1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
С., 20,03, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 835 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 329 от 25.11.2013г. по в.ч.гр.д.№ 440/2013г. на Апелативен съд В. Т., с което е обезсилено като недопустимо-постановено от некомпетентен съд Определение № 574/11.10.2013г. по ч.гр.д.№ 1274/2013г. на ОС Велико Търново, с което е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху банкови сметки.
Иска се отмяна на определението като неправилно.
От [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение въззивната инстанция е приела за основателен довода в частната въззивна жалба за недопустимост на определението по молбата за обезпечение на бъдещ иск като постановено от некомпетентен съд. Изложени са съображения, че местната компетентност на съда по искането за налагане на обезпечителната мярка „запор върху вземания на ответника” се определя от постоянния адрес на ищеца – в случая седалището на ищцовото дружество, което е в С., и компетентен е бил СГС. Приел е, че не се налага изпращането на делото на този съд, тъй като искът вече е предявен пред Старозагорския ОС и обезпечението би следвало да бъде поискано пред него по висящото дело.
Частната касационно жалба е недопустима- постановеното от апелативния съд определение не подлежи на обжалване пред ВКС.
Определението по искането за обезпечение на иска подлежи само на въззивен контрол, тъй като не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда развитието на последното – ТР № 1/ 21.07.2010г. на ОСГТК. Разпоредбата на чл.396,ал.2, изр. трето ГПК е неприложима, тъй като тя обхваща определения на въззивен съд, с които се допуска обезпечение след отмяна на отказа на първоинстанционния съд. В настоящия случай, с произнасянето на апелативния съд по частна жалба срещу уважено искане за допускане на обезпечението, инстанционният контрол по отношение на обезпечителното производство е изчерпан. Неправилното посочване в диспозитива на определението на ВтАС, че актът му подлежи на касационно обжалване не може да обоснове друг извод.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частната касационна жалба на В.”Е., [населено място] срещу Определение № 329 от 25.11.2013г. по в.ч.гр.д.№ 440/2013г. на Апелативен съд В. Т.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.