1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 07.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 484 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Застрахователно акционерно дружество „К. ф.СА“ чрез клона си, вписан в ТР като клон на чуждестранен търговец „К. ф. СА” К., [населено място] против Решение № 2115 от 10.12.2014г. по в.гр.д.№ 3038/2014г. на ОС Пловдив, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 54/2014г. на Районен съд Първомай. Районният съд е отхвърлил предявения по реда на чл.422 ГПК от касатора иск срещу [фирма], [населено място] за признаване за установено, че последното дружество дължи плащането на сумите, предмет на Заповед № 275/12.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 497/2013г. на РС Първомай, а именно:16 507.48лв.-главница по регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор-полица[ЕИК], в сила от 01.04.2010г. за обезвреда на претърпени от застрахованото трето лице [фирма] вреди от неизпълнение на договорни задължения на [фирма] по данъчни фактури 109290/26.03.2011г., 109365/ 04.04.2011г. и 109458/11.04.2011г. и 3 286.95лв.-мораторна лихва за периода 30.12.2011-08.12.2013г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК и уважаване на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по въпросите за: 1/Има ли право застрахователят да се суброгира в правата на третото ползващо се лице, въпреки че то не е потвърдило застрахователния договор, но е поискало съгласно условията му, съдействие за извънсъдебно събиране на дълга и последващо заплащане на застрахователното обезщетение. Поддържа се, че регресният иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на застрахователния договор –аргумент от Решение № 499 от 18.03.3002г. по гр.д.№ 1175/2001г. на 5 г.о. на ВКС. Твърдението е, че застрахованото трето лице е спазило реда и сроковете за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие, поискало е съдействие за събиране на сумите съгласно указанията на застрахователя, в резултат на което е събрана част от дълга; впоследствие е поискало да му бъде изплатено застрахователното обезщетение и то е изплатено: следователно, застрахователният договор е действителен. Позовава се на постановени по реда на чл.290 ГПК решения- № 50 по т.д. 95/2011г. на 2т.о. и № 71 по т.д.11/2009г. на 1 г.о.. Въззивният съд в противоречие с цитираната практика дал отговор и на следните въпроси: Може ли да бъде обявен за недействителен застрахователен договор за финансов риск, когато страните не го оспорват и добросъвестно го изпълняват; Действителен ли е застрахователен договор за финансов риск, когато липсва писмено потвърждение от лицето, в чиято полза е заплатено застрахователното обезщетение и чийто риск е покрит; Изпращането на искане за изплащане на застрахователно обезщетение, може ли да се приеме като потвърждение от третото лице, че е узнало за сключен застрахователен договор в негова полза и условията му. Посочва се, че окръжният съд не е съобразил и практиката на ВКС-Решение 109 по т.д.№ 91/2009г. на 1т.о. относно наличието на застрахователен интерес от сключване на договор за застраховка срещу риск от неплащане на дължими вноски по застраховка „финансов риск“.
В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установено твърдението в исковата молба, че между ищеца „К. ф. СА” и трето за настоящия спор лице [фирма] е сключен застрахователен договор – полица № 880001038, в сила от 01.04.2010г. с период на застрахователно покритие до 31.03.2011г., с включено в него покритие риск от неплащане-финансово неизпълнение и по отношение на търговско дружество [фирма] във връзка с производство и търговия със зърнени храни и фуражи. Обсъдено е, че затрахователният договор е сключен с оглед плащане на застрахователно обезщетение в случай, че длъжник на [фирма] или на [фирма] не изпълни изискуемо и ликвидно вземане и договореното застрахователно обезщетение е в размер на 85% от общата стойност на вземанията на застрахованото лице за незаплатена цена на стоки, закупени от конкретно посочени купувачи. Съобразени са твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие-ответникът не изпълнил задълженията си към своя кредитор [фирма], по три процесни фактури /съгласно уточнението в с.з на 21.05.2014г.-№№109290/26.03.2012г., 109365/04.04.2011г. и 109458/11.04.2011г., при фиксирано отложено плащане на фактурираните стойности съотв. на 24.06.2011г., 03.07.2011г. и 10.07.2011г./, на обща стойност 19 420.56лв., от която сума застрахователят изплатил 85%-в размер на исковата главница-16 507.48лв. Отразени са и твърденията, че застрахователят бил уведомен писмено на 12.07.2011г. и в резултат на това били предприети мерки за събиране на вземането и последвало частично плащане към застрахованото лице. Констатирано е и позоваването на писмо от 14.12.2011г. „относно фактури „В. Т.