О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
С., 29.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 2381 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ПК
Образувано е по касационната жалба на ответника Д. Д. М. срещу Решение № 16 от 09.01.2013г. по въззивно т.д. № 1357/2012г. на Апелативен съд П., в частта, с която е потвърдено решението на ОС Пловдив по т.д.№ 632/2010г. за осъждането на ответника да заплати на [фирма], [населено място] сумата 45 808.14лв.-стойността на извършени и незаплатени СМР по договор за строителство от 15.09.2008г., ведно със законната лихва от 07.10.2010г. и сумата 8 318.31 лв.-обезщетение за забава за периода 28.02.2009г.- 06.10.2010г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменено, а предявените искове-отхвърлени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва процесуалноправен въпрос, който въззивният съд разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС: относно задължението си да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях. Поставянето му е основано на становището, че Пловдивския АС не обсъдил твърдението, че е налице признание от ищеца на противопоставеното от касатора възражение за постигнато съгласие относно размера на дължимото по договора и оставащо за разплащане възнаграждение за изпълнителя с представеното споразумение, с което претенцията била сведена до сумата 25 000лв. Позоваването с оглед допълнителната предпоставка е на Решение № 323 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 1338/2009г. на ІV г.о. и Решение № 163 от 13.01.2011г. по гр.д.№ 12/2010г. на І т.о. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени и материалноправните въпроси: допустимо ли е възложителят по договор за строителство, който е подписал актове образец 19, в които са посочени видът, количеството и цената на извършените работи, да оспори количеството на реално извършеното и допустимо ли е в тази хипотеза то да бъде установено с помощта на съдебно-техническа експертиза; Съставляват ли подписаните актове образец 19 нови договори или само отразяват приемане на работата по сключен вече договор за строителство;дали твърденията на възложителя за неизвършена /или в по-малки количества/ работа могат да бъдат доказвани само с представяне на допълнително споразумение или е допустимо да бъдат установени чрез съдебно-техническа експертиза. Въпросът е поставен във връзка с твърдението, че апелативният съд приел, че след като касаторът е подписал представените по делото Актове образец 19, не би могъл да оспорва количествата на посочените в същите. Поддържа се, че актовете съставляват протоколи за приемане на работа, а не самостоятелни договори и тяхното съдържание може да бъде опровергано чрез експертно заключение. Поставен е при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и материалноправният въпрос: когато в договор за строителство страните са уговорили, че плащането се извършва в срок до пет работни дни от подписването на протокол образец 19 и придружителна фактура, предварително съгласувана с възложителя и при липса на други клаузи, уреждащи изискуемостта, от кой момент настъпва падежът на задължението за плащане на възнаграждението- от момента на издаването на предварително съгласуваната фактура, или от момента, в който издателят е бил длъжен да издаде такава съгласно ЗДДС. Касаторът обосновава, че при наличието на клаузата на чл.5 от договора, съгласно която разплащането се извършва в срок от пет работни дни от подписването на Протокол образец 19 за действително извършените СМР и придружителна фактура, съгласувана с възложителя на всеки 30 дни, въззивният съд приел, че изискуемостта на плащането е обвързано не от фактическите действия по издаване на фактурата, от спазването на срока по чл.113,ал.4 ЗДДС. Поддържа, че страните са свободни да уговорят настъпването на падежа и когато той е обвързан с издаването на фактура, предварително съгласувана с възложителя, изискуемосттта не може да настъпи без фактическото й издаване.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
За да потвърди решението на окръжния съд, Пловдивския АС е счел за неоснователно възражението на касатора за неизвършени и некачествено извършени СМР и за наличието на предпоставките за намаляване на възнаграждението поради намаляване на цените на работната ръка и материала по подписани двустранно актове образец 19. Приел е, че опровергаване на отразеното в тях качество, количество и стойност на приетите работи може на първо място да стане чрез установяване на постигнато съгласие, че извършената работа е по-малко от посочената в актовете, респ. установяване на постигнато съгласие за намаляване на цената. В тази връзка е обсъдил доказателствата, на които касаторът се е позовал- други съставени протоколи образец 19, в които са отразени подлежащи на разплащане СМР в по-малък размер. При анализа на представените от ищеца актове /Акт образец 19-1 от 25.11.2008г. на стойност 51 096.71лв., Акт-образец 19-2 допълнителен от 25.11.2008г. за СМР на стойност 1 881.20лв., Акт образец 19-3 от 02.12.2008г. на стойност 11 617.65лв./ и представените от ответника протоколи /Протокол № 1 от 30.12.2008г. за СМР на