1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 20.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1901 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [община] против Решение № 478 от 07.03.2014г. по в.гр.д.№ 3487/2013г. на ОС Пловдив, ГО, 7състав с което е потвърдено решението по гр.д.№ 651/2013г. на Карловския РС за осъждането на общината да заплати на [фирма] сумата 12 446.03лв. с ДДС, дължима по фактури за доставка на стока и услуги – канцеларски материали и консумативи по договор за доставка № 59 от 20.05.2010г., ведно със законната лихва от завеждането на иска и обезщетение за забава в размер на 1 643.62лв.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици. Твърдението е, че предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД е „конститутивен“, за реално изпълнение, поради което за уважаването му е необходима пълна изправност на кредитора, а такава по спора не е установена – доставяните материали и консумативи не били съобразени със заявките, т.е. изпълнението било неточно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено, че съществените въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер са свързани с предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД, който може да бъде приет за основателен само при изправност на кредитора и правото на обезщетение по реда на чл.79,ал.1 ЗЗД принадлежи на изправната страна – Решение № 109 от 27.07.2004г. по гр.д.№ 1425/2003г. на 2 г.о. и Решение № 179 от 28.05.2004г. по гр.д.№ 1466/2003г. на 2 г.о. Поддържа се, че въпреки възражението на ответника-купувач за отклонение на доставеното от поръчаното и сроковете на доставка, въззивният съд не изложил правни аргументи по него. Посочва се, че „предявеният иск е установителен след инициирано заповедно производство от ищеца”. Изложени са и доводи относно въпроса за разноските в контекст, в който няма изложени съображения от въззивния съд и се иска касационната инстанция да се произнесе и по него.
В писмен отговор ищецът [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела, че правното основание на уважения от окръжния съд осъдителен иск е чл.“422, вр. с чл.415“, вр. с чл.327,ал.1 ТЗ, вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Констатирала е, че страните са обвързани от валиден договор за доставка на канцеларски материали № 59 от 20.05.2010г., по силата на който общината е възложила на ищеца доставката на пишещи средства, консумативи за принтер и др., съгласно оферта-приложение към договора с уговорени цени и начин на плащане. Обсъдено е, че в изпълнение на договора, за периода 28.01.2011г.-19.03.2012г., ищецът е извършил 93 доставки на канцеларски стоки и пособия, за което са съставени 93 приемо-предавателни протокола и 93 бр. фактури на стойност 12 446.03лв. Направен е извод, че страните са обвързани от валидни търговски сделки, като фактурите са били осчетоводени и при двете страни: от общината като задължения към доставчици, вписани са в дневника за покупките и в предадените справки-декларации по ЗДДС. Във връзка с възражението на ответника за липса на сертификат за качество и относно количеството на доставените стоки са обсъдени показанията на разпитана свидетелка, въз основа на които е прието за установено, че стоките са били снабдени със сертификати за произход и са приети без забележка от възложителя. Обсъдена е липсата на каквито и да било други доказателства за изразено възражение на възложителя при приемане на доставките, както и фактът на осчетоводяване на фактурите.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно основание за отричане допустимостта на факултативния касационен контрол, като ВКС не е длъжен да го изведе от твърденията и от сочените факти и обстоятелства в жалбата.Несъгласието на касатора с изводите на съда при обсъждането на релевантните за спора факти не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. При формулиране на твърденията си жалбоподателят игнорира безспорния по делото факт, че по отношение на задължението за плащане на цената по процесните доставки е налице и признание на общината, обективирано в приложеното към исковата молба писмо изх.№ 91-00-35 от 25.01.2013г., подписано от кмета и началник отдел счетоводство, в което е декларирано задължението по процесните фактури. Неправилното позоваване от въззивния съд на разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК /при предявен от ищеца и уважен от първоинстанционния съд осъдителен иск, и без данни и твърдения за проведено заповедно производство/ не обуславя недопустимост на обжалваното решение, което изключва и възможността за допускане на обжалването за проверка наличието на такъв порок.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за настоящото производство по приложения договор за правна защита и съдействие от 09.05.2014г., в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 478 от 07.03.2014г. по в.гр.д.№ 3487/2013г. на ОС Пловдив, ГО, 7състав.
Осъжда [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 200лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.