4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 22.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1401 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Ф. К. Ч. против Решение № 48 от 08.03.2016г. по в.т.д.№ 703/2015г. на Варненския АС в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 1404/2014г. на Варненския ОС за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма], [населено място] по т.4.1 /покриване с балансовата печалба за 2013г. на непокрити загуби за минали години/ , по т.5 /освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2013г./ и по т.8 /за приемане за сведение доклада за дейността на дружеството от 01.01.2014г./, приети на 31.07.2014г.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдението е, че главното оплакване за незаконосъобразност на решението по т.5 е било, че е налице конфликт на интереси, препятстващо законосъобразното упражняване на правото на глас, тъй като приетото решение по тази точка е в нарушение на чл.229,т.2 ТЗ, в който смисъл е решение по т.д. № 119/2012г. на АС Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 688/2012г. на ВКС І т.о. Това решение било гласувано от ОСА „en block” и е невъзможна проверката кой от акционерите не може да гласува предвид конфликт на интереси, тъй като и членовете на СД имат акционерно участие. Възразява се срещу извода на апелативния съд, че гласуването по т.4.1, т.5 и т.8 не е свързано и предпоставено от предоставянето на информация. Твърдението е, че е нарушено правото на ищеца на сведение относно дружествените работи като миноритарен акционер
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК /обоснована с виждането, че страната ни е млада демокрация с недостатъчно развита пазарна икономика и традиции в корпоративното управление, поради което отсъства съдебна практика и отговорът на въпросите ще даде своя принос в развитието на правото и ще допълни недостатъчната съдебна практика/ по въпросите: Налице ли е конфликт на интереси по смисъла на чл.229,т.2 ТЗ, предвид обстоятелството, че в гласуването en block по т.5 от дневния ред за освобождаването от отговорност на членовете на СД са взели участие и акционерите С. С. и И. Д. и двамата членове на съвета. Независимо от основаването на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК отново е цитирано решението на Варненския АС. 2/ Задължено ли е дружеството да предостави на миноритарен акционери информацията, касаеща т.4.1, т.5 и т.8 от дневния ред; Непредоставянето на информация, касаеща тези точки, съставлява ли неизпълнение на задължението за предоставяне на информация и това препятства ли информираното упражняване на правото на глас на миноритарния акционер Ч.; Нарушава ли се принципът за равно третиране на акционерите, когато на миноритарния акционер Ч. не е предоставена информацията и писмени материални, касаещи тези точки с оглед възможността му да упражни информирано право на глас. При поддържана предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК касаторът се позовава на решението по гр.д.№ 2531/2014г. на ІVг.о., по който касационното обжалване е било допуснато по въпроса за представяне на материали по чл.223а,ал.4 ТЗ, т.е. от акционерите, поискали включване по реда на чл.223а ТЗ на въпроси в дневния ред.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че по отношение на приетото решение по т.4.1 от дневния ред – за покриване на непокрита загуба от минали години с балансовата печалба за 2013г, изложените в исковата молба и в допълнителната искова молба пороци водещи до незаконосъобразност са противоречие на взетото решение с интересите на акционерите и че то е в ущърб на правото на дивидент, както и че липсва информация през кои точно периоди е натрупаната загуба; по отношение приетото в т.5 решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД твърдението е било за противоречие със закона и устава, изразяващо се в крайно недостатъчната информация, която е била представена, съответно – необходима за вземане на подобно решение; по отношение на решението по т.8 – приемане за сведение на доклад на дружеството за дейността му януари-юни 2014г. визираните пороци, обосноваващи отмяната, са „приемане на доклад, който липсва и не е съставен и при липса на адекватна информация, такъв доклад не може да бъде приет”.
Съставът на апелативния съд е мотивирал, че въведените от ищеца основания, с които иска отмяната на оспорваните решения на ОСА, са въпроси по целесъобразност, по отношение на която съдебен контрол е неприложим. Мотивирано е, че обосновката, с която ищецът оспорва приетите решения по т.4.1 и т.5 не може да се подведе нито под материална незаконосъобразност /противоречие с конкретно посочена разпоредба на устройствения акт или закона/ нито под процесуална незаконосъобразност /опорочена процедура по свикването, подготовката и провеждането на събранието/, поради което е недопустимо да се поставя в преценката на съда тяхната целесъобразност. Прието е че и оспорването на решението по т.8 за „приемането за сведение на доклада за дейността на дружеството” е поставен извън обхвата на допустимата съдебна проверка, която се свежда до съответствието на проведеното ОС и неговите решения с императивните разпоредби на закона и устава.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставените въпроси произтича на първо място от отсъствието на характеристиката им на правни, очертана в т.1 на ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК. Зададените от касатора са с оглед и в контекста на фактите по конкретния казус, т.е. изцяло фактологично обусловени, а не са формулирани като принципни правни проблеми. Те съставляват питане правилни ли са констатациите на въззивния съд по съществото на спора. Наред с това едва в настоящото производство касаторът се позовава на нарушение на разпоредбата на чл.229,т.2 ТЗ, съответно въззивната инстанция не се е произнасяла по формулирания от касатора в т.1 на изложението въпрос. Следващите са зададени в контекста на твърдение за нарушени „миноритарни акционерни права” на ищеца, каквото също не е включено в предмета на спора и не е коментирано от въззивната инстанция. По въпроса за правотото по чл.224,ал.1 ТЗ е създадена непротиворечива практика по т.1 на чл.280 ГПК, поради което е изключено наличието на предпоставката по т.3 на чл.280 ГПК. Съгласно нея, ищецът с оглед позоваването си в исковата молба, е следвало да установи твърдяния от него факт, включващ на първо място установяване на обстоятелството, че ответното акционерно дружество е било длъжно, по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви и е изготвило писмени материали по съответните точки от проекта за дневен ред, и едва след това, че при поискване от негова страна, ответникът е отказал да му предостави исканите материали, като по този начин го е лишил от възможност да се запознае и да участва пълноценно в работата на общото събрание.
Несъгласието на касатора с решаващите изводи на въззивната инстанция, че наведените в производството основания за отмяна на решенията на ОСА са по целесъобразността им, а не за релевантната за приложното поле на чл.74 ТЗ тяхна процесуална или материалноправна незаконосъобразност, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването, след като по отношение на тези обуславящи изхода на спора правни аргументи, не са поставени правни въпроси.
Ответникът претендира заплащане на разноски за производството, представляващи договорено адвокатско възнаграждение по представен договор, фактура и кредитен превод, за които е представен списък по чл.80 ГПК, поради което касаторът следва да му заплати сумата 1 000лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 48 от 08.03.2016г. по в.т.д.№ 703/2015г. на Варненския АС.
Осъжда Ф. К. Ч. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: