се задължава да погаси задълженията на кредитора /в несъстоятелност/, вместо да му заплати цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато сделката е извършена след датата на неплатежоспособността. Поставянето на въпроса е аргументирано с извода на апелативния съд, че отсъства неизпълнение на задължението на купувача по сделките, чиято недействителност се иска да бъде прогласена /на ответника „Р. Лизинг България”/, тъй като част от дължимата е заплатена от купувача чрез извършено прихващане на задължението на продавача за лизингови вноски по сключени със същото дружество договори за лизинг, друга част била погасена чрез погасяване от купувача на дължими от продавача публични вземания, а трета – чрез заплащане по банкова сметка. Допълнителната предпоставка /т. 3 на чл.280,ал.1 ГПК/ е обоснована чрез цитиране на последния абзац от диспозитива на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. 2/ От значение ли е добросъвестността при отменителните искове по чл.647 ТЗ като се посочва, че макар този въпрос да не е засегнат в мотивите на въззивното решение, той ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. 3/ Изпълнено ли е условието, визирано в чл.647,ал.1,т.3 ТЗ за дадено и получено, когато сумите по сделките са преведени на трето лице; има ли значение за какво са използвани преведените суми или от значение единствено адресатът на плащането, когато същият е изрично уговорен. Поставянето на въпроса е обосновано с извода на апелативния съд, че е спазен уговореният между страните по атакуваните сделки начин на плащане на покупната цена, независимо, че част от сумите не са преведени от сметката на продавача, а с тях били погасени задължения на продавача по банкови кредити и доставчици. Позоваването е на същата допълнителна предпоставка. 4/ При преценка дали даденото значително надхвърля полученото по смисъла на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ, какво следва да се отчита – уговореното или действителното постъпилото в патримониума на несъстоятелния длъжник. Като допълнителна предпоставка отново се сочи т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Касаторът сочи и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, като цитира решенията по т.д.№ 893/2010г. на 1 т.о. и т.д.742/2010г. на 1 т.о., и твърди наличие на „противоречие в практиката на ВКС”. 5/ Следва ли въззивният съд са отмени решението, когато първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод по съществото на спора, но при неправилно прилагане на закона. Касаторите твърдят, че първоинстанционният съд приел, че уговореният начин на плащане и спазването му са ирелевантни за фактическия състав на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ; въззивната инстанция не възприела това становище, но без да изложи извод в подкрепа на противоположното, потвърдила първоинстанционното решение. Допълнителната предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като „първоинстанционният съд не обосновал извода си за отсъствие на значително надхвърляне по стойност на даденото при сравнение с полученото”. Цитира се решението по т.д.№ 388/2012г. на 2 т.о. 6/ Прилагат ли се правилата за разноските /чл.620,ал.7 ТЗ/ по предявен от синдика иск и по отношение на ищеца-кредитор, когато синдикът е конституиран като съищец по делото на основание чл.649,ал.3 ТЗ. Какво е приложното поле на чл.620,ал.7 ТЗ. Въпросът е поставен с оглед извода на въззивната инстанция, че конституирането на синдика като съищец не ингорира правилата за разноските, важащи за общото исково производство. Допълнителната предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 7/ Прилага ли се разпоредбата на чл.649,ал.6 ТЗ, когато отменителните искове се предявяват от кредитор на несъстоятелността; какво е приложното поле на чл.649,ал.6 ТЗ при същата допълнителна предпоставка. Въпросът е поставен във връзка с присъдената от апелативния съд държавна такса, която е възложена в тежест на ищците-касатори.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Отговор от ответника – длъжника [фирма]/н/, [населено място], общ.Л. не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Произнасяйки се по иска с правно основание чл.647,ал.1,т.3 по жалбата на ищците, въззивната инстанция е посочила, че пазарната стойност на продадените от несъстоятелния длъжник на лизинговото дружество имоти /предмет на нот.акт 124 от 26.08.2011г. и нот.акт 125 от същата дата/, чиято недействителност се иска да бъде обявена, е по-ниска от продажната им цена – факт, безспорно установен от заключението на вещо лице. Приела е, че неоснователно ищците свързват неадекватността на престациите по договорите за покупко-продажба с начина на плащане на цената и с евентуално неизпълнение на задължението за плащането й. Обосновала е, че в самите нотариални актове е отразено погасяването на задължението на купувача чрез прихващане с негово вземане за лизингови вноски и други суми по договори за финансов лизинг с лизингодател купувача и лизингополучател [фирма]/н/, че друга част от цената е заплатена чрез погасяване на дължими от продавача публични вземания и такива по отпуснати банкови кредити, а трета-чрез превод по банкова сметка. Извела е, че купувачът е изпълнил задължението си по договорите съобразно уговорките в нотариалните актове и сключеното помежду им преди извършените разпоредителни сделки Споразумение от 25.08.2011г.; акцентирала е на установеното от счетоводната експертиза, че в счетоводствата на двете страни по сделката няма отразено задължение по договорите за покупко-продажба.
