1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№234
София, 24.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д.N 729 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Б. Т. срещу Определение № 361 от 26.11.2013г. по т.д.№ 4273/2013г. на ВКС, ТК, състав на І т.о., с което на основание чл.280,ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. Т. срещу Решението по гр.д.№ 514/2013г. на Благоевградския ОС.
Съставът на ВКС е приел, че касационното производство е неприложимо, на основание чл.280,ал.2 ГПК по отношение на въззивното решение, постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск с цена 6450лв., дължима по запис на заповед от 14.07.2008г., 129лв. разноски за заповедното производство и 130лв. адвокатско възнаграждение.
С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно. Поддържа се, че правното основание на предявения иск е чл.422 ГПК и спорът е гражданскоправен, а не търговски, поради което ограничението на касационното обжалване на постановеното по него решение е при цена на иска до 5 000лв., а предявеният е за 6 450лв.
От насрещната страна е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ТК, счита, че частната жалба е неоснователна.
Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане като насочена срещу неподлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280,ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010г. По силата на изменението са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела и до 10 000лв. за търговски дела.
Спорът е предмет на търговско дело, тъй като производството по установителния иск е продължение на защитата на заявителя, поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.9 ГПК въз основа на запис на заповед, при заявени възражения на длъжника. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т.8 ТЗ, което предопределя и търговския характер на делото. Характерът на иска за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК като установителен не обосновава извод, че спорът е предмет на гражданско дело. Съществено за тази преценка е обстоятелството, че претенцията има за източник и произтича от абсолютна търговска сделка-запис на заповед за сума под 10 000лв.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 361 от 26.11.2013г. по т.д.№ 4273/2013г. на ВКС, ТК, състав на І т.о .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.