3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
С., 22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 14 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. С. срещу Решение № 342 от 13.07.2012 год. по т.д.№ 593/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С. срещу Решение № 436 от 19.03.2012 год. по гр.д.№ 3015/2010 год. на Пловдивския окръжен съд с което е бил уважен предявеният от П. Д. Д. иск с правно основание чл.538 ал.1 ТЗ за сумата 40000 лв., дължима по запис на заповед с падеж на предявяване в срок до 19.07.2009 год. по която С. има качеството на издател.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС. Конкретен правен въпрос не е формулиран, но тезата на ответника съдържаща се в изложението е, че противоречието се състои в това, че менителничният ефект “въобще не е предявяван на ответника, поради което не е налице изискуемо и ликвидно вземане”. Посочил е и постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения на Търговска колегия на ВКС, съдържащи произнасяне по изискуемостта на вземането, като предпоставка за издаването на заповед за изпълнение.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК се съдържа становището на ответника по касация, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното.
Първоначално искът на П. Д. е бил предявен като установителен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, поради издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.9 ГПК и изпълнителен лист. В рамките на първоинстанционното производство и в срока по чл.214 ГПК е допуснато изменение на основанието на иска. П. Д. е преминал от установителен към осъдителен иск, поради това, че въззивния съд в заповедното производство е отменил заповедта за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист.
Подържаната в рамките на исковото производство теза на А. С. е била, че менителничният ефект е нищожен, поради това, че не е подписан от него; посочени са два падежа на задължението – на предявяване и на посочената по-горе дата, както и това, че записът на заповед не му е бил предявяван, поради което падежът на задължението не е настъпил. Първоинстанционният съд, позовавайки се на заключенията на назначените по делото графическа експертиза е приел, че записът на заповед е подписан от ответника С.; падежът е след предявяване, а датата 19.07.2009 год. е краен срок; изискуемостта на задължението е настъпила най-късно с предявяване на заявлението по чл.417 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, произтича от следното:
Посоченият от касатора правен въпрос би имал значение в случай, че правата на поемателя биха били предявени и разгледани в производство, обусловено от качеството на менителничния ефект като ценна книга. Този облекчен ред не е реализиран. Дали ефектът е бил предявен на падежа (преди изтичането на крайния срок) или не, в случая е без значение, защото искът е осъдителен, предявен и разгледан по общия ред (в който ценната книга има значението по-скоро на разписка). Тълкувателното решение и определенията на които се позовава касаторът евентуално биха имали значение в заповедното производство и при иск по чл.422 ал.1 ГПК, но в настоящето производство поставеният правен въпрос няма качеството на обуславящ.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени, поради което искането ще следва да бъде оставено без уважение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 342 от 13.07.2012 год. по т.д.№ 593/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на П. Д. Д. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.