О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 22.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2219 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба, подадена от ответницата З. Петрова Я. против Решение № 1419 от 07.06.2018г. по в.гр.д.№ 2176/2018г. на САС, ГО, 14 състав. С него е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иск на ЗК”Лев Инс”АД с правно основание чл.274,ал.1,т.1 КЗ- отм., предявен като частичен за 109 000лв. от общо дължимите 110 000лв. като сума от 1 000лв. е била присъдена с влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск за същото вземане в предходно производство.
С определение № 217 от 19.10.2018г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС предвид въведения в предмета на настоящия спор, разрешен в обжалваното решение и поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос дали уважаването на частичния иск в предходното производство формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите спорното материално право факти, релевантни за настоящия спор.
Решението по тълкувателно дело № 3/2016г. е прието на 22.04.2019г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството по чл.288 ГПК.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
– При уважен частичен иск с влязло в сила съдебно решение и предявен висящ иск за горницата от спорното право, разпростират ли се обективните предели на силата на пресъдено нещо освен върху присъденото в хода на производството по частичния иск, и върху правопораждащите факти на въведената в процеса останала част от спорното право или със сила на пресъдено нещо се ползват само установените в хода на частичния иск факти и обстоятелства и всички останали наведени във втория процес такива подлежат на доказване по общия процесуален ред при допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно ГПК, обоснована с позоваване на решенията по чл.290 ГПК.
– Плащането на застрахователното обезщетение подлежи ли на общо доказване при направено в хода на производството оспорване в хода на регресното производство срещу застрахованото лице при условията на чл.274,ал.1,т.1 КЗ отм. на получаването на сумите от самите увредени лица при същата допълнителна предпоставка.
– Могат ли застрахователните компании да предявяват регресни искове по чл.247,ал.1,т.1 КЗ-отм. срещу наследниците на починалия застрахован; В кой момент възниква обременяването на наследството на починалия при пътното произшествие виновен водач, употребил алкохол, регресно задължение към застрахователя му по ЗЗГОА след изплащане на застрахователното обезщетение в полза на увредените лица; Равнозначни ли са регресните права по чл.274 КЗ-отм. и суброгационните такива по чл.213 КЗ-отм. като касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без да аргументира наличието на приложното й поле.
В писмен отговор ЗК”Лев Инс”АД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 4642/2016г. на Врачанския РС, потвърдено с решението по гр.д. 492/2017г. на Врачанския ОС, ответницата З. Я. като единствен законен наследник на починалия виновен водач Ц. Я., управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона норми и причинил смъртта и на Д. Х. Д., е осъдена да заплати на „Лев Инс”АД, на основание чл.274,ал.1,т.1 КЗ-отм. изплатеното от застрахователното дружество като застраховател по ЗЗГОА на виновния водач обезщетение за неимуществените вреди на наследниците от смъртта на третото увредено лице Д. Д., настъпила при пътното произшествие от 29.10.2011г. Този иск е бил предявен като частичен за сумата 1 000лв. – част от общо изплатеното на наследниците обезщетение от 110 000 лв. Претенцията на застрахователя в настоящия процес произтича от същото основание и е предявена също под формата на частичен иск – за сумата 109 000лв. част от сумата 110 000лв.
Въззивната инстанция е констатирала, че настоящият иск е предявен между същите страни, на същото основание също като частичен – за горница, над уважения с влязлото в сила решение иск на удовлетворилия третите увредени лица застраховател, покриващ отговорността на застрахования при него виновен водач и разполагащ с регресна претенция по чл.274,ал.1,т.1 КЗ-отм.
Съставът, постановил обжалваното решение е мотивирал, че с уважаването на частичния иск, между страните по настоящия спор е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на елементите на деликта по чл.45 ЗЗД, валидността на застраховката, суброгирането на застрахователя след направеното плащане на увредените лица, и неговите регресни права към ответницата. Подробно е обосновано, че при уважен частичен иск фактическите констатации на съда в решението за уважаването му, касаещи всички правопораждащи спорното право факти, се ползват със сила на пресъдено нещо в последващо производство за остатъка от вземането.
Анализирал е, че в настоящото производство ответницата е навела същите правоотричащи вземането на ищеца възражения, които са били заявени, обсъдени и счетени за неоснователни с влязлото в сила решение за уважаване на частичния иск: за липса на регресно право към наследника за заплатените застрахователни обезщетения; че обезщетенията не са изплатени лично на увредените правоимащи, а на упълномощен за това адвокат; възражението, че към момента на откриване на наследството на Ц. Я. /29.10.2011г./, то не е било обременено със задължения към ищеца, тъй като плащането на застрахователните обезщетения е извършено от застрахователя в последващ момент; че не е проведено пълно и главно доказване на фактите, на които ищецът основава претенцията си. Даден е отговор, че всички тези възражения на ответницата са разгледани и са счетени за неоснователни с влязлото в сила решение по уважения срещу нея частичен иск за същото вземане и не могат да бъдат обсъждани и пререшавани.
Искането за допускане на обжалването по поставените от касаторката въпроси в изложението е неоснователно.
Невъзможността за допускане на касационното обжалване пряко произтича от разрешенията по втория въпрос, дадени в ТР № 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2016г. Съгласно тях, когато със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес, да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало.
Това разрешение дава директен отговор на въпросите от изложението по въпросите за доказване плащането на застрахователното обезщетение на увредените лица от ищеца, за възможността за предявяване на регресния иск по чл.274,ал.1,т.1 КЗ-отм. срещу наследниците на виновния застрахован водач, управлявал мпс след употреба на алкохол и за значението на момента на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по отношение регресната отговорност на наследника. Формираната сила на пресъдено нещо с решението по уважения частичен иск се разпростира по отношение на правопораждащите факти – суброгирането на застрахователя след направеното плащане на увредените лица и неговите регресни права към ответницата, тъй като те са част от основанието на уважения частичен иск. Поради това, поставените от касатора въпроси, чрез които се оспорват изводи в обжалваното решение, които са изцяло съобразени с постановеното тълкувателно решение и с които се цели пререшаване на въпроса за наличието на правопораждащите правото на суброгация на застрахователя срещу ответницата факти, не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Същественото е, че наведените в настоящия процес възражения на ответницата не са от характера на нерелевирани в предходния процес и непреклудирани / напр. възражение за погасяване на вземането или за неговата неизискуемост/.
Изцяло формален и теоретичен, без връзка с решаващите правни аргументи, изложени в обжалваното решение е въпросът за правата на застрахователя по чл.274 и чл.213 КЗ-отм.
Даденото от въззивната инстанция тълкуване на правните проблеми е в синхрон с приетото в тълкувателното решение – уважаването на предявен като частичен иск за парично вземане формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право и силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена при предявен в последващ процес иск за защита на непредявена в приключилия процес част от паричното вземане, произтичащо от същото право.
Разноски за производството на застрахователно дружество не следва да бъдат присъдени, тъй като депозираният отговор не съдържа такова искане.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по т.д.№ 2219/2018г. по описа на І т.о. на ВКС.
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1419 от 07.06.2018г. по в.гр.д.№ 2176/2018г. на САС, ГО, 14 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: