О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 25.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 48 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1493 от 14.07.2016г. по в.гр.д.№ 1345/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 12760/2014г. на СГС, ГО,7 състав, касаторът е осъден да заплати на Я. С. Д. още 50 000лв., над присъдената сума от 50 000лв., и на С. О. Д. и на В. О. Д. по още 60 000лв. над присъдената сума от 40 000лв., на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм, ведно със законната лихва от 26.06.2013г. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък /съпруг и баща/, настъпила в резултат на пътно произшествие от същата дата. Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150 000лв. е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Предмет на касационната жалба са изводите на въззивния съд за отсъствие на съпричиняване от страна на загиналия, който при управление на лек автомобил „Фолсваген Пасат“, е бил без предпазен колан при челния сблъсък с неправомерно движещият се л.а. „Пежо 206“, рег. [рег.номер на МПС] , чийто водач е признат за виновен в нарушаване на правилата за движение. Искането е за отмяната на решението в обжалваните части и частично отхвърляне на исковете на увредените лица поради принос на техния родственик за настъпването на смъртта му в равна степен с приноса на осъдения водач.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 35/2009г., № 525/2008г., № 623/2010г., № 596/2012г., № 629/2012г., всичките на 2 т.о. на ВКС и ППВС 17/63г. се иска допускане на обжалването по въпроса: Допустимо ли е изводът на съда относно наличието, съответно липса на принос за настъпването на вредите, да почива на предположение. Твърдението е, че изводът на съда за липсата на принос бил изграден на база теоретична хипотеза и предположение на вещите лица от комплексната медицинска и автотехническа експертиза, че при конкретната скорост е възможно да се получат шийни увреждания и камшичести счупвания, което не изключва възможността за смъртен изход. В отклонение на задължителната практика, съставът на САС не съобразил извършеното нарушение на правилата за движение и установената непрекъсната причинно следствена връзка между деянието, получените вреди и настъпилия смъртен изход; не било обсъдено, че релевантен е не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение, но и дали то е в пряка причинно следствена връзка с вредоносния резултат.
В писмен отговор ответниците по касация оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба на ищците, които са оспорвали приетия от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди /100 000лв. за съпругата на починалия 49 годишен мъж и по 80 000лв. на двете му дъщери, родени 1992г. и 1994г./ и приетия негов принос в степен на Ѕ. Пред въззивната инстанция е била допусната нова комплексна медико-техническа експертиза. Съставът на САС е приел, че сумата от по 100 000лв. е справедливото, съобразено с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаните в процеса вреди, обезщетение. Споделил е извода на СГС, че С. Д. е управлявал автомобила без предпазен колан, с какъвто той е бил оборудван. Мотивирал е, че компенсацията на вината изисква поведението на увредения да е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, а в случая е установено от вещите лица, че предвид механизма на пътното произшествие /настъпил челен сблъсък при сумарна скорост 150 км.ч./, дори пострадалият да е бил с поставен предпазен колан, леталният изход в значителна степен не би могъл да бъде избегнат. Обосновал е, че с оглед механизма на удара, дори и с поставен предпазен колан, наследодателят на ищците е щял да получи същите несъвместими с живота увреди, респ. други /камшичести счупвания/, които също биха довели до летален изход. При извод за отсъствие на пряка причинно следствена връзка между действията на пострадалото лице – шофиране без предпазен колан и настъпилия вредоносен резултат, е прието, че съпричиняване не е установено. Това е обусловило частичната отмяна на решението на СГС уважаването на исковете до размер на по 100 000лв.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от изложените от състава на САС правни доводи по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Аргументите, че приносът не се предполага, а подлежи на пълно доказване; че дори да е налице нарушение на правилата за движение, допринасяне за настъпването на вредите е налице при установена пряка причинно следствена връзка, когато вредоносния резултат е следствие на нарушенията, са в съответствие с трайно установената съдебна практика. Несъгласието на касатора с изводите на САС, че в настоящия спор конкретен принос – поведение на увредения, което е станало причина или е повлияло за настъпването на вредите, че е недопустимо предположение за „автоматичен принос“, не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Мотивите на решаващия съд по поставения в изложението правен проблем не са противоречие с практиката по т.1 на чл.280 ГПК. Отсъствието на допълнителната предпоставка също изключва възможността за осъществяване на факултативния касационен контрол.
Разноски за настоящото производство ищците не са претендирали.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1493 от 14.07.2016г. по в.гр.д.№ 1345/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в обжалваната част – частичната отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковете и уважаването им.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: