О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
С., 21.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 252 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по подадена на 14.11.2017г. касационна жалба от ответниците [фирма], [населено място], представлявано от П. Д. Б., П. Д. Б. и Й. Г. Б. против Решение № 95 от 21.09.2017г. по в.т.д.№ 193/2017г. на Бургаския АС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 34/2016г. на ОС Сливен. С първоинстанционното решение е признато за установено, че ответниците [фирма], представлявано от управителя П. Д. Б. като кредитополучател, П. Б. и Й. Б. като поръчители, дължат солидарно на [фирма]: сумата 87 055.89 евро, представляваща главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2016г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК до окончателното й изплащане; сумата 11 539.84 евро, дължима договорна лихва по процесния договор за периода от 10.06.2013г. до 17.02.2016г.; сумата 689.94 евро, просрочена такса управление за периода 10.06.2013г. до 17.02.2016г.
Искането е за отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторите се позовават и на недопустимост на решението, която обосновават с твърдението си, че съдът се е произнесъл по правен спор единствено по допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г., нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост и договор за поръчителство от 08.06.2012г., които преценени в тяхната съвкупност съставляват нередовни от външна страна документи, а по същество – недоказващи и неудостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Твърдението е, че банката не е имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем; че не са налице предпоставките съдилищата да приемат, че солидарните длъжници са уведомени чрез нотариална покана за упражненото от банката право да поиска предсрочно изпълнение на цялото задължение; че по отношение на поръчителя е изтекъл преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че не са обсъдени доводите и възраженията им. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ Може ли физическо лице-потребител, който има качеството на съдлъжник по фирмен кредит, да се позовава на наличие на неравноправни клаузи по смисъла на З. и Директива 93/13 ЕО в договора за кредит. Поддържа се предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418, вр. с чл.417,т.2 ГПК и чл.60,ал.2 ЗКИ; Настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита; Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление.
3/ Тежестта на доказване пада ли върху ищеца досежно уведомяване на главния длъжник и поръчителите за превръщането на кредита в предсрочно изискуем преди датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение; Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.н. “автоматична“ предсрочна изискуемост
По втората и трета група въпроси е въведена допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради твърдяно противоречие с т.17 ТР № ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решението по гр.д.№ 3079/14 на 4г.о., т.д. №4196/13 на 1 т.о. на ВКС.
Без да е поставен правен въпрос, в изложението се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС е разбирането на въззивния съд, че към датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 ГПК преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД от значение за ангажиране на отговорността на поръчителя не е изтекъл, тъй като съвпада с датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Възивната инстанция е приела за безспорно установено, че между банката и [фирма] на 25.10.2007г. е сключен договор за бизнес ипотечен кредит, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г., както и че между банката и ответниците – физически лица е сключен договор за поръчителство от 08.06.2012г., с който физическите лица са поели задължение солидарно да отговарят за изпълнение на задълженията на главния длъжник. Въз основа на приетата счетоводно икономическа експертиза е счетено за установено, че кредитополучателят е усвоил на 24.11.2007г. предоставената сума от 150 000 евро; че съгласно подписаното на 08.06.2012г. допълнително споразумение № 1, към този момент усвоеният и непогасен размер от предоставения ипотечен кредит по договора от 25.10.2007г. е в размер на 104 299.89 евро.; че за периода от 29.06.2012г. – 17.02.2016г. е внесена сумата 26 381.98 евро, а последната вноска направена по кредита, отчетен под № LD е на 25.11.2014г. и с нея са погасени просрочени главница, наказателна лихва, част от просрочена вноска от 10.06.2013г.; че кредитополучателят е изпаднал в просрочие, като началната дата на най-старата просрочена вноска е 10.06.2013г.
Обсъдено е, че съгласно чл. 14 от ОУ към договора за кредит, при просрочие на погасителна вноска – главница или лихви с повече от 90 дни, кредитът става предсрочно изискуем и че в конкретния случай, при констатирана от страна на банката на най-стара просрочена вноска от 10.06.2013г., на 03.12.2015г. е била изпратена нотариална покана -уведомление до „Д. 2“, представлявано от П. Б. като управител и до П. Б. и Й. Б. като поръчители, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради което следва да се изплатят всички дължими суми и в противен случай, банката ще пристъпи към принудителното им събиране.
Въззивната инстанция е приела, че към момента на изпращане на уведомлението /03.12.2015г./ е налице просрочие на задължения по договора с повече от 90 дни; че при констатираната от съдебно-икономическата експертиза най-стара дължима вноска с падеж 10.06.2013г. и поради непостъпило плащане, банката е подала на 17.02.2016г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК. Съставът на АС е установил пълно съвпадение на сумите, за които е поискана и издадена заповедна и тези, които са били посочени в уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост, както и съответствието им с предмета на исковото производство. По тези съображения за неоснователно е счетено възражението на въззивниците за несъответствие между предмета на заповедното производство и очертаното спорно право в исковата молба.
За неоснователно е прието и възражението, че предсрочната изискуемост не е обявена съобразно изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК. Обсъдено е, че уведомлението от 03.12.2015г., с което е заявена забавата на плащанията по процесния договор и съответно настъпване на последиците, произтичащи от т. 14 от ОУ, е получено лично от поръчителя Й. Б. на 03.12.2016г., а дружеството, представлявано от Б., и самата тя като поръчител, са уведомени по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, като връчването е изпълнено от нотариус. Мотивирано е, че нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК, във вр. с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД и предвид обстоятелството, че в ГПК няма специален ред за връчване на нотариални покани, съгласно чл. 540 ГПК се прилагат правилата на исковото производство. Обсъдено е, че главният длъжнинк – кредитополучателят не е бил открит на адреса на управление, поради което нотариусът е приложил реда, визиран в чл. 50 ал. 4 ГПК, препращаш към чл. 47 ал. 1 ГПК, които действия са удостоверени от нотариуса с приложената по делото разписка и че по същия ред – чл. 47 ал. 1 ГПК е уведомена и поръчителката. Изложени са подробни съображения, че нотариусът е длъжностно лице, с правомощия по връчване, произтичащи от посочените разпоредби, овластен е да извършва и удостоверява връчването, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Мотивирано е, че разписката за осъщественото връчване, подписана от връчителя – нотариуса, е официален свидетелстващ документ, доказващ редовното връчване, който може да бъде оборен единствено по реда на чл. 193 ГПК, което в процесния случай не е сторено. От това е изведено, че всички страни по договора за кредит – главният длъжник и поръчителите са редовно уведомени от банката за обявявената предсрочната изискуемост на задължението по процесния договор преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнението му по реда на чл. 417 т. 2 ГПК – уведомяването е станало на 04.01.2016г. и на 18.02.2016г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение.
За неоснователно е счетено и твърдението за неспазване на срока по чл. 147,ал.1 ГПК по отношение на поръчителите както е прието, че шестмесечният срок по чл. 147 ГПК, започва да тече от датата, на която е достигнало до въззивниците – поръчители, уведомлението от банката, че кредита се счита за предсрочно изискуем и съответно в периода, на този шестмесечен срок е подадено заявлението по чл. 417 т. 2 ГПК.
Няма основание за преценка въззивното решение да е недопустимо. В. от касаторите аргумент не обуславя такъв порок на решението. Ако ищецът е представил нередовни от външна страна документи, а по същество и недоказващи и неудостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, решението за уважаване на иска по чл.422,ал.1 ГПК би било неправилно, а не недопустимо. При служебната преценка, настоящият състав не намира основание за съмнение обжалваният акт да съдържа порок, водещ до неговата недопустимост.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос относно възможността физическо лице, който е съдлъжник по договор за кредит с кредитополучател-търговец да се позовава на неравноправни клаузи и да се ползва от потребителската защита, уредена в З., пряко произтича от обстоятелството, че и двамата поръчители са съдружници в дружеството кредитополучател, като П. Б. е и негов управител. В Решение № 38 по т.д.№ 2754/2015г. на І т.о. на ВКС е дадено разрешение, напълно споделяно от настоящия състав – „че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по З. и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото”.
В настоящата хипотеза физическите лица поръчители, които са поели задължението да гарантират изпълнението на задълженията на търговското дружество по кредита, очевидно действат в сферата на осъществяваната търговска дейност поради функционалната си връзка с дружеството като съсобственици на капитала му, а ответницата и като управител.
От възпроизведените по-горе мотиви на въззивната инстанция е очевидно, че правните проблеми по приложението на чл.60, ал.2 ЗКИ и възможността банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, и поставените втора група въпроси относно предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, не са разрешени в противоречие с т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което обуславя неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по тях. В атакуваното решение е даден категоричен отговор, че предсрочната изискуемост е обявена при наличието на обективните предпоставки за това и при упражненото от кредитора, предвидено в договора, субективно право; че волеизявлението за отнемането на преимуществото на срока е достигнало до длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта.
Следва да се посочи, че релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е уведомяването на длъжника – кредитополучател и от този момент кредитът е предсрочно изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя – Решение № 149 по т.д.№ 2142/2015г. на І т.о.на ВКС, тъй като в конкретния договор за поръчителство не е уговорено друго – отсъства предвидено задължение за банката да уведомява поръчителя за това обстоятелство. Изрично в чл.3 е предвидено, че поръчителят няма да бъде уведомяван за предсрочната изискуемост на дълга по кредита.
Третата група въпроси е по отношение начина на удостоверяване на връчването на документа, материализиращ волеизявлението на банката, че счита кредита с настъпила предсрочна изискуемост. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо счита, че връчването, извършено чрез нотариус е редовно, като посочените съображения не са в противоречие с практиката на ВКС, на която касаторите се позовават, включително и разрешенията на правните въпроси по приложените от касаторите актове по чл.290 ГПК, които не са цитирани в изложението /т.д.№ 1153/2014г. на 2 т.о.; т.д.№1907/2014 на 1 т.о.; т.д.№ 3247/2014г. на 2 т.о.; т.д. №1907/2014 на 1т.о. на ВКС/.
По правния проблем, по който са изложени само касационни доводи дали поръчителството се прекратява по отношение на вноските по кредита, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост на кредит, обезпечен с поръчителство, няма формулиран въпрос. Твърденията за неправилност на решението не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването и за касационната инстанция не съществува задължение, нито правомощие, да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касаторите, както и от сочените от тях факти и обстоятелства – т. 1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на производството касаторите дължат на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 5 519.16лв. по представения договор за правна защита и съдействие и платежен документ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 95 от 21.09.2017г. по в.т.д.№ 193/2017г. на Бургаския АС.
Осъжда [фирма], [населено място], П. Д. Б. и Й. Г. Б. да заплатят солидарно на [фирма] сумата 5 519.16лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: