1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№728
София, 02.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2235 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н срещу Решение № 1457/17.12.2012г. по т.д.№ 1435/2012г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Старозагорския ОС за спиране на производството по несъстоятелност като реквизит на постановеното решение по чл.632,ал.1 ТЗ. Решението на апелативния съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част, е влязло в сила като необжалвано. Влязло е в сила и въззивното решение за обезсилване на решението на окръжния съд за обявяване на длъжника в свръхзадълженост и за прекратяване на производството по делото в тази част.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на апелативния съд за потвърждаване на решението на ОС, с която производството по несъстоятелност по отношение на длъжника [фирма], Стара З. е спряно. Поддържаното касационно основание е по т.3 на чл.281 ГПК. Касаторът твърди, че длъжникът има имущество-краткотрайни активи, което е достатъчно да покрие началните разноски за производството. Допускането до касационно обжалване е обосновано при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по правния въпрос: „следва ли по смисъла на чл.629б,ал.1 и чл.632,ал.1 ТЗ под понятието имущество да се разбира само парични средства в брой или по сметка; недостатъчно имущество ли е наличието на краткотрайни материални активи, чиято стойност многократно надвишава размера на определената от съда по несъстоятелността сума за покриване на първоначалните разноски”.
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В производството по чл.625 ТЗ, образувано срещу длъжника [фирма], [населено място] по молба на кредитора [фирма], [населено място], към която се е присъединил и кредиторът [фирма], [населено място], съдът по несъстоятелността е постановил в хода на делото определение от 04.07.2012г. с което на основание чл.629б ГПК е определил сумата 5 000лв., необходима за покриване на първоначалните разноски за производството. Указал е на двамата кредитори, че в едноседмичен срок следва да внесат по равни части и е посочил последиците по чл.632,ал.1 ТЗ, в случай на непредплащането й. Обосновал е своето определение с констатациите на съдебно счетоводната експертиза, която е установила, че както наличното имущество на длъжника по баланса към 31.12.2011г. /дълготрайни активи 1 031 х.лв.; краткотрайни активи 434 х.лв.: материални запаси 8 х. лв., вземания 312 х.лв. и парични средства 114 х.лв./, така и паричните средства по банковите му сметки, са възбранени, респ. запорирани по две изпълнителни дела, а водещите се по баланса парични средства в брой по сведения на управителя на дружеството са изразходвани, но неосчетоводени. Експертизата е приела, че не може да се установи длъжникът да разполага със свободно бързо ликвидно имущество за покриване първоначалните разноски за откриване на производството по несъстоятелност, които биха възлезли на не по-малко от 4 000лв. и че имуществото на длъжника на този етап от производството не може да бъде осребрено, а парични средства не са налице. Възприемайки тези констатации и при безспорния по делото факт, че разноските не са били предплатени, съдът е постановил решение по чл.632,ал.1 ТЗ – за обявяване на длъжника в свръхзадълженост и неплатежоспособност с начална дата 01.01.2011г., за откриване на производство по несъстоятелност, налагане на запор и обща възбрана, прекратил е дейността на предприятието, обявил е длъжника в несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност.
По въззивната жалба на НАП срещу това решение в частта относно обявяването на длъжника в свърхзадълженост, определената начална дата на свръхзадълженост и неплатежоспособност и постановеното спиране на производството, въззивният съд е обезсилил решението в частта относно обявяването на дружеството в свръхзадълженост, като е приел че такова основание за откриване на производство по несъстоятелност не е заявено от кредиторите. Поради липса на мотиви за определената начална дата на неплатежоспособността, също е обезсилил решението и в тази част делото е върнато за ново разглеждане. Потвърдил е решението в частта за постановеното спиране на производството по несъстоятелност по съображения, че не е доказано съществуването на налични средства, които да обезпечат началните разноски и никой от кредиторите, въпреки изричното определение на съда, не ги е предплатил. Обосновал е, че дори и длъжникът да има имущество, за осребряването му са необходими свободни, налични суми, с които да се покрият поне разходите по оценката и възнаграждението на синдика.
При изводите на въззивния съд, относими към обжалваната част на решението, формулираният от касатора като правен въпрос не покрива общото основание за допускане на касационното обжалване. Произнасянето на Пловдивския апелативен съд не е по поставения въпрос, тъй като изводите му са основани на неустановяване на налично имущество на длъжника, а не на вида на имуществото, което може да послужи за покриване на първоначалните разходи за развитие на производството. Въпросът е и фактологично обусловен, поради което и няма характеристиката на правен. Критериите за преценка за наличност на имущество, което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, могат да бъдат изведени само въз основа на обсъждане на конкретни обстоятелства, специфични за всяко производство по несъстоятелност, а и в настоящия случай именно заинтересованото лице-молителят в производството е сезирал съда с искане за проверка дали длъжникът разполага с имущество да покрие първоначалните разноски. Съдът е съдействал за установяване на това обстоятелство и е указал и съотношението, в което следва да бъде направено предплащането от кредиторите. Произнасянето на съдилищата за спиране на производството по несъстоятелност е задължителен реквизит на решението по чл.632,ал.1 ТЗ, резултат закономерно следващ констатацията на съда с определението по чл.629б ТЗ и непредплащането на посочената сума, за която последица кредиторите са уведомени своевременно. Последните разполагат с възможността, уредена в чл.632,ал.2 ТЗ, при която производството по несъстоятелност би продължило развитието си в следващите фази.
Поради липса на общата предпоставка, с която да се обоснове допустимостта на допускане на касационното обжалване, безпредметно е обсъждането на допълнително въведеното от касатора основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1457/17.12.2012г. по т.д.№ 1435/2012г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решението на Старозагорския ОС за спиране на производството по несъстоятелност като реквизит на постановеното решение по чл.632,ал.1 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.