О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 11.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 22 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 1711 от 14.07.2017 по в.т.д.№ 6003/2016г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 6973/2014г. на СГС, ТО, 9 състав. Първоинстанционният съд е осъдил касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 175 311.57лв. – обща неизплатена част от договорена финансова помощ за одобрени и реално извършени разходи по договор за предоставяне на финансова помощ № 200965 от 20.08.2009г. по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за 2008/2009г. – 2013/2014г., от която, за дейност „изграждане на тераси” – 110 350лв.; за дейност „изграждане на съоръжения за защита от щети, нанасяни от птици” – 3 450.93лв.; за дейност „презасаждане и изграждане на подпорна конструкция” – 61 510.64лв., ведно със законната лихва от 16.10.2014г. и сумата 50 061.68лв. – обезщетение за забава.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърлянето на исковете със законните последици. Оспорва се правилността на изводите на САС по отношение установеното по делото непосочване в индивидуалния план за преструктуриране и конверсия по чл.6,ал.3 от Наредба № 1 от 26.01.2009г. /за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на 2008/2009г.-2013/2014г./ на дейността по „изграждане на тераси” и мотивите на въззивната инстанция, с които е отречена твърдяната от фонда недействителност на договора, в частта, с която е договорено предоставянето на подпомагане за същата дейност, на основание чл.12,ал.2,т.1, б“а“ от Наредбата и чл.26,ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона. Въведени са и доводи за неправилност на изводите на САС по отношение на площта, засадена с лозя и несъобразяване с правилата на чл.75,§1 от Регламент /ЕО/555/2008г. на Комисията.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Има ли нарушение на разпоредбите на чл.20а, когато са налице действащи регламенти на ЕО и приета Наредба № 1/26.01.2009г;.
2/Следва ли императивната разпоредба на чл.75,§1 от Регламент 555/2008г. на Комисията да се счита за неразделна част от договора;
3/В случай, че страните по договора са обвързани от изричната разпоредба на чл.75,§1 от Регламент 555/2008г. на Комисията, то същата съставлява ли основание за определяне на допустима за подпомагане площ, респ., „на кореспондиращото право на ДФ „Земеделие“, предвид изискванията на българското и европейското законодателство, да откаже финансово подпомагане“.
4/При наличие на нищожна клауза в договор, сключен по реда и условията на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, „длъжен ли е кредиторът ДФ Земеделие да плати средства от бюджета на ЕС“.
5/Извършеният от ДФ“Земеделие“ отказ от верифициране на извършени от ползвателя на подпомагането разходи на база установени със Заповед 04 РД/1863 от 01.0.2011г. пределни цени, противоречи ли на разпоредбата на чл.5 от Наредба №1/2009г.
6/При направено искане с отговора на исковата за прогласяване нищожност на договорна клауза, следвало ли е съдът „да спре производството и да се произнесе по направеното искане”.
Допълнителната предпоставка е въведена, както следва „Разрешаването на повдигнатите съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение да точното прилагане на закона, както и за развитието на правото паради липса на съдебна практика и непълна правна уредба“.
В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната жалба фондът е поддържал, че неправилно е отхвърлено възражението му за нищожност на т. 1.1 от договора, поради противоречието й на закона поради незаявена от ищеца пред Изпълнителната агенция по лозата и виното дейността по изграждане на тераси. Оспорил е съображенията на СГС, с които е уважена претенцията на ищеца за заплащане на суми за подпомагане на дейността по „Изграждане на съоръжения за защита на щети, нанасяни от птици”, като е поддържал, че неправилно е интепретирана приетата по делото СТЕ във връзка с определяне площта на всеки от парцелите, с които ищцовото дружество е кандидатствало за подпомагане. Възразил е срещу правилността на мотивите, с които е уважена претенцията за заплащане на суми за подпомагане на дейността по „Презасаждане със смяна на сорта”, като е твърдял, че в случая, правото на фонда да налага финансови корекции е основано на Наредба № 1/ 26.01.2009г., прилагането на която като подзаконов нормативен акт, не противоречи на чл.20а,ал.2 ЗЗД.
Въззивната инстанция е обсъдила, че отказът на фонда да заплати остатъка от договорената финансова помощ за дейността „Изграждане на тераси” е мотивиран с възражение за нищожност поради противоречие с нормативен акт на т. 1.1. от сключения между страните договор в частта, с която е договорено предоставяне на подпомагане за дейността „изграждане на тераси”; че фондът е твърдял, че договарянето й не било заявено пред и одобрено от ИАЛВ, съобразно изискванията на чл. 12, ал. 2, т. 1, б. „а” от Наредба № 1/ 26.01.2009г. Въззивната инстанция е счела отказа за неоснователен. Мотивирала е, че в подаденото на 20.05.2009г. единно заявление за подпомагане по националната програма ищецът ясно е посочил, че дейността по преструктуриране и конверсия на винените лозя, която ще извършва в лозовите масиви, намиращи се в околността на [община], обл.Велико Търново, ще включва и изграждане на тераси и/или реконструкция на тераси; че в представения инвестиционен проект, изграждането на тераси на част от лозов масив е включено като втори етап от реализирането на проекта; че в т.3 на технологичната карта за изпълнение на конкретните етапи подробно са очертани видовете дейности по обособяване на тераси като срок и разходи. Посочила е, че единственото несъответствие в представените при кандидатстването за финансово подпомагане книжа е в липсата на отбелязване на дейността по изграждането на тераси в съответното поле /квадратче/ във формуляра по образец на индивидуалния план за преструктуриране и конверсия на лозя за винарска 2008/2009г. Обсъдила е, че утвърждаването на този план се извършва от изпълнителния директор на ИАЛВ съобразно чл.6,ал.4 от Наредбата въз основа на всички данни от досието на производителя, част от който е и инвестиционният проект. Прието е, че предмета и обхвата на контрола, извършвани от ИАЛВ е свързан с установяване на съответствието между обективното състояние на лозовите масиви на кандидата и описанието им в индивидуалния план, при което прецизирането на дейностите от плана не е от първостепенно значение при преценката за одобрението му от ИАЛВ и не може да бъде дефинирано като правопораждащ факт за вида дейности, подлежащи на подпомагане. След анализ на разпоредбите на Наредбата е изведено, че сключването на договор за отпускане на финансова помощ е резултат от наличието на решение на изпълнителния директор на Разплащателната агенция за одобряване на заявлението за подпомагане, а то е основано на становище на служителите на Централното управление на Разплащателната агенция, базирано на съвкупен анализ на всички документи, депозирани в хода на производството, а не единствено въз основа на утвърждаването на плана от изпълнителния директор на ИАЛВ, който е само един от множеството специфични документи, визирани в чл.12,ал.2.
Въззивната инстанция е посочила, че спорът относно механизма за определяне на площта, за която следва да се предостави финансова помощ, е в основата на отказа за изплащане на остатъка за дейността „Изграждане на съоръжения за защита от щети нанасяни от птици” и за дейността „Презасаждане и изграждане на подпорна конструкция”. Мотивирала е, че съображенията на СГС са, че площта на всеки от парцелите следва да бъде изчислена по правилото на чл. 75, § 1 от Регламент/ЕО/ № 555/ 2008 на Комисията от 27.06.2008г. и че доводите на въззивника за незачитане на правилата в регламента са неоснователни. Обсъдено е, че следва да бъдат съобразени констатациите в заключението на приетата по делото СТЕ за установените различия при измерването на площите. Споделен е изводът, че следва да бъде приложено предвиденото в чл.30 от Регламент /ЕО/796/2004 изключение, при което не се налага редуциране на предвидения в договора размер на финансовата помощ. На основание чл. 272 ГПК е препратила към мотивите на СГС, който е приел, че съгласно чл. 75 ал.1 от Регламент (ЕО) № 555/2008 за целите на преструктурирането и конверсията на лозята, на мерките за събиране на реколтата на зелено и изкореняването, площ засадена с лозя се определя от външния периметър на лозовите насаждения с прибавяне на буфер, чиято широчина отговаря на половината от разстоянието между редовете; а засадената площ се определя в съответствие с член 30, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, съгласно който площта на земеделските парцели се определя с всички необходими средства, определени от компетентните власти, гарантиращи измерване с точност, равняваща се поне на изискваната за официални измервания съгласно националните правила; че може да бъде определен толеранс на измерване от компетентните власти, който да не надвишава или 5 % от площта на земеделския парцел или резерв от 1,5 м., прилаган към периметъра на земеделския парцел; максималният толеранс по отношение на всеки земеделски парцел обаче не може да бъде по-голям в абсолютни цифри от 1,0 ха. След обсъждане на посочените от вещото лице различия при измерването на площта на масивите, е констатирано, че е налице изключението, предвидено в чл.30 от Регламент /ЕО/796/2004 – за всеки един самостоятелен парцел няма надвишаване по-голямо от 5 % от площта му като не е надминат максималния толеранс по отношение на всеки един от тях от 1.0 ха.
Обсъдено е, че съгласно т. 1.2 от договора е изрично е уредено, че финансовата помощ ще се изплаща по цени определени в Заповед № 01-РД/348 от 23.02.2009 г., поради което едностранната промяна на клаузи от договора, каквото по същество представлява налаганото от ответника определяне на цените по заповед различна от посочената, е недопустимо.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от обстоятелството, че мотиви и отговор на него не се съдържат в обжалваното решение. Самият касатор посочва, че „счита, че САС е следвало да даде отговор на този въпрос”. Неясни са съображенията, въз основа на които страната поддържа, че е необходимо да се изследва приложението на разпоредбата на чл.20а ЗЗД, а същевременно въззивният съд е основал изводите си на приложимите Регламенти и на Наредба № 1/26.01.2009г., която урежда условията и реда за предоставяне на финансова помощ в лозаро-винарския сектор съгласно Регламент /ЕО/ № 555/2008 на Комисията.
Вторият и третият въпроси са некоректни. Те не съответстват на мотивите на САС и на мотивите на СГС, към които втората инстанция е препратила. При произнасянето по отказа на фонда по отношение дейностите „Изграждане на съоръжения за защита от щети нанасяни от птици” и „Презасаждане и изграждане на подпорна конструкция” въззивната инстанция е споделила извода, че площта на всеки от парцелите следва да бъде изчислена по правилото на чл. 75, § 1 от Регламент/ЕО/ № 555/2008. Касаторът игнорира излагането на подробни съображения по приложението на общностното право, а същевременно не противопоставя възражения по счетеното за приложимо изрично предвиденото при определяне размера на засадената площ в Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията допустимо отклонение, толеранс, при изчисляването на площта на засети лозя по отношение на всеки земеделски парцел.
Поставените от касатора първи-трети въпрос са изцяло хипотетични, а не обуславящи изхода на спора. Въпрос, който не е включен в предмета на спора и по който въззивната инстанция не се е произнесла, не притежава съществено изискване, за да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Четвъртият въпрос е предпоставен от теза на касатора, изрично приета за неоснователна в обжалваното решение. Съставът на САС е изложил подробни и ясни съображения защо счита за неоснователен довода да ответника за нищожност на клаузата на чл.1.1 от договора по отношение на дейността „Изграждане на тераси”. Поради това и той не отговаря на характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Петият въпрос не е правен, а изцяло по правилността на решението. В него касаторът визира заповед от 2011г., издадена след сключване на договора, при положение, че изричният тест на чл.1.1 от сключения между страните договор от 2009г. предвижда помощта за всяка конкретна дейност да е в размер на 75% от пределните цени, определени със заповед № 01-РД/348 от 23.02.2009г. на изпълнителния директор на Фонда. Правният въпрос като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е идентичен на основанията за касационното обжалване, поради което въведените от касатора оплаквания по правилността, не могат да послужат като основание за допускане на обжалването.
Шестият въпрос е правно неиздържан, поради което настоящият състав не го обсъжда.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 500 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на № 1711 от 14.07.2017 по в.т.д.№ 6003/2016г. на САС, ТО, 3 състав.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие” да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лв. разноски за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: