1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 28.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 338 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. И. Ш. и С. Н. Н. срещу Определение № 429 от 14.11.2017г. по ч.т.д.№ 308/2017г. на АС Бургас, с което е потвърдено Определение № 794 от 08.08.2017г. по т.д.№ 289/2016г. на Бургаския ОС. Окръжният съд е оставил без уважение искането на Д. Ш. и С. Н. да бъдат освободени, на основание чл.83,ал.2 ГПК от заплащането на дължимата държавна такса /13 245лв./ във връзка с подадена от тях въззивна жалба срещу постановеното по т.д.№ 289/2016г. на ОС Бургас решение.
Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.83,ал.2 ГПК. Жалбоподателите се позовават на правото си на достъп до съд – чл.6,ал.1 Европейската конвенция. Твърдят, че не са обсъдени множеството документи и декларации, представени пред първоинстанционния и въззивния съд, както и че преценката дали страната разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса се извършва към момента на искането.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Към кой момент следва да се съобрази материалното състояние и възможността на страната да внесе необходимата държавна такса при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на определението по ч.гр.д. № 1842/2015г. на ІІІ г.о. 2/ Заплащането на адвокатското възнаграждение от страна на молителя, основание ли е съдът да откаже освобождаване от държавна такса при същата допълнителна предпоставка с позоваване на определенията по ч.т.д.№ 564/2010г. на ІІ т.о. и по ч.гр.д.№ 293/2012г. на ІІ г.о. на ВКС.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установени фактите относно имуществото състояние на ищците, съобразени от първоинстанционния съд, който е посочил и, че декларираните обстоятелства относно запорираните дружествени дялове на двамата молители не отговорят на истината.
Съставът на апелативния съд е констатирал, че страните, искащи освобождаване от внасяне на държавна такса са в трудоспособна възраст, вписани са като управители и съдружници в [фирма], а С. Н. и в [фирма], както и че са продали дружествени дялове от [фирма].
След справка в имотния регистър, съставът на АС е установил, че декларираните по делото обстоятелства относно имотното състояние на двамата молители, а именно че същите не притежават недвижимо имущество не отговаря на истината. Чрез справката е установено, че С. Н. притежава множество имоти в София, Ц., Д. и Р., а Д. Ш. притежава такива в София, Ц., П., Стара З., К., К. и П..
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
При констатираното от въззивната инстанция невярно деклариране на релевантни за преценката наличието на предпоставките по чл.82,ал.3 ГПК обстоятелства, очевидно е, че страната не упражнява добросъвестно процесуалните си права – чл.3, изр.второ ГПК. Поради това и поставените в изложението въпроси са хипотетични. Изключена е възможността обжалваното определение да е в противоречие с цитираната в изложението съдебна практика, която не е обхваща случаи, в които страната не изнася пред съда истина.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 429 от 14.11.2017г. по ч.т.д.№ 308/2017г. на АС Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: