О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 17.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 48 по описа за 2013год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца М. Ч. Т. чрез настойника му Б. С. Я. срещу Решение № 1310 от 18.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 170/2012г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ, предявен срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 100 000лв. до пълния предявен размер 500 000лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция изцяло, с присъждане на законната лихва от датата на увреждането и разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди при получени от деликт телесни увреждания и този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика-Постановление на Пленума на ВКС № 4/1968г., както и с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д.№ 14/2009г. Поддържа се, че като критерий за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се преценят и установените лимити по ЗЗГО и законодателната тенденция за тяхното повишаване, с които въззивният акт не е съобразен.
Ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение констатира, че касационната жалба е процесуално допустима –подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество по прекия иск на увреденото лице по чл.226,ал.1 КЗ. На ищеца, роден 1945г., на 64 годишна възраст е била причинена тежка телесна повреда от пътно произшествие, настъпило на 12.02.2009г. Водачът на товарния автомобил „Ф. Т.” рег. [рег.номер на МПС] , в който М. Т. пътувал, поради движение с несъобразена скорост загубил управление върху превозното средство, преминал в насрещната лента за движение и се ударил челно в насрещно движещия се лек автомобил „Ф. Е.”. Товарният автомобил е имал валидна застраховка по риск ЗЗГОА при ответното дружество и противоправното поведение на водача му е било безспорно установено с одобрено от наказателния съд споразумение по чл.381 сл.НПК по н.о.х.д.№ 485/2009г. на ОС-Благоевград. Съставът на САС е отчел причинените увреждания: контузия, вътремозъчен кръвоизлив и оток на мозъка, кома, разкъсно-контузни рани по главата и лицето, изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на шийката на лявата бедрена кост и тазобедрената ямка, контузия на гърдите с частичен пневмоторакс, наличие на травмена болест на мозъка и състояние след черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия с интрацереберален синдром и изразени паметови, познавателни и емоционално волеви нарушения, тежка инвалидизация, неспособност за самостоятелно съществуване и тежка посттравматична енцефалопатия, довели до трайна нетрудоспособност в степен на 91% с чужда помощ, както и изключително неблагоприятните прогнози за подобрение на здравословното състояние. Решаващият състав е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 100 000лв., като е увеличил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение с 30 000лв. и е потвърдил извода за неоснователност на иска за сумата над 100 000лв. до претендирания размер 500 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице.
Критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД, а следва да се отчетат само като допълнителен коректив при съвкупната преценка на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, което е обсъдено от въззивния съд при формирането на извода за паричния еквивалент на тежестта на вредите.
Не е налице допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касатора се позовава. В мотивите си САС е посочил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които са били предмет на преценка при формиране на извода за размера на обезщетението. Цитираното в изложението Решение по т.д.№ 14/2009г. на ІІ т.о. е постановено при друга фактическа обстановка и при съобразяване на различни критерии относими за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1310 от 18.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 170/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.