5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 12.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2482 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на Т. София „ЕАД срещу Решение № 1243 от 01.06.2017г. по в.т.д.№ 433/2017г. на САС, ГК, 7 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д. № 17041/2014г. на СГС за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК срещу Общински културен институт „Столична библиотека” за установяване на вземане за цена за ползвана топлоенергия за периода м.януари 2011г. до м.март 2013г. за топлоснабден имот с абонатен номер 3350, абонатен номер 2449 и абонатен номер 1793 с клиент Общински културен институт „Столична библиотека“, за разликата до пълния предявен размер, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на установителните искове за съществуване на вземане по чл.86,ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане. Не е предмет на касационната жалба въззивното решение за отхвърляне на исковете по отношение на разпределената топлоенергия за останалите топлоснабдени имоти, предмет на заповедта за изпълнение и на иска по реда на чл.422 ГПК и в тази част то е влязло в сила. С първоинстанционното решение е уважен установителният иск за съществуване на вземане за ползвана топлинна енергия, разпределена за аб.№ 1793, поради което за касатора отсъства правен интерес от обжалването .
Искането е за отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Възразява се срещу извода, че начислените суми за топлинна енергия /149 544.61лв. с ДДС/ за отопление сградна инсталация и имот и за битова гореща вода /3 349.99лв. с ДДС/, не са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
2/ Длъжен ли и съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото.
3/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.
4/ Длъжен ли е съдът да допусне повторна или тройна съдебно счетоводна експертиза при наличие на изрично оспорване от страна на ответника, формулирано негово изрично искане и при наличие на данни по делото, които сочат противоречие в установените данни от съдебно счетоводната експертиза.
5/ „Как следва са се определи дължимото количество топлинна енергия, при положение, че вещото лице е определило стойността на правилно и на неправилно начислената топлинна енергия, без да даде отговор за реално потребената стойност на потребената топлинна енергия за периода“.
Без посочване по кой от поставените въпроси въззивният съд е дал противоречиво разрешаване, касаторът се позовава на решенията по гр.д.№ 30/13 на 1 г.о. на ВКС, по гр.д.№ 1371/09 на 1г.о., № 1841/09 на 4 г.о., по гр.д.№ 7298/14 на 3 г.о., по гр.д.№ 5685/13 на 3 г.о. и 7515/13 на 1 г.о.
В писмен отговор ответната страна Общински културен институт „Столична библиотека“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е уважил изцяло установителния иск по отношение на задължението за сумата за доставена топлинна енергия за исковия период за аб.№ 1793 по съображения, че независимо от отсъствие на изравняване и дялово разпределение, са извършени реални отчети, въз основа на които посочената стойност на разпределената на абоната топлоенергия, съвпада с реално доставеното количество. Исковата претенция по отношение топлоенергия за аб.№№ 2449 и 3350, /както и за останалите топлоснабдени имоти, които са предмет за заповедта за изпълнение и предмет на установителните искове/ са били отхвърлени по съображения, основани на заключението на приетата пред първоинстанционния съд техническа експертиза на в.л. инж.К. Н., че енергията не е изчислявана въз основа на методиката за разпределение, а без дялово разпределение и реално отчитане; че поради отсъствие на тези данни, експертизата не може да изчисли реалното потребената топлоенергия за процесните абонати, която да бъде остойностена.
Съставът на САС е допуснал нова техническа /тройна/експертиза, която, съобразно искането да въззивника, да работи по същите задачи, които са били предмет на приетата пред първоинстанционния съд единична експертиза. