1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№728
София, 08.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.
като изслуша докладваното от съдията Петрова. т.д. № 3729 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. М. Х. против Решение № 1780 от 25.08.2014г. по в.т.д.№ 4130/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 167/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.125,ал.3 ТЗ на дружествения дял от капитала на бившия съдружник при настъпило прекратяване на участието му в дружеството.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Твърдението е, че изготвеният от дружеството баланс към 31.05.2011г.-края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството на ищеца, е оспорен и при обилен доказателствен материал /приети две съдебно оценителни експертизи и две съдебно-счетоводни експертизи/, чрез които е бил установен действителният размер на активите и пасивите на дружеството, съдът приел за верен баланс, съставен в нарушение на закона и на процеса. Изложени са доводи, че в разрез с принципа за справедливост съдилищата приели изчисляването на дела на напусналия съдружник да стане на база посочената в баланса цена на придобиване /историческа стойност/ на единствения недвижим имот на дружеството /земя и сгради в [населено място]/. Поддържа се, че производството по уреждането на имуществените отношения с напусналия съдружник е вид делбено производство-т.е. предпоставя извършване на пазарна оценка на имуществото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Я. и конкретен правен въпрос в контекста на заявеното допълнителното основание-„за точното прилагане на закона-чл.125,ал.3 ТЗ“ не е поставен, а се поддържат изложените в жалбата съображения-представеният баланс бил оспорен и верността му е следвало да бъде установена от другата страна в процеса, което не било строено. Касаторът се позовава на решението по т.д.№ 468/2011г. на ІІ т.о.на ВКС. Възразява, че в условията на пазарна икономика при уреждане на имуществените отношения не може да се търси историческата стойност на активите. Като теза /а не като въпроси/, значима с оглед „развитието на правото“ се посочва, че начинът на осчетоводяване на Д. в случай на прекратяване на участие в дружеството е различен от начина на осчетоводяване на активите по чл.270 ТЗ при ликвидация и че справедливата оценка на активите при прекратяване на участие в дружеството може да бъде направена само в случай на липса на баланс или при липса на данни за историческата стойност на придобиването. Цитирано е решение на ВКС № „64/2011г.“/вероятно се има предвид Решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д.№ 504/2008г. на ІІт.о./, в което изложените съображения са за възможна хипотеза, при която оценяването на дружествения дял по пазарната му стойност би довело до намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството, но това би могло да бъде извършено само по реда, предвиден в чл.149 ТЗ.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба, и в допълнителен такъв наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Разноски не са претендирани.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е потвърдила извода, че начинът на определяне при условията на чл.125,ал.3 ТЗ на паричната равностойност на дружествения дял на жалбоподателя, е съобразен от СГС с трайната и задължителна практика на ВКС-въз основа на балансовата стойност на активите, а не по пазарната им. Изрично е акцентирано на проведеното в Решение № 64 по т.д.№ 504/2008г. на ІІ т.о. разграничение в законодателния подход подход при определяне на размер на дружествен дял и на ликвидационен дял.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича на първо място от необосноваване на общата предпоставка за допускането му-поставяне на конкретен и ясен правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивната инстанция. Изложените основания за касиране не могат да заместят основното изискване, главната предпоставка за допустимост на факултативния контрол, осъществяван от ВКС.
На второ място повторените в изложението твърдения за основаване изводите на САС на оспорен, „неверен“, непроверен в процеса баланс, са некоректни. Самият касатор опровергава това оплакване, позовавайки се на обилен доказателствен материал-единична и тройна съдебно-оценителни експертизи и първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице-икономист в основното заключение е дало отговор на деветте поставения от касатора-ищец задачи, включително и на допълнителната-да състави баланс на дружеството към 31.05.2011г. в актива на който да бъдат включени всички дълготрайни материални активи, а от пасива да бъдат изключени несъществуващите задължения и погасените по давност. При този вариант резултатът е отново отрицателен- капиталът, съотв.дружественият дял са с отрицателна величина-сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива. Всички експертизи са приети без възражения от страна на ищеца. Изводът са отхвърлянето на иска е обоснован с невъзприемане на тезата на ищеца за остойностяване в баланса на имота на дружеството по пазарни цени, само в който случай активите превишават пасива. При безспорния факт, че преоценка на земята, сградите, машините и съоръженията дружеството не е превило, каквато възможност е имало до 01.01.2008г., за релевантна е приета цената при придобиване /чрез приватизационна сделка през 97г.-т.е. преди деноминацията/ така, както е отразена и в баланса, изготвен от вещото лице за целите на процеса. С оглед на изложеното, изключено е противоречие на обжалваното решение с Решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д.№ 468/2011г. наІІ т.о. , както и със служебно известното на настоящия състав Решение № 224 от 10.09.20101г. по т.д.№ 765/2008г. на същото отделение.
На трето място, изключено е приложното поле на посоченото допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, което касаторът в противоречие с ТР№ 1/19.02.2010г. разбира като две отделни основания. По въпроса за подхода при изготвянето на междинния баланс, въз основа на който се определя делът при прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност-цена по която се отразяват активите и пасивите и компонентите, които се отчитат при формиране равностойността на дела, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, с която решението на въззивната инстанция е съобразено. Несъгласието на касатора с нея не може да послужи като основание за допускане до обжалване.
С оглед изхода на производството, разноски не се присъждат, тъй като дружеството не е правило искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1780 от 25.08.2014г. по в.т.д.№ 4130/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.