О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
С., 28.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 892 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК и чл. чл.280,ал.1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] със седалище [населено място] срещу Решение № 189 от 06.07.2012г. по въззивно т.д.№ 257/2012г. на Великотърновския апелативен съд.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския ОС, с което на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК във вр. с пар.1,т.3, б.”д” от Допълнителните разпоредби на ДОПК, и на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК е обявен за недействителен по отношение на държавата сключеният на 09.01.2009г. с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 27, нот.дело № 8/2009г. на нотариус с район на действие съдебен район РС гр.В.Т., договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който първият ответник [фирма], със седалище гр.В.Т. продава на втория ответник [фирма], със седалище Велико Т. поземлен имот с идентификатор 10447.505.309 и сграда с идентификатор 10477.505.309.1, за сумата 100 000лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно-постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Твърди се, че са налице изискванията на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като поставеният за решаване спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се доводи, че са налице доказателства, установяващи че договорящите страни по сделката не са действали с намерение да увредят публичния взискател, но съдът не ги е кредитирал. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.216,ал.1,т.4 и 6 ДОПК, за да приеме, че искът е основателен, без обаче да са представени доказателства за намерението за увреждане. Посочва се, че презумпцията за знание е оборена, тъй като страните са били обвързани от сключен на 08.12.2008г., преди връчването на заповедта за възлагане на ревизия, предварителен договор и към датата на сключването на сделката не за знаели за наличие на задължения на продавача към НАП, а и продавачът е бил убеден, че такива задължения няма да бъдат установени с извършваната ревизия.
В касационната жалба са изложени и съображения за недопустимост на решението като поставено по нередовна искова молба. Посочва се, че тя е подадена от Директора на ТД на НАП-Велико Т., който няма качеството на публичен взискател по смисъла на чл.216,ал.2 ДОПК.Според касатора публичен взискател е самата Национална агенция за приходите, а не отделната нейна структура-териториалната дирекция, и оправомощен да подаде исковата молба е изпълнителният директор на НАП като законен представител на агенцията. Посочва се, че директорът на териториалната дирекция не е упълномощен от законния представител на НАП да предяви иска по чл.216,ал.1 ДОПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът посочва, че поставеният за разрешаване от съдилищата спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като акцентира на твърдението си, че презупмцията за увреждането е оборена и изводите на съда са необосновани с оглед на представените от ответниците доказателства.
Претендира заплащането на разноски за касационното производство.
В срока по чл.287 ГПК отговор на касационната жалба е постъпил от НАП. Оспорва се наличието на основанията за допускане на касационното обжалване.
Отговор от [фирма], гр.В.Т. не е постъпил.
За да уважат исковете, съдилищата са приели, че предявеният иск е основателен – налице са предпоставките на чл.216,ал.1,т.6 във вр. с пар.1,т.3,б.”д” ДР на Кодекса, тъй като за прехвърлителя по сделката-първия ответник [фирма], са установени публични задължения с ревизионен акт по повод на ревизия, за която му е връчена на 22.12.2008г. заповед за възлагането й; прието е, че атакуваната сделка от 09.01.2009г. е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а в резултат на нея е установено публично задължение на прехвърлителя в размер на 478 892.47лв.-данъчни задължения по ЗДДС, ЗКПО. Направен е извод, че атакуваната сделка е във вреда на публичния взискател, тъй като дружеството се е разпоредило с част от имуществото си и по този начин е препятствана възможността за удовлетворяване на публичното му задължение. Прието е, че е налице изискуемата се връзка, регламентирана от разпоредбата на пар.1,т.3, б. „д” ДР на ДОПК за приложение на презумпцията за знание, тъй като страни по атакуваната сделка да две юридически лица, в чиито управителни органи участва едно и също физическо лице. Мотивирано е, че липсват доказателства за обосноваване на извод, че законовата презумпция е оборена, като тежестта на доказване е за ответната страна.
Изложени са и самостоятелни мотиви за основателността на исковата претенция на основание чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, като е посочено, че намерението за увреждане в тази хипотеза не се предполага и е установено, чрез доказаността на хипотезата, визирана в чл.216,ал.1,т.5 ГПК; наличието на хипотезата по т.6, установява и намерението за увреждане при фактическия състав на т.4.
Касационната жалба е допустима, с оглед разпоредбите на чл.280,ал.2,чл.283 и чл.284 ГПК.
По довода за недопустимост на въззивното решение:
Когато въпросът за допустимостта на иска е въведен пред инстанциите по същество и те са се произнесли по него, то произнасянето на въззивния съд подлежи на проверка от ВКС при наличието на някоя от хипотезите на т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК. В настоящия случай по този въпрос е налице произнасяне по възражението за нередовност на исковата молба и от първоинстанционния и от въззивния съд, които са приели, че искът е предявен от надлежна страна. Касаторът не е навел доводи за наличието на допълнителни предпоставки по чл.280,ал.1 във връзка с поддържания и в касационната жалба довод за недопустимост на решението като постановено по недопустима искова молба.
Хипотеза по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е приложима когато недопустимостта или нищожността не е въведена като основание за допускане на касационен контрол, но при произнасянето по чл.288 ГПК съставът прецени, че съществува вероятност обжалваното решение на е нищожно или недопустимо.
При служебната проверка, настоящият състав не констатира такъв порок на въззивния акт. Исковата молба е подписана от юрисконсулт С. Д. в качеството й на процесуален представител по пълномощие по чл.32,т.3, предл. първо ГПК. Съгласно приложеното към исковата молба пълномощно /л.23/, тя е упълномощена на основание чл.12,ал.1 Закона за НАП от Изпълнителния директор на НАП с права да подава искови молби, въззивни и касационни жалби, на основание чл.216 ДОПК. Съгласно чл.3,ал.1, т.3 Закона за НАП, Агенцията принудително събира публичните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за НАП, процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители в агенцията с юридическо образование. В случая исковата молба за обявяване за недействителна по отношение на държавата на процесната сделка е подадена от изпълнителния директор на НАП- органа, който събира публичните държавни вземания чрез юрисконсулт, действащ по пълномощие от законния представител, в съответствие и със специалната разпоредба на чл.12 от ЗНАП.
По наличието на основанията за допускане до касационно обжалване по формулираната касационна жалба и изложението към нея.
Касаторът не посочва никакъв правен въпрос, който според него е разрешен в обжалваното решение и е свързан с посоченото допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Липсва конкретно, точно и мотивирано посочване на значимия за изхода на спора правен проблем.
И в касацонната жалба и в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва не правен въпрос, а се твърди, че поставеният за разрешаване спор, казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доводите на касатора се свеждат единствено до необоснованост на изводите на съда, каквато проверка обаче може да бъде извършена само след допускането на касационното обжалване, ако е налице приложното му поле.
Поради липса на формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода по делото, липсва процесуална възможност за допускане на касационното обжалване. Съставът на ВКС не може да изведе и формулира общото основание за допускане на касационното обжалване от изложението по чл.284,ал.3 ГПК, нито пък да го уточни и конкретизира.
При липса на формулирано общо основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, съставът на ВКС не обсъжда въпроса за връзката му с допълнителната предпоставка, посочена по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация не е претендирал разноски за настоящото производство и такива не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 189 от 06.07.2012г. по въззивно т.д.№ 257/2012г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.