Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о. 7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 29.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3669 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. П. М. срещу Решение № 1775 от 06.08.2015 год. по гр.д.№ 4728/2013 год. на Софийския апелативен съд.
С това решение, въззивният съд, сезиран с жалбата на С. М. е потвърдил решението от 30.09.2013 год. по гр.д.№ 962/2004 год. на Кюстендилския окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от нея срещу Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите в качеството на представители на държавата и Община [населено място] обективно съединени искове за връщане на суми и присъждане на обезщетения, произтичащи от неизпълнението на договор за концесия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на шест въпроса.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, отговори по жалбата и по изложението е депозирал само Министърът на финансите, в качеството на представител на държавата. Изложени са подробни съображения за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол по отношение на посочените в изложението въпроси.
Предмет на сключения на 23.05.2000 год. между Министъра на околната среда и водите в качеството му на представител на държавата, като концедент и [фирма] като концесионер договор, е предоставянето на концесионни права за срок от 35 години върху обект – изключителна държавна собственост, представляващ особено право на ползване върху част от водата от минерален водоизточник № 2хг от находище „Невестино-Топилата”, в [населено място], Община [населено място]. В обема на концесионното право е ползването на минерална вода при средноденонощен и средногодишен дебит 9.0 л/сек. при общ годишен експлоатационен ресурс в обем до 194400 куб.м. с цел бутилиране и продажба. Уговорено е плащането на нарастващо до седмата година вкл. годишно концесионно възнаграждение, платимо на четири равни вноски по тримесечия.
Твърдението на ищцата е, че концедентът е бил неизправен при изпълнението на договора, поради което договорът е развален и за концесионера е възникнало вземане формирано от заплатено концесионно възнаграждение 22842 лв. и обезщетение за забава в размер на 1725 лв.; претърпени вреди в размер на 7630000 лв. и обезщетение за забава в размер на 358092 лв.; пропуснати ползи в 18437200 U. и обезщетение за забава в размер на 1511850 U.. Вземането си за претърпени вреди и пропуснати ползи дружеството-концесионер е цедирало на 06.12.2004 год. на ищцата М.. Съдебно предявените и претенции са срещу Община [населено място], Държавата, представлявана от Министъра на финансите и от Министъра на околната среда и водите. Като трето лице помагач на страната на ответника МФ е било привлечено Министерство на здравеопазването. Исковете са предявени на 29.12.2004 год. и производството пред Кюстендилския окръжен съд се е развило при действието на процесуалните правила на ГПК-1952 год. Обстоятелството, че договорът за концесия е развален през 2004 год. е било безспорно. Спорът се е развил на плоскостта неизправността на коя от страните е обусловила развалянето му и оттук – съществуването на вземане на концесионера, което той да е цедирал на ищцата М. и неговия размер. Тезата на ищеца е, че е инициирал развалянето на договора, поради установено от него несъответствие на качеството на минералната вода с посоченото в издадения от Министерството на здравеопазването сертификат. Събрани са доказателства относно качествата на водата и съответствието и с концесионните условия както и относно естеството и размера на извършените от концесионера инвестиции във връзка с претенцията за преки вреди и на нереализираната печалба, съобразно перото за пропуснати ползи.
За да отхвърли иска с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД за платено концесионно възнаграждение и съединеният с него иск за обезщетение за забава, първоинстанционният съд се е мотивирал с това, че то не е включено в обема на цедираното от [фирма] вземане. Счел е за неоснователни възраженията на ответниците за недействителност на договора за цесия. За да отхвърли исковете за обезщетение за вреди и съединените с тях искове за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, КОС е приел, че не е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на държавата. Изложил е допълнителни съображения за недоказаност на иска за преки вреди, поради неустановен размер на инвестициите и загубите. За недоказано е приел и наличието на пропуснати ползи, формирани от нереализирана печалба по договори с трети лица. Изводите му по основателността на главните искове е обусловило и произнасяне по акцесорните такива с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Присъдил е разноски в полза на ответниците и третото лице помагач.
Сезиран с въззивната жалба на С. М., съставът на Софийски апелативен съд, след като е събрал допълнителни доказателства досежно основателността на претенциите за присъждане на обезщетение за вреди е потвърдил първоинстанционния акт изцяло. Приел е, че концесионерът е бил неизправен при плащането в срок на концесионно възнаграждение, поради което за него не е възникнало правото да развали едностранно договора и поиска връщане на даденото и невъзникналото вземане по чл.55 ал.1 ЗЗД не може да бъде цедирано. Приел е за недоказана неизправността на държавата в качеството и на концедент и за неопровергана материалната доказателствена сила на Сертификат № 16/1999 год., установяващ качествата на минералната вода, към момента на издаването му и несъответствие на елементите арсен, желязо и радий, каквото е било твърдението на ищцата-въззивник. Присъдил е разноски в полза на въззиваемите главни страни в процеса.
Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са следните: „1./ Следва ли да се смята за опровергана материалната доказателствена сила на официален документ по отношение на изявленията, посочени като извършени пред длъжностното лице, издало документа в кръга на службата си, ако редът за издаване на този документ не може да се приеме за спазен поради липсата на такива изявления или ако изявленията не са обективирани по предвидения в императивната правна норма ред?; 2./ Има ли качеството на официален документ от вида на свидетелстващите такива, документът, неотговарящ на някое от условията по неговото издаване, включително и когато не е издаден по реда, предвиден от действалия по време на издаването му закон?; 3./ Дължат ли се на трето лице- помагач направените от тази страна съдебни и други деловодни разноски, направени при действието на ГПК (отм.)?; 4./ Допустимо ли е страна да наведе искания и възражения едва в писмена защита, както и да се посочат доказателства не в първото по делото съдебно заседание, без заплащане на допълнителна държавна такса по чл. 65, ал.1 ГПК (отм.)?; 5./ Изключва ли се наличието на причинна връзка между виновното неизпълнение на двустранен договор и осуетената по този начин предвидима възможност изправната страна по същия да увеличи имуществото си, от ненастъпването на някое от условията на този двустранен договор, което обаче не е част от условията на търговска сделка на изправната страна с трето лице, щом ползата ще настъпи в резултат на изпълнението на търговската сделка с това трето лице, независимо от настъпването или ненастъпването на условието по двустранния договор?; 6./ Ако страна по двустранен договор е неизправна поради начално неизпълнение и начално несъществуваща възможност да изпълни, може ли договорът да бъде развален от другата страна по същия, ако тя не е изпълнила точно някое от задълженията си по този договор, но неточното изпълнение на развалящата договора страна е в причинна връзка с началното и невъзможно изпълнение от другата?“.
По отношение на първия и втория от въпросите се сочи приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със следните решения на ВКС: Решение № 85/14.07.2011 год.; Решение № 76/10.07.2012 год., Решение № 149/12.06.2013 год., Решение № 414/01.04.2015 год. и Решение № 134/22.05.2013 год.
По отношение на третия въпрос се въвеждат предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – Решение № 376/03.11.2008 год. по т.д.№ 376/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 1288/29.12.2008 год. по гр.д.№ 4660/2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Според касатора четвъртият поставен въпрос е от значение за развитие на правото съгл. чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както и за осъвременяването на съществуващата съдебна практика.
Петият от въпросите се свързва с приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 67/22.04.2013 год., Решение № 192/20.01.2011 год., Решение № 172/11.12.2013 год., Решение №156/29.11.2010 год., Решение № 73/27.07.2010 год., Решение № 173/06.12.2012 год..
По въпрос № 6 се въвежда приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като противоречието по този въпрос е с Решение № 456/19.06.2013 год. по гр.д.№ 1294/11 год. на ІV г.о., Решение № 186/15.07.2014 год. по гр.д.№ 6836/13 год. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 203/30.01.2012 год. по т.д.№ 116/11 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 75/01.07.2014 год. по т.д.№ 3723/13 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав за липсата на предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното:
Първият и вторият от въпросите нямат качеството на обуславящи изхода на спора, доколкото редът за издаване на официалният свидетелстващ документ Сертификат № 16/1999 год. не е бил оспорен, не е бил предмет на изследване от инстанциите по същество и въззивният съд не се е произнасял по него. Оспорването и събирането на доказателства е било свързано с достоверността на съдържащата се в него информация относно химични елементи и техните стойности и оттук – дали минералната вода е отговаряла параметрите, обусловили сключването на договора за концесия.
Третият от въпросите няма отношение към съществото на спора, доколкото в частта за разноските, присъдени с решение, то има характер на определение. Настоящият съдебен състав счита, че няма процесуална пречка в рамките на производството по чл.288 ГПК да се съдържа и произнасяне по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.288 ГПК и в случай, че касационно обжалване не бъде допуснато по отношение на решението по същество, такова да бъде допуснато по отношение на разноските и произнасянето в з.з. да бъде с отделен диспозитив на определението по чл.288 ГПК. В конкретния случай, обаче, основание за произнасяне по реда на чл.274 ал.3 ГПК няма. Това е ката, поради обстоятелството, че съставът на САС с решението си не е присъдил разноски в полза на третото лице помагач „Министерство на здравеопазването. Това е сторил Софийски градски съд и преценката му е била предмет на оспорване с въззивната жалба на М., съдържаща изрично искане за отмяна в тази част. С обжалваното въззивно решение, обаче, САС не се е произнесъл по разноските присъдени от първата инстанция т.е. по тази част от въззивната жалба. Не е искано допълване на решението по реда и в срока на чл.250 ГПК и този пропуск няма как да бъде отстранен пряко от ВКС.
Четвъртият от въпросите е риторичен, доколкото отговорът дали е допустимо обсъждането на възражения, направени едва в писмената защита, без да бъде отменен хода по същество е еднозначен. Дали след отмяната на хода съдът трябва задължително да наложи санкцията по чл.65 ал.2 ГПК (отм.) или не, няма отношение към основателността на иска и правилността/неправилността на решението. Ще следва да се отбележи, че по реда на ГПК (отм.) е протекло първоинстанционното производство, но не и въззивното и въпрос по неправилното прилагане от този съд на процесуалния закон би следвало да бъде релевиран във въззивната жалба. Такова позоваване в нея не се съдържа, липсва произнасяне от страна на САС по този въпрос, а първоинстанционното производство не е предмет на пряка проверка от страна на ВКС. И на последно място, ако в касационната жалба не се съдържа позоваване на конкретното нарушение на процесуалния закон (дори такова да е допуснато от въззивния съд), то няма как да бъде допуснато произнасяне по правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на него, тъй като то би бил лишен от характеристиката на обуславящ с оглед ограничението на чл.290 ал.2 ГПК.
Петият от въпросите е формулиран неясно, но независимо от това, двата последни въпроса са свързани с правилността на преценката на САС, коя от страните е била неизправна по отношение на договорните си задължения с оглед конкретиката на спора. Дори да се приеме, че тези въпроси имат характеристиката на правни, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то за да е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, задължителната съдебна практика следва да съдържа произнасяне по тези или сходни правни въпроси, а не по сходни казуси или произнасянето да е в частта по същество – т.1 на ТР № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе, петият и шестият въпроси са свързани с конкретиката на спора – преценката за доказаност на твърдени факти и обстоятелства по делото и по отношение на тях приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1775 от 06.08.2015 год. по гр.д.№ 4728/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.