3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
С., 20,03, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3629 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца И. М. И. срещу Решение № 1150 от 11.06.2013г. по в.гр.д.№ 776/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта с която е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 7791/2012г. за отхвърлянето на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от смърт на заченато, но неродено дете, предявен срещу ЗК“Л. И.“.
Касаторът поддържа основанията за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК, като се позовава на нарушение на материалния закон при разрешаването на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/ 25.05.1961 и № 5/24.11.1969г. Излага съображения и за необходимост от преодоляването на съдебната практика по този въпрос и осъвременяването й поради празнота в закона относно правното положение биологичния баща на заченатото и неродено дете, което не би могло да бъде припознато от този родител. Според касатора следва презумпцията по чл.61 СК да бъде подложена на разширително тълкуване като се съобразят свидетелските показания, установяващи фактическото съжителство между майката на нероденото дете и предполаогаемия баща, с когото е живяла на съпружески начала. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен въпросът следва ли при доказано продължително фактическо съжителство между мъж и жена да се направи извод, че мъжът е биологичен баща на заченатото по време на това съжителство, но неродено дете и подлежат ли на репариране неимуществените вреди, които търпи бащата поради загубата му в резултата на деликт. Твърди се, че доказването на биологичния баща на нероденото дете е възможно чрез събиране на гласни доказателства относно продължителността и характера на фактическото му съжителство с майката, като счита, че в този смисъл е съдебната практика- решение по гр.д.№ 1013/2008г. на САС, влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 140/2009г. на ВКС. Подържа се и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нероденото си дете, настъпила в резултат на увреждане на майката Д. А., с която той живеел на съпружески начала. При пътно произшествие от 05.06.2007г., причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на т.а. „М.“ рег. [рег.номер на МПС] , е пострадала бременната Д. А.. Това е довело до смърт на плода и оперативното му изваждане. С влязло в сила решение е ангажирана отговорността на ЗК“Л. И.“ като застраховател по ЗЗГОА и дружеството е осъдено да заплати на Д. А. обезщетение за причинените й от същото пътно произшествие неимуществени вреди, включително и обезщетение за загубата на нероденото й дете. За да отхвърлят иска на касатора, съдилищата са приели, че не е установено твърдението му, че той е биологичен баща на плода, като бащинството може да установено само по предвидените в СК способи.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като с него се иска даване на разширително тълкуване нормата на чл.61 СК, на оборима законова презумпция при липсата на предпоставения /известния/ факт-брак и събрани свидетелски показания, че лице от мъжки пол е живяло трайно на съпружески начала с жената, която е загубила детето си преди раждането му, и че той е биологичният баща на нероденото дете.
Въззивната инстанция ясно е посочила, че нормите на глава Шеста на СК „Произход“ са императивни и произходът от бащата /чл.61/ се установява по правилата на тази разпоредба, които не могат да бъдат тълкувани разширително. Наличието на брачната връзка е абсолютна предпоставка за установяване на произхода от бащата при прилагане на презумпцията, тъй като бракът е известния факт, от който може да се направи извод неизвестния. Разпоредбата на чл.61 СК е както способ за установяване на произхода от бащата, така и процесуална норма-оборима презумпция разместваща тежестта на доказване. За приложението й е необходимо наличието на законен брак между майката и презумптивния баща и тя би била неприложима, както при нищожен брак, така и при фактическо съжителство. Предположението по чл.61 СК е пряко закрепено в закона и за да се приложи, следва наличният факт /оформен по надлежния ред брак/ да съществува и само при наличието му може да се прави извод за съществуването на презюмирания факт /бащинство/. Несъществуването на по лесния за установяване факт /брак/ не би позволил да се изведе извода за съществуването на презюмирания /по-трудния за доказване/ факт и възможността да се ползва доказателствената сила на презумпцията.
Позоваването на противоречива практика /допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/ е неоснователно. Видно от мотивите на приложеното решение на САС, претендиращият обезщетение е посочен като „баща“ на нероденото дете и при разрешаването на спора въпросът за бащинството не е бил поставен и не е обсъждано приложението на презумпцията за бащинство. Становището, че ищците са „родители” на починалото дете е изразено и в определението на ВКС по чл.288 ГПК, с което касационното обжалване на това решение не е допуснато. Не е налице и поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- касаторът не аргументира причините поради които счита, че съдебната практика относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде осъвременена.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1150 от 11.06.2013г. по в.гр.д.№ 776/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.