6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София,18.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. №390 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С Решение № 1871 от 06.10.2016г. по в.т.д.№ 53/2016г. на САС, ТО, 9 състав е: 1/ Обезсилено решението по т.д.№ 4884/2013г. на СГС, ТО, 16 състав в частта за отхвърлянето на предявения от Н. О. О., гражданин на И. против [фирма], [населено място] /н/ иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК – за установяване нищожност на решенията от 31.07.2013г., взети от името на Общото събрание на [фирма] и производството в тази част е прекратено като недопустимо; 2/ Обезсилено е по отношение на третото лице помагач Н. Р. Д., гражданин на И. същото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. О. О. против [фирма]/н/ иск с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията на Общото събрание от 31.07.2013г. и производството в тази част като недопустимо е прекратено; 3/ Отменено е същото решение в частта за отхвърлянето на иска на Н. О. О. против [фирма]/н/ по чл.74 ТЗ, предявен като евентуален, вместо което е постановено друго за уважаването му.
Касационна жалба е подадена от третото лице помагач Н. Р. Д..
Касаторът обжалва решението единствено в последната му част – в частта за отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ, предявен от Н. О. О` Р. против А. Р.“Е. /н/ и постановяването на друго, с което са отменени по иска на О` Р. решенията от 31.07.2013г., взети от името на Общото събрание на [фирма] за освобождаване на П. П. Ф. от длъжността управител на дружеството; назначаването на Н. Р. Д. за управител; промяна на седалището и адреса на управление на дружеството; приемане на нов учредителен акт.
Твърдението е, че решението в обжалваната част е недопустимо, постановено в нарушение на процесуалните правила, необосновано и неправилно. Искането е за допускане на касационното обжалване на решението на САС, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ. Посочва се, че правилно и обосновано САС е прекратил производството по обективно съединения иск по чл.124,ал.1 ГПК. Доводите в жалбата са насочени единствено срещу изводите по предявения в условията на евентуалност иск по чл.74,ал.1 ТЗ като се поддържа, че въззивната инстанция е постановила недопустимо решение, дерогирайки Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. и неправилно е тълкувала разпоредбите на английския Закон за несъстоятелността от 1986г., приложим за настоящото производство съобразно чл.4,пар.1 от същия Регламент. Поддържа се противоречие с тези норми на изводите на САС относно правомощието на синдика Ф. Т. О. и нарушение на принципа на законност по чл.5 ГПК Наведени са и твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускане на доказателствени искания /отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС, с което да бъде даден отговор на въпроса за приложимото право и допускане на експертиза, която за даде отговор за приложимото право по спора/. Поддържа се, че не е съобразен принципът, въведен в чл.16 от Регламент /ЕО/ 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалван, за да се даде отговор на въпросите, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/С какви начини и средства следва да бъде установено съдържанието на чуждото право, неговото тълкуване и прилагане. 2/ Как българският следва да установи начина на тълкуване и прилагане на чуждото право „в създалата го държава“. 3/ Допустимо ли е прилагането по аналогия на български правни норми при тълкуването и прилагането на приложимо чуждо законодателство; Допустимо ли е съдът да прилага по аналогия български правни норми спрямо приложимото право, вместо да установи как то се тълкува или прилага в създалата го държава. Твърдението е за нарушение на разпоредбите на Регламент /ЕО/ 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г., нарушение на разпоредбите на чл.43 и 44 КМЧП при наличието на множество доказателства, подкрепящи твърдението на касатора за пряко приложение на Английски закон за несъстоятелността.
С писмен отговор ищецът Н. О. О. оспорва допустимостта на подадената от третото лице – помагач касационна жалба като поддържа, че САС е обезсилил първоинстанционното решение, постановено с негово участие и и производството по делото по отношение на него е прекратено. Писмен отговор от ответника [фирма]/н/ не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът Н. О. О` Р. е предявил в условията на евентуалност обективно съединени искове за установяване нищожност на приети на 31.07.2013г. от името на общото събрание на ответното дружество решения и евентуален иск по чл.74 ТЗ за отмяната на същите, взети от Ф. Т. О. в качеството на синдик на ищеца /освобождаване на П. Ф. за управител, назначаване на Н. Р. Д. за управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов учредителен акт/. Твърдението за нищожност е било обосновано с факта, че са взети не от ищеца като едноличен собственик на дружествените дялове на [фирма], а от назначения според английския закон синдик на едноличния собственик и с твърдението, че синдикът е имал право да упражнява имуществените права на длъжника, но не и личните му права, свързани с членственото правоотношение. По делото е било безспорно, че Н. О. О. е едноличен собственик на капитала на [фирма], че с разпореждане за фалит по молба на длъжника, Окръжният съд в Н. е постановил по молба от 13.03.2012г. на Н. О. О` Р. същият да бъде обявен в несъстоятелност, съгласно Закона за неплатежоспобността от 1986г. и че за синдици на дружеството са назначени Ф. Т. О. и П. М. М.; че на 31.07.2013г. Ф. О. в качеството си на синдик на несъстоятелността на Н. О. е приел от името на едноличния собственик на [фирма] оспорените в настоящото производство решения. Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е счела, че главният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е недопустим, тъй като съгласно ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС, при опорочаване на процедурата за свикване на ОС на търговско дружество, на реда за приемане на решения или при противоречие с повелителните разпоредби на закона и учредителния акт, те не са нищожни а отменяеми. Първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск е обезсилено и производството по него е прекратено. Разгледан е предявеният в условията на евентуалност конститутивен иск по чл.74 ТЗ. Счетено е, че в противоречие с разпоредбите на чл.147,ал.1 и 2 ТЗ и чл.136 и чл.137 ТЗ, решенията, касаещи правомощията на общото събрание са взети от лице, което не е едноличен собственик на ответното дружество, а от синдика, назначен в производството по несъстоятелност по реда на английския Закон за несъстоятелността от 86г. Прието е, че назначеният от съда синдик няма правомощието да решава въпросите от компетентността на общото събрание, да представлява собственика на капитала и да упражнява членствените му права при приемане на решение от събранието. Не е споделени изводите на първоинстанционният съд: че като последица от решението за обявяване в несъстоятелност длъжникът е лишен от възможността да се разпорежда с дружествените си дялове в [фирма]; че те са преминали в разпореждане на назначения синдик, поради което взетите решения от 31.072013г. са законосъобразни. Аргументирано е, че Регламент /ЕО/ 1346/2000 на С. /съгласно чл.1/ се прилага за общите производства по несъстоятелност, а съгласно чл.18/1/ във вр. с чл.18/3/, при упражняване на правата от синдика на територията на друга държава членка, той спазва законите на държавата-членка, на чиято територия действа и по специално нормите относно осребряването на имуществото; обсъдено е, че съгласно чл.283 и чл.306/1/ от Закона за несъстоятелността на Великобритания, масата на несъстоятелността се състои от всички собствени вещи и права и всяко имущество, което се съдържа в масата и тя става владение на синдика. При тълкуването на посочените норми е възприето, че синдикът в производството по несъстоятелност в английската правна система, аналогично на провомощията на синдика по ТЗ, разполага с права, касаещи единствено осребряването на имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на кредиторите; че в масата на несъстоятелността се включват само материални блага и правомощията на синдика са свързани само с упражняването на имуществените права на несъстоятелния; че правомощията на синдика обхващат единствено хипотезата на упражняване и разпореждане с имуществени права; че в случаите когато длъжникът притежава дялове, акции от капитала на търговски дружества, компетентността на синдика е ограничена само до хипотезата на разпореждане с тези активи, но не и с права, породени от членствени правоотношения. Въз основа на това е изведено, че назначеният синдик на ищеца не може да упражнява неговите имуществени права, сред които са и тези по чл.123 ТЗ /правото на участие в управлението на О. и правото на участие при вземане на решения от компетентността на общото събрание/; че те са неотменяеми, лични субективни права, които не могат да бъдат отнети; тяхното упражняване зависи от наличието на членствено правоотношение, поради което само при прекратяването му е допустимо съдружникът да бъде лишен от тях. Взетото решение, което е от изключителната компетентност на едноличния собственик на капитала без надлежна представителна власт, е счетено за съществено нарушение на императивни разпоредби на закона, уреждащи реда и начина на вземане на решения от върховния орган на дружеството, чиято незаконосъобразност обуславя основателността на иска за отмяната им. С диспозитива на решението си САС е отменил решението СГС в частта по иска по чл.74,ал.1 ТЗ и е постановил друго за уважаването му.
Въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, че следва решението да бъде обезсилено и по отношение на третото лице – помагач в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.74 ТЗ. Посочила е, че в хипотезата на предявен иск по чл.74 ТЗ е допустимо встъпване на подмомагаща страна на търговското дружество само от лице, което е съдружник или акционер, който има правен интерес от участието в процеса, като единственото ограничение, въведено от ТЗ е с оглед спецификата на конститутивния иск по чл.74 – встъпващият да има качеството на член на търговското дружество. Приела е, че с оглед на факта, че Н. Р. Д. не е съдружник в ответното дружество, конституирането му като подпомагащо дружеството лице е недопустимо. Изложено е, че третото лице е обвързано от съдебното решение само ако в действителност са били налице предпоставките за встъпване или привличане, т.е. от значение е не фактът на конституирането му, а действителното правно положение, обуславящо интереса от конституирането му – при последващ спор с подпомаганата страна да бъде обвързано от установените със съдебното решение факти. На основание чл.270,ал.3 ГПК е постановено, че въззивната инстанция извършва преценка за допустимостта на конституирането на подпомагащата страна, и при преценка за недопустимост на допуснатото конституиране, първоинстанционното решение по отношение на помагача следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. С диспозитива на решението си САС е обезсилил решението на СГС, постановено по иска по чл.74 ТЗ по отношение на третото лице помагач Н. Р. Д. и е прекратил като недопустимо производството в тази част.
Подадената касационна жалба е недопустима:
Както се посочи предмет на касационната жалба е решението на САС единствено в частта за уважаването на конститутивния иск. Касаторът е имал в процеса качество на встъпило трето лице помагач на ответника по иска с правно основание чл.74 ТЗ. Неговото конституиране е счетено от САС за недопустимо, решението на първоинстанционния съд в частта по иска по чл.74 ТЗ постановено с негово участие е обезсилено, а производството по делото с негово участие е прекратено. Решението в тази част не е предмет на жалбата на Д., поради което е влязло в сила.
Следователно, касаторът с влязъл в сила съдебен акт е загубил качеството си на страна /подпомагаща страна/ в процеса, поради което неговата жалба, насочена единствено срещу решението на САС за уважаването на иска по чл.74,ал.1 ТЗ, е недопустима. Тя би била допустима само ако касаторът бе обжалвал и решението за обезсилване на постановеното с негово участие първоинстанционно решение и прекратяването на производството по иска по чл.74 ТЗ, проведено с негово участие. Както се посочи решението в тази част не е предмет на касационната жалба, в нея не са изложени аргументи по отношение на извода на САС, че Р. Д. не е придобил членствени права, че не е съдружник, съответно в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК този въпрос не е засегнат. Поради това качеството му на страна в процеса е отречено с влязъл в сила съдебен акт, с което е отпаднала и възможността той да инициира касационно обжалване.
С оглед на тези съображения касационната жалба подлежи на оставяне без разглеждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на Н. Р. Д. против Решение № 1871 от 06.10.2016г. по в.т.д.№ 53/2016г. на САС, ТО, 9 състав в частта за отмяна на решението по т.д.№ 4884/2013г. на СГС по иска по чл.74,ал.1 ТЗ и постановяване на друго за уважаването му.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на касатора пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: