1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 03.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1800 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца В. А. К.., САЩ против Решение № 405 от 02.03.2016г. и Решение № 1165 от 08.06.2016г. за поправка на очевидна фактическа грешка по в.т.д.№ 1191/2015г. на САС, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 3703/2011г. на СГС, са отхвърлени предявените срещу М. Т. А. искове по чл.76, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗМГО за установяване факта на нарушение върху търговски марки на ищеца, регистрирани марки на общността СТМ 3516523 Wrangler, словна, регистрирана за стоките от клас 25 – дрехи и СТМ №[ЕИК] Wrangler, изразяващо се във внос на задържани стоки – 120 броя панталони тип Деним с търговска марка WRANGLER; за осъждане ответника да преустанови нарушението върху регистрирани марки на общността СТМ 3516523 Wrangler, словна, регистрирана за стоките от клас 25 – дрехи и СТМ №[ЕИК] Wrangler; за постановяване унищожаване на стоките, предмет на нарушението.
В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице режим на „транзит“ без налични доказателства в тази насока. Не са посочени конкретни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба /Раздел І „По допустимостта”/ се иска допускане на касационното обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса има ли нарушение на права върху търговска марка, ако стоката, която е задържана на границата е доказано, че не е оригинална, като е преминала националната граница, съотв. границата на ЕС под режим „транзит“. Позовава се на ТР № 1/2013г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 1/2013г. – сравнението между чл.97,ал.1 ЗМ и чл.13,ал.2 ЗМГО показва, че при митническия режим транзит се предполага фактическо пренасяне на стоки през границата на страната чрез въвеждането им в нейното митническо пространство, поради което е възможно извършване на престъпление по чл.172б от НК, която хипотеза обаче е мислима при транзитиране само на неоригинални стоки, насочени към европейския пазар. Посочва се, че този извод е потвърден в решението по т.д.№ 2565/2913г. на САС /което не е приложено/, а атакувания съдебен акт е в противоречие с утвърдената практика, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице външен транзит при липса на доказателства в тази насока, а единствено въз основа на твърдението на ответника, че е с предназначение Украйна.
Писмен отговор от ответника в срока по чл.287 ГПК не е постъпил .
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът се е позовал на правото си върху регистрирани на територията на страната ни марки на Общността СТМ 3516523 Wrangler, словна, регистрирана за стоките от клас 25 – дрехи и СТМ №[ЕИК] Wrangler; на задържане на 22.08.2011г. на митница Лесово на 120 бр. панталони тип Деним, неоснователно обозначени с марката “Wrangler”; изделията били със знижено качество, модели и видове, каквито дружество не предлага и които липсват в продуктовия му каталог, поради което и няма как да са произведени с неговото съгласие. Поддържано е, че фактическият вносител на стоката на територията на Р.България е ответникът М. Т. А. от Разград, от когото е задържана и иззета; че тя е с произход Турция и е задържана на българо- турската граница, респ. на външна граница на ЕС, като нарушението се изразява в използването без съгласие на притежателя на изключителното право в търговската дейност на чужда марка, която не е произведена от правопритежателя и е с грешно указан производител. Позовал се е на осъществяван от ответника внос на стоки, обозначени с ппроцесните марки – на използване по см. на чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО чрез внос на стоки в големи количества в търговска дейност.
Въззивната инстанция е отчела установения по делото безспорен факт, че В. А. К. е притежател на словна марка на Общността № 3516523 Wrangler, заявена на 31.10.2003г. и регистрирана на 13.05.2005г., със срок на действие – 13.05.2013г. за стоките от клас 6, 18 и 25 и на комбинирана марка на Общността №[ЕИК] Wrangler, заявена на 27.07.2005г. и регистрирана на 15.03.2007г., със срок на действие – 27.07.2015г. за стоките от същия клас; че с писмо от 08.08.2011г., Агенция „Митници” е уведомила представителя на ищеца, че на 08.08.2010г. на основание чл.78 ЗМГО, на митнически пункт Лесово е задържана стока, обозначена като: панталони плат тип Деним с търговската марка Wrangler – 120бр.; задържана е от ответника – водач на товарния автомобил, в който е открита поради съмнение за нарушение на правата върху търговска марка; че мостри от стоката са били предадени на представителя на правопритежателя. Кредитирано е заключението на съдебно-марковата експертиза, която е констатирала, че използваните знаци върху задържаните панталони – дънки, стока от клас 25 на МКСУ, са сходни с висока степен на идентичност на марките СТМ[ЕИК] Wrangler и СТМ №[ЕИК] Wrangler; че стоките, за които са регистрирани тези марки са идентични и сходни на задържаните дънкови панталони, като е налице вероятност от объркване на потребителите, които могат да свържат използваните процесни знаци с регистрираната марка. Отчетено е, че ответникът не е твърдял, съответно не е ангажирал доказателства, че процесните стоки, означени със знака на процесната търговска марка, са оригинални; че не е възразил на изложеното в исковата молба обстоятелство, че техният внос не е осъществен със съгласието на притежателя на марката. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, САС е установил от фактическа страна, че ищецът не е давал съгласие за използване на марката. От правна страна е мотивирано, че нарушение на правото на марка съгласно чл.73, ал.1 ЗМГО е използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 ЗМГО без съгласието на притежателя й, като конкретните форми на „използване” на марката по смисъла на чл.13, ал.1 ЗМГО са изчерпателно изброени в ал.2 на тази разпоредба, между които е и твърдяното от маркопритежателя действие – „внос на стоки”; че всяко използване по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗМГО на знак с характеристиките по чл.13 ал.1 от ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката – чл.73 ал.1 от ЗМГО, което дава право на притежателя й на иск за защита по реда на чл.75 във вр. с чл.76 от ЗМГО.
Въз основа на отразеното в писмото изх. № 1923 от 08.08.2011г. на Агенция Митници съставът на САС е констатирал, че по фактура изпращач на стоката е турска фирма, а получател лице с местонахождение в Украйна. Така е обоснован извод, че се касае за стоки, които се превозват транзитно през страната ни, а не за техен внос, както твърди ищцовото дружество. Мотивирал е, че фактическото преминаване на стоките през границата ни при условията на външен транзит не съставлява нарушение по см. на чл.13, ал.2, т. 3 от ЗМГО във вр. § 1, т.12 от ЗР на ЗМГО, тъй като не представлява въвеждане на стоката на митническата територията на страната ни, респ. на Общността. Акцентирал е на липсата на доказателства за извършено действие от трето лице, което по необходимост предполага пускането на пазара на страната – член, през която стоката преминава транзит, в който случай само, с оглед достигането до потребител на Общността, могат да възникнат фактическите състави на чл.13 ЗМГО. По тези съображения е счетено, че не са налице предпоставките на чл. 76, ал.1, т.1 ЗМГО във връзка с чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО, поради което и предявеният на това основание иск, както и акцесорните спрямо него искове с правно основание чл.76, ал.1, т. 2 и т. 4 ЗМГО са отхвърлени след отмяна на първоинстанционното решение.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от обстоятелството, че поставеният въпрос е основан на тезата на касатора, че САС неправилно е приел, че е налице външен транзит при „липса на доказателства в тази насока”. Твърдението, на което е основан въпросът, е за необоснованост на фактическия извод в обжалваното решение, че процесните стоки не са използвани по начина, по който ищецът твърди в исковата молба – внос в ЕС чрез външната граница на България; че е недоказано използването чрез внос, на което ищецът се позовава, за да получи търсената защита. Изводът на САС, че стоките не са предназначени за внос в ЕС чрез външната граница на България с Република Турция, че преминават транзитно територията на ЕС, е въпрос относим към възприетата по делото фактическа обстановка. Поради това формулираната от касатора обща предпоставка изисква извършване на проверка на правилността на решението на САС, която може да се осъществи след допуснат касационен контрол. Съгласно разясненията в ТР № 1 от19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, който отговаря на изискванията на процесуалния закон да послужи като обща предпоставка за факултативния касационен контрол, следва да е от значение за формирането на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, а и не съответства на мотивите на САС тезата на касатора, че този релевантен факт е възприет единствено въз основа на твърденията на ответника. Съставът на въззивната инстанция се е позовал на представеното по делото от ищеца писмо изх.№ 1923 на Агенция Митници в което са цитирани документи, видно от които, получателят на стоката е лице в Украйна, т.е. назначението на стоката е извън ЕИП. Изрично в мотивите на САС е обсъдено отсъствието на доказателства за извършено действие, което предполага пускането на пазара на страната – член, през която стоката преминава транзит, само в който случай, предвид достигането до потребител на Общността, могат да възникнат фактическите състави на чл.13 ЗМГО. Този извод изцяло кореспондира на тълкуването, дадено от Съда на ЕС в решение по делото С-405/03, съгласно което нарушение на правото върху марка е налице, ако стоките, поставени под митнически режим на „външен транзит“ или „митническо складиране“, все още не са пуснати в обръщение и маркопритежателят докаже по делото, че тези стоки с произход извън общността, са предмет на продажба или на предложение за продажба, което предполага по необходимост пускането им на пазара на ЕИП.
Необосновано е и наличието на допълнителните предпоставки, на които касаторът не позовава. В мотивите на ТР №1/2013г. на ОСНК на ВКС е разяснено, че изградената правна защита на правото върху марка в рамките на ЕС е насочена срещу нарушенията на правото върху марка, приложимо по силата на общностното право или вътрешното право на държавата-членка, поради което митническият режим транзит сам по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако стоките не са предмет на акт, насочен към потребителите на ЕС, което предполага във всеки конкретен случай да се изясни дали транзитно преминаващите за трета страна стоки са предназначени за европейския пазар, а когато няма данни в тази насока, не възниква основание за отговорност за нарушаване на правото на индустриална собственост.
Несъответно е и позоваването на противоречие на обжалваното решение с това по т.д.№ 2565/2013г. на САС, което е частично отменено и частично обезсилено с решението по т.д.№ 17/2015г. на Второ т.о. на ВКС. Допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е посочена само като законов текст без да е обосновано и аргументирано приложното й поле.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 405 от 02.03.2016г. и Решение № 1165 от 08.06.2016г. за поправка на очевидна фактическа грешка по в.т.д.№ 1191/2015г. на САС, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: