Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 19.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1011 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 44 от 04.02.2016 год. по т.д.№ 690/2015 год. на Пловдивския апелативен съд. С него, произнасяйки се по жалбата на [фирма], съставът на П. е отменил Решение № 456 от 22.07.2015 год. по т.д.№ 686/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД произтичащи от неизпълнението на сключен между едноличното дружество и [фирма] договор за наем на поземлени имоти в к.к.“П.“. Твърдението на ищеца-наемодател е, че ответникът-наемател е останал задължен за плащането на част от наемната цена, поради което дължи плащането и, както и договорна неустойка за забава. Безспорно е обстоятелството, че всъщност се касае за договор за пренаемане, доколкото [фирма] е държал процесните поземлени имоти – държавна собственост, на основание наемен договор сключен с Държавно горско стопанство „Широка лъка“.
Ответникът е противопоставил довода, че сключеният наемен договор е нищожен, поради противоречие с императивната норма на чл.41 ал.3 от Закона за горите (ЗГ), ограничаваща преотдаването под наем или аренда на поземлени имоти под режима на този закон, както и че договорът е с невъзможен предмет. Релевирал е нищожността по реда на чл.212 ГПК. Предявил е и насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на заплатената част от наемната цена в хипотезата на начална липса на основание, предвид нищожността на договора.
Първоинстанционният съд е отхвърлил инцидентният установителен иск. Мотивирал се е с това, че нарушаването на забраната дава основание за прекратяване на основния наемен договор между ищеца и Д.“Широка лъка“, но не води до нищожност на последващата облигационна връзка между ищеца и ответника по делото. Аргументирал се е с разпоредбата на чл.16 ал.8 ЗДС, предвиждаща, че при нарушаване на забраните по ал.7 на същия член, договорът за наем се прекратява. От това е извел, че законодателят не предвижда недействителност на договор, нарушаващ забраната за преотдаване на държавния имот под наем. Счел е, че не е налице и нищожност поради невъзможен предмет, предвид ограничението по чл.42 ЗГ. Отхвърлянето на инцидентния установителен иск е обусловило и отхвърлянето на насрещния иск. Уважени са първоначалните искове.
Въззивният съд е счел, че договорът за пренаемане е нищожен, поради императивност на разпоредбата на чл.41 ал.3 ЗГ, поради което е уважил инцидентния установителен иск в тази му част. Мотивирал се е с това, че съотношението между Закона за горите и Закона за държавната собственост не е като частен към общ, поради което да бъде прилагана по аналогия разпоредбата на чл.16 ал. 8 ЗДС, поради липсата на симетрична такава в ЗГ. На второ място, дори това да е така, ЗДС предвижда прекратяване на основния наемен договор, а не на договора за пренаемане, поради което не може да се приеме, че законът третира втория договор като действителен. Поради това е отменил решението в осъдителната му част и е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД. Уважил е насрещният иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Потвърдил е решението на ПОС частта с която е отхвърлен искът с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД.
Заявеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът счита, че произнасянето по въпроса „Представлява ли разпоредбата на чл.41 ал.3 ЗГ императивно правило, нарушаването на което води до нищожност на последваща сделка за пренаемане на поземлен имот от горския фонд?“.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил и основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, но не е формулирал други правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а основанията по трите точки на чл.280 ал.1 ГПК са взаимно изключващи се спрямо един и същи въпрос.
Депозиран е по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от [фирма] в който се аргументира тезата, че липсват сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, поради следното:
Както бе посочено по-горе, тезата на касатора е, че при наличието на законова празнота относно последиците, следва да бъде приложена сходната разпоредба на ЗДС. Нормата на чл.41 ал.3 ЗГ е ясна и императивността на забраната за пренаемане не поражда противоречиво тълкуване, поради което и последиците сключването на забранена от закона сделка не могат да бъдат различни освен недействителност. Ще следва да се отбележи и това, че дори хипотетично да се приеме, че чл.16 ал.8 вр.ал.7 ЗДС намира приложение, то това не би било в полза на касатора, тъй като прекратяването ex lege на основния договор с факта на сключване на договор за пренаема, би лишило вторият от предмет, доколкото държането вече не би могло да бъде престирано.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 44 от 04.02.2016 год. по т.д.№ 690/2015 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.