стойност 19 500.59лв., Протокол № 2 от 30.12.2008г. за СМР на стойност 11 087.69лв. и Протокол № 3 от 30.03.2009г. за СМР на стойност 11 968.90лв./ е обоснован изводът, че следва да бъдат ценени първите, тъй като съдържат информация за съответната кота от строежа съобразно архитектурния проект, а във втората група такава индивидуализация липсва. На второ място е обсъдено и заключението на приетата техническа експертиза, която не е могла да установи дали с протоколите е изменена договорената цена на СМР по приложение № 1 към договора. На трето място е обосновано, че ако такова изменение е било договорено, то съставената в по-късен момент двустранно подписана сметка № 22 би отразила по-ниската стойност на подлежащите на разплащане СМР, а тя възпроизвежда дословно Акт образец 1, Акт образец 2 и Акт образец 3 и посочените в тях стойности. Изводът за недоказаност на възражението на ответника за некачествено изпълнение на възложената работа е обоснован с заключението на техническата експертиза, съгласно която извършваните от ищеца работи по грубия строеж /по част „конструкции” –земни, кофражни, армировъчни, бетонови, зидарски и покривни/ са скрити с оглед завършването на сградата и не могат да бъдат установени, както и с факта на приемането на конструкцията на сградата с акт образец № 14 от май 2009г., и констатацията в него, че изпълнението е съобразно архитектурните проекти. Във връзка с възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на задължението за плащане на възнаграждението съдът е мотивирал, че уговорката на страните в чл.5 от договора не води до извод, че задължението за плащане на стойността на извършените СМР е обвързано с реалното издаване на фактурата и че липсата на такава е пречка да се изисква изпълнение на облигационното задължение по договора за строителство. Мотивирано е, че издаването на фактурата като данъчен и счетоводен документ е елемент от друго правоотношение, чието осъществяване според разпоредбите на чл.113 във вр. с чл.25 ЗДДС е по принцип задължително и е вменено в задължение на всеки изпълнител на услуга при настъпване на данъчното събитие. Посочено е, че самото задължение по силата на чл.113,ал.4 ЗДДС следва да се изпълни не по-късно от 5 дни от настъпването на данъчното събитие- в случая приемане на работата с акт образец 19, и е изведен изводът, че с чл.5 от договора страните не са обвързали плащането с фактическите действия по издаването на фактурата, а със спазването на срока по ЗДДС.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия поставен като процесуалноправен въпрос. Той представлява твърдение за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и не съставлява общо основание за допускане до касация. Позоваването от касатора е на приложено незаверено копие на „скъсано от управителя на ищцовото дружество споразумение”, преди подписването му от ответника. При положение, че то няма качеството на документ /заверен от страната препис-чл.183 ГПК/ необсъждането му от въззивната инстанция е без значение за изхода на спора. С оглед на това не е налице и сочената от касатора допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по втория- материалноправния въпрос за начина на установяване на количеството на реално извършените работи по договора за изработка /строителство/. Въззивната инстанция не е отрекла възможността такова възражение да бъде установявано чрез техническа експертиза-приетото заключение е обсъдено в мотивите, като е отчетено, че то не е било в състояние да даде отговор на поставената от ответника задача за скритите недостатъци при изпълнението на конструкцията на сградата. Въпросът е и некоректно поставен, защото той предполага, че съдебно техническата експертиза е установила неизвършени СМР или такива в по-малък обем, каквото констатация експертът е заявил, че не може за направи. Обсъждането на представените от ответника Протоколи е в контекста на твърдението му, че именно те установяват постигнатото съгласие за намален обем извършени и приети СМР и договореност за намаляване на цените. Поставеният от касатора въпрос не е по приложението на закона, а по фактите, поради което също не съставлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по третия материалноправен въпрос. С поставянето му се иска тълкуване от ВКС на конкретна разпоредба от сключения между страните договор. Даването на разрешение по такъв въпрос не може да бъде обосновано нито с точното прилагане на закона, нито с развитието на правото, каквото е посоченото от касатора допълнително основание за допускане до касация. По съществото си той е твърдение по чл.281,т.3 ГПК- за неправилно приложение на закона по тълкуване на договора /чл.20 ЗЗД/ без да е изведен принципен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие от 08.05.2013г., в който е отразено заплащането в брой на договореното в размер на 1 600лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 16 от 09.01.2013г. по въззивно т.д. № 1357/2012г. на Апелативен съд П., в частта, с която е потвърдено решението на ОС Пловдив по т.д.№ 632/2010г.
Осъжда Д. Д. М. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 600лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.