1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
С., 30.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4519 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца С. Г. Л. в качеството му на [фирма] срещу Решението от 02.08.2013г. по гр.д.№ 13782/2012г. на СГС, ГО, Втори „Д“ Въззивен състав, с което е потвърдено Решението от 20.07.2012г. на Софийски районен съд по гр.д.№ 5995/2011г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу [фирма] искове по чл.59 ЗЗД- за заплащане на сумата 10 626лв.-обезщетение за ползване без основание на имот-трафопост с диспечерско име“ Средна махала“, [населено място] за периода 14.02.2008г.-14.02.2011г. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 240.41лв.-обезщетение за забава за периода 25.11.2010г.-14.02.2011г.
Касаторът се позовава на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа, че решението е постановено в отклонение от съдебната практика и е необосновано, поради което по отношение на него следва да бъде упражнен необходимия и наложителен контрол чрез допускане на касационното обжалване.В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни са поставени следните въпроси: 1/Допустимо ли е упражняване на косвен съдебен контрол по чл.17,ал.2 ГПК върху акт за държавна собственост на имот, който представлява енергиен обект, когато е извършено надлежно оспорване от страната, на който този акт се противопоставя; 2/Длъжен ли е гражданският съд служебно да упражнява косвен съдебен контрол върху административен акт, с който се актува енергиен обект като държавна собственост; 3/ При изрично направено оспорване на представен от другата страна административен акт, следва ли съдът да се произнесе по наведените съображения, когато от този акт зависи изхода на спора; 4/ Енергийните обекти, които не са актувани като държавна собственост, преминават ли в собственост на енергийните предприятия; Задължително ли е за енергийните обекти да е налице акт за държавна собственост, за да се считат за такива; 5/ В случай че в акта за държавна собственост липсват задължителни реквизити, а именно основанието на което имотът е актуван като държавен и актът е оспорен, следва ли съдът да разгледа тези възражения;6/ В случай, че А. на енергиен обект, намиращ се в собствен имот е надлежно оспорен от страна в гражданскоправния спор, то може ли собствеността върху същия да се притежава от собственика на имота и прехвърлила ли се е тя при покупко-продажбата;7/ когато липсват доказателства, че даден енергиен обект е преминал в патримониума на енергийно предприятие, липсват данни за правоприемството и е проведено надлежно оспорване на А. за недвижим имот, може ли да се приеме, че този имот е собственост на енергийното предприятие и на какво основание. Поддържаните допълнителни предпоставки са по т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на Решение по гр.д.№ 3306/2008г. на ІІІ го.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че по реда на косвения съдебен контрол, съдът се произнася относно валидността на административните актове, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственост, а по материалната му законосъобразност може да се произнесе инцидентно, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Поддържа се и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280 ГПК /чието наличие не е обосновано/ и т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С частна жалба е обжалвано определението на въззивния съд, с което в производството по чл.248 ГПК е допълнил постановеното по делото решение в частта за разноските и е осъдил ищеца да заплати на дружеството сумата 200лв.-юрисконсултско възнаграждение за процесуална защита пред въззивната инстанция. Твърдението е, че страната не е представила списък, поради което няма право да иска допълване на решението в частта за разноските като се позовава на представен пред първата инстанция списък по чл.80 ГПК.
В писмен отговор ответното дружество е взело становище само по подадената частта жалба и е изложило съображения за нейната неоснователност.
Въззивната инстанция е посочила, че ищецът основава искането си за заплащане на обезщетение на твърдението, че е собственик на 493/700 ид.части от имот въз основа на договор за покупко-продажба с нотариален акт от 01.02.2007г., на твърдението, че в него /към датата на покупката и понастоящем/ се намира трафопост за ниско напрежение за външно електрозахранване на оперативна верига за улично осветление в м.“Средна махала“, Д., който ответното дружество ползва без да заплаща обезщетение. Прието е, че трафопостът е бил построен през 1987г. /факт, който не се оспорва от ищеца/ и че за него е бил съставен А. от 1990г., с който е актувано дворно място, застроено с трафопост от 30кв.м., бивша собственост на РПК Б., предоставен за оперативно управление на Електроснабдяване [населено място]. За да потвърди решението за отхвърляне на иска, СГС е приел, че ищецът не установява твърдяното си право на собственост по отношение на трафопоста, позовавайки се на задължителната за него практика по чл.290 ГПК- решение по гр.д.№ 1605/2010г. на ВКС, 4 г.о., на разпоредбите на чл.2 от Закона за електростопанството, приет 75г., отм.1999г., при действието на който трафопостът е бил построен, на разпоредбите на 58 и пар.67, ал.2 от ПЗР на Закона за енергетика и енергийната ефективност /действал 99-2003г./ и на чл.40,ал.1,т.2 и пар.4,ал.7 и ал.11 на ПЗР на действащия от 2003г. Закон за енергетиката. Посочил, че при действието на чл.2 от Закона за електростопанството общите енергийни обекти /уредби/, какъвто е трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост, те не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от гражданския оборот – налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване, а последващата нормативна уредба регламентира, че държавната собственост преминава в собственост на енергийните предприятия и тези обекти продължават да са изключени от гражданския оборот. С оглед на това е мотивиран решаващия за изхода на спора извод, че със закупуването на парцела, в който се намира процесния трафопост, ищецът не е придобил собствеността върху последния и поради липса на материалноправна легитимация искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен , с оглед на което не следва да се обсъжда дали ответникът има правно основание да ползва имота. Изложени са и подробни съображения относно правото на сервитутна зона на основание разпоредбите на чл.10 ЗЕлектрост. от 1975 г. /отм./ и на чл. 60 и пар.7, т.51 ЗЕЕЕ /в сила от 1999 г./, които предвиждат сервитутно право за енергийното дружество върху терени и електрически съоръжения, което при действието на първия закон е безвъзмездно и при действието на втория – също, доколкото сервитутните зони съществуват към момента на влизане в сила на този закон, и на въведеното с действащия ЗЕ правило на чл.26,ал.1 ПЗР, съгласно което възникналите при действието на предходния закон /ЗЕЕЕ/ сервитутни права запазват действието си.
При възпроизведените изводи на въззивната инстанция, обусловили изхода на спора, очевидна е неотносимостта към тях на поставените от касатора въпроси. Прочитът на изложението създава убеждение, че то е приложение към касационна жалба на ответник спрямо когото е бил уважен иск за собственост на разпределително дружество въз основа на съставен А. и твърдения за правоприемство. Искът е отхвърлен не защото е прието, че ответникът по иска по чл.59 ЗЗД е собственик на имота, за който се претендира обезщетение, а по съображения, че ищецът по този иск не установява правото си на собственост по отношение на обект, изключен поради характера си от гражданския оборот. В тази връзка въззивната инстанция не е основала решението си на съставения А., който е цитиран само като представено от ответника доказателство, а изрично е посочила, че не обсъжда дали ответникът има основание да ползва имота. По правен въпрос, по който въззивната инстанция не се е произнесла е изключено допускането на касационното обжалване, защото той няма характер на обуславящ или подготвящ изхода на правния спор. Въпрос относим към решаващите изводи на съда, че със закупуването на парцела, в който се намира процесният трафопост ищецът не е придобил собствеността върху това съоръжение, касаторът не е поставил.
Не съществува и твърдяната от касатора предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК, тъй като решението на въззивната инстанция е съобразено с цитираното решение на ВКС, в което е даден ясен отговор на въпроса за възможността електрическите уредби и съоръжения за бъдат придобивани в частна собственост при развитието на нормативната уредба.
Частната жалба е неоснователна. В нея превратно се цитира разрешението по т. 8 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при искане за допълване на решението – хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направено искане за присъждане на разноски, не е необходимо представяне на списък по чл.80 ГПК. Ответното дружество-въззиваем е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в отговора на въззивната жалба, като е препратил към списъка, представен пред първата. Съобразявайки това обстоятелство, законосъобразно е уважено искането за допълване и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решението от 02.08.2013г. по гр.д.№ 13782/2012г. на СГС, ГО, Втори„Д“ въззивен състав.
Потвърждава Определението от 14.10.2013г. по същото дело, постановено в производство по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.