Не може да бъде обсъждано в настоящото производство оплакването на касаторите, че инстанциите не са се произнесли по иска за обявяване недействителността на четири договора за финансов лизинг, сключени между ответниците на 25.08.2011г., тъй като защитата при непроизнасяне е уредена в чл.250 ГПК.
Неоснователността за допускане на обжалването по първи, трети и четвърти въпроси, които са основани на тезата на касатора, че реалното изпълнение на дължимата от съконтрахента на длъжника престация е релевантно за фактическия състав на чл.647,ал.3,т.1 ТЗ, т.е. че евентуалното неизпълнение /в случая непостъпване на суми по сметката на длъжника-продавач/ води до нейната недействителност, произтича от съответствието на изводите на въззивната инстанция със задължителната за нея практика на ВКС по този въпрос – че изпълнението на поетите от приобретателя задължения има отношение към отговорността за договорно неизпълнение, но не и към действителността на сделката от гледна точка на равностойност на насрещните престации. След като съгласно трайно установената практика на ВКС, равностойността на престациите се преценява към датата на сключване на договора, а не в по-късен момент, няма как фактът на изпълнението да бъде относим към фактическия състав на хипотезата на нееквивалентните сделки, които на основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни. Отсъства твърдяното противоречие между решението по т.д. № 893/2010г. и по т.д. № 742/2010г. на Първо т.о. Предмет на произнасяне по второто не е въпросът за действителното плащане на цената.
По втория въпрос въззивната инстанция не се произнасяла, поради което е изключено той да има характеристиката на обуславящ изводите на апелативния съд, т.е. да послужи като общо основание за допускане на обжалването.
Петият въпрос е неясен, а и поставянето му е в контекста на мотивите на първоинстанционния съд, който „не обосновал извода си за отсъствие на значително надхвърляне по стойност на даденото при сравнение с полученото”. Касационно обжалване може да бъде допуснато само по въпрос, разрешен и обусловил изводите на въззивната инстанция, които предпоставки при формулирането му в изложението по т.5, не са изпълнени.
Поради необосноваване на общата предпоставка безпредметно е обсъждането на допълнителното основание, а и това по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не е аргументирано по никой от въпросите, към които е въведено.
Не могат да бъдат навеждани в настоящото производство въпросите, които са относими към решението на апелативния съд в частта за разноските /т.е. поставените в т.6 и т.7 от изложението/ – осъждането на ищците да заплатят поисканите и доказани разноски на насрещната страна и дължимата държавна такса, която съгласно чл.649,ал.6,изр. първо ТЗ не се внася предварително. Касационната инстанция разглежда въпроса за разноските, присъдени с решението на въззивната инстанция, само когато отговорността за тях е обусловена от изхода на спора пред ВКС – т.е. когато въззивното решение бъде отменено и спорът по същество получи друго разрешение. В останалите случаи, проверката на правилността на присъдените от въззивната инстанция разноски и отговорността за тях, може да бъде осъществена единствено по реда на чл.274,ал.2 ГПК във чл.248, ал.3, изречение второ ГПК – т.е. след проведено производство по чл.248,ал.1 ГПК, но не и чрез обжалване на решението в частта за разноските.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 333 от 28.12.2015г. по в.т.д.№ 229/2015г. на Апелативен съд Велико Търново в частта за потвърждаване на Решение № 294 от 29.05.2015г. и на Решението от 04.06.2015г. по т.д.№ 1350/2013г. на ОС Велико Търново.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: