3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 21.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 680 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 10508/02.10.2015г. срещу Определение № 1039 от 10.05.2013г. по в.ч.гр.д.№ 4736/2012г. на САС, ТО, 5 състав, с което по частна жалба на евентуалния ответник М. Д. К., САС е отменил определението по чл.248 ГПК по гр.д.№ 7890/2009г. на Софийски градски съд, вместо което е постановил „да се изплати на М. Д. К. сумата 15 000лв., представляваща дължимо от освободения от разноски ищец П. Ц. П. адвокатско възнаграждение, от сумите, предвидени в бюджета на СГС на основание чл.83,ал.3 ГПК във вр. с чл.83,ал.1,т.4 ГПК.”
Искането е за отмяна на определението. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон- на разпоредбата на чл.83,ал.3 ГПК, по смисъла на която, в „разноски за производството” не се включват разноските, дължими на насрещната страна с оглед изхода на спора. Поддържа се и нарушение на разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК, която не урежда правило за отговорност за разноски, направени от насрещната страна по спора, а само реда за събиране от загубилия делото ответник държавни такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Мотивирано е, че ищецът, който е освободен от заплащането на дължимите към бюджета на съда държавна такса и разноски, дължи на насрещната страна разноските с оглед изхода на спора и последните не са в обхвата на чл.83 ГПК.
Съставът на ВКС счита, че при липса на данни за друг извод следва, че срокът за обжалване е спазен, както и приема, че е налице интерес от обжалването доколкото е разпоредено разходване на бюджетни средства на съда в полза на страна по спора и то при изрично заявено искане от евентуалния ответник-инициирал производството по чл.248 ГПК, по отношение на който искът не е бил уважен, разноските за адвокатското възнаграждение да му бъдат заплатени от ищеца. Искането е било за осъждането на П. П. да заплати на евентуалния ответник М. Д., такъв е бил и петитумът на подадената пред САС жалба.
При извършената преценка, настоящият състав на ВКС констатира, че определението е недопустимо, тъй като съставът на апелативния съд е излязъл извън предмета на търсената в производството по чл.274 във вр. с чл.248 ГПК съдебна защита от М. Д. като е възложил претендираните срещу ищеца разноски, на бюджета на СГС-съдът, който е освободил П. от заплащане на дължимите от него за производството разходи на основание чл.83,ал.1,т.4 ГПК. Това обуславя обезсилването на определението и връщане делото на САС за произнасяне в рамките на поддържаното от страната искане-осъждане на ищеца П. П. за разноски.
При новото разглеждане на частната жалба въззивната инстанция следва да съобрази константната и задължителна за нея практика на ВКС за съотношението между разпоредбите на чл.83 ГПК-освобождаване от такси и разноски и плащането им от бюджета на съда и отговорността за разноски по чл.78,ал.3 ГПК на страната, освободена от заплащането им и разграничаването й от хипотезата на чл.78,ал.6 ГПК, обективирана в Определение по ч.т.д.№ 256/2010г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК: разпоредбата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото, а разпоредбата на чл.83,ал.1,т.4 ГПК- освобождаването на ищците по посочените искове от разноски за производството и сравняването на регламентацията налага извод, че законодателят не изключва лицата, освободени от внасяне на разноски по производството от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, както и в Решение № 148 от 19.10.2012г. по т.д.№ 39/2012г. на ІІ т.о.: освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото си материално положение страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната. Същият извод е обоснован при разпределяне отговорността за разноски и в Решение № 130 от 04.07.2013г. по т.д.№ 669/12 на ІІ т.о. Следва да бъде съобразена и задължителната практика относно правото на евентуалния ответник на разноски- Определение № 83 от 19.02.2009г. по ч.т.д.№ 60/2009г. на Първо т.о. – евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат; в този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА Определение № 1039 от 10.05.2013г. по в.ч.гр.д.№ 4736/2012г. на САС, ТО, 5 състав.
ВРЪЩА делото на САС за произнасяне по подадената пред него частна жалба вх.№ 106421/18.10.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: