3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 17.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 989 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на Н. и на М. срещу Решение № 1959 от 24.10.2013 год. по т.д.№ 1220/2013 год. на Софийския апелативен съд.
С въззивния акт е потвърдено Решение № 10 от 12.01.2012 год. по т.д.№ 144/2011 год. на Врачанския окръжен съд с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на Н. срещу [фирма], за съществуване на задължение в размер на 12430.84 евро, произтичащо от сключен на 30.11.2005 год. между МТСП в качеството на договаряща страна по програма ФАР и ответното дружество договор за безвъзмездна помощ за финансиране на проект за предоставяне на компютърни услуги в района на [населено място]. Бил е съставен акт за частно държавно вземане, въз основа на който по реда и на основание чл.417 т.7 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Н..
В рамките на производството по чл.422 ГПК, като трето лице помагач на ищеца е конституирано и МТСП.
Както бе посочено по-горе, касационни жалби са депозирали ищеца по делото и третото лице помагач.
В представени писмени отговори по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК по всяка една от жалбите, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГК за допускане на касационен контрол. Изложени са и доводи по неоснователността на касационната жалба. Няма искане за разноски.
Изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на двамата касатори са напълно идентични, поради което ВКС дължи общо произнасяне по тях. В тези изложения се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./ Какъв е обхватът на допустимото произнасяне по въпроси, които не са повдигнати пред съда; 2./ След като се твърди отрицателен факт – неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ поради конкретни нередности, следва ли да се докажат изброените нередности или доказателствената тежест е на ответника за доказване на точно изпълнение; 3./Какъв е характера на протокола за „посещение на място”, издаван в резултат на извършена проверка на служител на МТСП по изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ и представлява ли същия официален документ по чл.179 ГПК; 4./ Какво се отчита с финалния отчет, представян от бенефициента – цялостното изпълнение на проекта или е единствено условие за усвояване на остатъка от безвъзмездната финансова помощ.
Представени са две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и едно решение, постановено при действието на ГПК (отм.), не представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, обуславящо прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция е, че не е налице посоченото основание за допускане на касационен контрол и по отношение на другите две решения – Решение № 19/2011 год. по гр.д.№ 262/2010 год. на ІІ г.о., съдържащо произнасяне относно правомощието на от съда за служебна преценка на действителността правна сделка и Решение № 44/2010 год. по т.д.№ 678/2009 год. на І т.о. на ВКС с което е посочено каква е материалната доказателствена сила на актовете за държавна собственост.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължение произтичащо от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Искът на Н. е за връщане на авансово преведена сума, съставляваща част от прогнозната обща сума, предвидена за този проект по програма ФАР. Няма спор, че след изтичането на срока за изпълнение на проекта, [фирма] е представил окончателен доклад, който не е одобрен, поради което предвиденото при пълно изпълнение на договора доплащане не е извършено. Позовавайки се на пълно неизпълнение, възложителят е съставил акт за частно държавно вземане и по реда и на основание чл.418 вр.чл.417 т.7 ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за авансово преведените суми. С отговора на исковата молба [фирма] България”АД е противопоставил възражението, че не е налице неизпълнение на договора. Същият е бил изпълняван и проектът е бил ежемесечно отчитан пред териториалния представител на Изпълнителната агенция за [населено място] за което периодично са били съставяни изискуемите документи.
В рамките на съдебното производство ищецът е посочил конкретните нарушения, които са били допуснати от дружеството.
За да отхвърли иска, Врачанският окръжен съд се е позовал на недоказаност както на обстоятелството за пълно неизпълнение с оглед на това, че отделните етапи на работата са били отчитани и приети от възложителя, така и на конкретните нарушения, въведени с допълнителната искова молба. Въззивният съд също е счел за недоказано неизпълнението на договорните задължения на [фирма], като е изложил и мотиви относно това, че неодобряването на окончателния отчет (при одобряване на междинните), би могъл да има за последица отказ за превеждане на остатъка от сумата, но не и основания за връщане на финансирането за предходните етапи на проекта.
Преди всичко, цитираните по-горе въпроси нямат характеристиката на значими правни такива, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Те съставляват риторични въпроси, въвеждащи твърдения за необоснованост на въззивния акт и допуснати от САС нарушения на процесуалния закон – чл.281 т.3 ГПК. Произнасянето по правни въпроси съдържащо се в посочените по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, нямат отношение нито към посочените по-горе въпроси нито към настоящия спор. Изрично следва да се отбележи, че неизпълнението на договорно задължение не съставлява отрицателен факт, а твърдяно от страната обстоятелство, подлежащо на доказване с всички доказателствени средство.
Мотиви за значението на произнасянето по посочените по-горе въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото не са изложени, а и както вече бе отбелязано, не отговарят на критериите на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1959 от 24.10.2013 год. по т.д.№ 1220/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.