“ към [фирма]“, адресирано до г-н Т. от К. К. за изпращане на фактури, издадени от „В. трейдинг” към [фирма]. За безспорно е прието въз основа на платежно нареждане от 30.12.2011г., че застрахователят е наредил в полза на [фирма], банков кредит на сумата от 26 654.88лв при посочено основание на транзакцията „Обезщетение полица 880103802-Б. Ев”. За доказани са приети търговски отношения между ответника и „В. Т.” в периода 26.03.2011г. до 11.04.2011г., по силата на които ответното дружество закупило от [фирма] стоки, като сключените търговски продажби са документирани с издаването на данъчни фактури, осчетоводени като разход и отразени в дневника за покупко-продажби и в справка-декларация за ДДС на данъчно задълженото лице. Въз основа на заключението на вещото лице е прието, че общият размер на неизплатените задължения по процесните четири броя фактури възлиза на 15 561.04лв. Чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт е прието, че предмет на иска е регресно право на застрахователя срещу длъжника-ответник. Обсъдено е, че застрахователният договор, сключен между ищцовото дружество и [фирма] е валиден и по силата на него застрахователят се е задължил да обезпечи застрахователна закрила за същия финансов риск и по отношение на вземанията на [фирма] , т.е. налице е застраховане и на чуждо имущество. Счетено е, че за да е валиден такъв договор, следва, съгласно съгласно изричната разпоредба на чл.201 ал.2 КЗ, да бъде одобрен от собственика на застрахованото имущество, което одобрение би могло да бъде направено и след настъпване на застрахователното събитие. Мотивирано е, че с одобрението от собственика, договорът се счита валиден, като правоимащ по него става единствено той; той получава правно положение на застраховано лице и може да претендира плащане на застрахователно обезщетение. С позоваване на разпоредбата на чл.184 ал.1 КЗ е прието, че след като застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, потвърждението също следва да бъде извършено в писмена форма, за се приеме, че е валидно извършено. Счетено е, че надлежни доказателства за писмено одобрение от титуляра на застрахованото имущество не са ангажирани. Чрез препращането към мотивите на районния съд е възприет фактическият извод за липса на данни за уведомяване на застрахователя от „В. Т.“ на сочената в исковата молба дата 12.07.2011г. и че приложеното писмо с описани фактури от 14.12.2011г., не може да бъде ценено като одобрение на застрахователния договор, тъй като не съдържа данни от кого изхожда и че дори по тълкувателен път не може да се изведе воля за одобряване на договора. Като допълнителен аргумент за неоснователност на регресната отговорност за плащане на застрахователното обезщетение е изложен този, че крайният период на застрахователно покритие по полицата е 31.03.2011г., а релевираният от ищеца покрит риск е настъпил след изтичане на този срок-падежът на задължението на ответника по данъчните фактури е фиксиран съответно на 26.06.2011г., 03.07.2011г. и 10.07.2011г. С оглед на това е прието, че не е установено валидното сключване на застрахователен договор в полза на трето лице, а липсата на такъв, лишава застрахователя от право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу ответното дружество в качеството му на причинител на вреди до размер на платеното обезщетение.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно-поставянето на въпросите е предпоставено от приетото за неустановено от съдилищата твърдение на касатора за отправено писмено искане за изплащане на обезщетение от собственика на застрахованото имущество продавача [фирма]. Такъв документ по делото не е представен, а изводите решаващите състави са основани на становището, че няма дори индиция за мълчаливо, при необходимо такова недвусмислено и ясно изразено, потвърждаване на застрахователния договор по реда на чл.201,ал.2 КЗ.
По въпроса за действителността на договор за застраховане на чуждо имущество е налице произнасяне на ВКС с Решение № 213 от 21.01.2015г. по т.д. № 4131/2013г. на 1 т.о. като даденият в него отговор е, че по аргумент от нормата на чл.201, ал.2 КЗ, сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му, е в положение на висяща недействителност. При настъпване на застрахователно събитие и липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, отпада отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, като платените от застрахования премии ще подлежат на връщане по реда на чл.195, ал.2 КЗ. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос не е в противоречие със задължителната за него практика, което обуславя отсъствието на допълнителната предпоставка. Цитираните от касатора решения-практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК са неотносими към релевантните правни проблеми.
При формулирането на въпросите касаторът пренебрегва проблема за основанието, въз основа на което е предявил регресната си претенция-плащането към застрахованото лице, на което се позовава-платежно нареждане за кредитен превод от 30.12.2011г. на сума от 26 654.88лв., несъответстваща на размера на застрахователното обезщетение /посочено като дължимо в размер на 16 507.48лв./ и по съществено- по полица[ЕИК], която не е процесната и каквато не е приобщена към доказателствения материал по спора.
Ответната страна претендира заплащане на разноски за производството, за които списък по чл.80 ГПК не е представен. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 09.02.2014г., съгласно който договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е 1 000лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2115 от 10.12.2014г. по в.гр.д.№ 3038/2014г. на ОС Пловдив, ГО, 8 състав.
Осъжда „К. ф. СА” чрез клона на търговеца, вписан в ТР с адрес на управление: [населено място], [улица],ет.10 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 1 000 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: