1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 29.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадeсет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 719 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма] със седалище [населено място] срещу Определение № 261 от 21.08.2012г. на Апелативен съд Б., постановено по частно търговско дело № 221/2012година.
С него е потвърдено определението от 18.07.2012г., постановено в открито заседание по търговско дело № 23/2012 по описа на Бургаския ОС, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по т.д.№ 454/2010г. на Бургаския ОС.
Предмет на спора по т.д.№ 23/2012г. на Бургаския ОС е осъдителен иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на суми, които ответникът дължи като трето лице, обезпечило чужд дълг като ипотекарен длъжник и като поръчител. Обезпеченият дълг е задължението на заемополучателя по договор за заем, сключен между [фирма] /заемодател/ и [фирма] /заемополучател/, по който [фирма] е обезпечило дълга на [фирма].
Делото, до чието приключване е спряно т.д.№ 23/2012г. по описа на БОС- т.д.№ 454/2010г. по описа на същия съд, е производство по несъстоятелност, открито по отношение на [фирма], [населено място]. Вземането на ищеца, предмет на спора по т.д. 23/2012г. на Бургаския ОС е включено в списъка по чл.686,ал.1 ТЗ на приетите вземания. С оглед на тези обстоятелства, с обжалваното определение е споделен изводът на първоинстанционния съд, че основателността на претенцията на [фирма] срещу [фирма] по образуваното производство за индивидуално принудително изпълнение срещу ипотекарния длъжник и поръчител по договора за заем, е обусловена от това дали вземането на ищеца ще бъде удовлетворено в производството по универсалното принудително изпълнение срещу длъжника-заемополучател [фирма]. Прието е, че е налице конкуренция между индивидуално принудително изпълнение и универсално принудително изпълнение; че ищецът е конституиран като кредитор на заемополучателя с приемане на вземането му в производството по несъстоятелност, в което ще бъде удовлетворен според мястото си в реда на разпределението. В този аспект е приета връзката на обусловеност на спора по индивидуалното изпълнение от изхода на спора по универсалното принудително изпълнение.
Частната касационна жалба е допустима, с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК.
С нея се иска отмяна на обжалваното определение за потвърждаване спирането на исковото производство. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на изводите на съдилищата за наличие на преюдициалност. Поддържа се, че ищецът е в правото си да избере реда по който да търси удовлетворяване на вземането- дали по реда на универсалното изпълнение срещу заемателя, или по реда на индивидуалното изпълнение-срещу третото задължено лице.
В изложението па чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че определението е незаконосъобразно и необосновано и са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.1 е т.3 ГПК.
Не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
Липсва общото основание за допускане до касационен контрол. Касаторът не формулира никакъв въпрос, правен въпрос, който според него е разрешен неправилно в обжалвания акт. Посочените предпоставки за обжалване – че определението е незаконосъобразно и необосновано могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване, след установяване на наличието на основанията за допускане до касационен контрол. Пристъпването към разглеждането на касационната жалба по същество и преценката на законосъобразността на правните изводи на съда в обжалвания акт, е следствие на извършена селекция за възможността да бъде осъществен такъв контрол.
Съгласно становището в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2010 на ВКС, ОСГТК, обжалваният акт на въззивен съд не може да бъде допуснат до касационен контрол, без да бъде посочен материалноправен или процесуално правен въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. При липса на формулиран въпрос, касационният съд няма право да го уточнява и квалифицира.
Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното, Върховият касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 261 от 21.08.2012г. на Апелативен съд Б., постановено по частно търговско дело № 221/2012година.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.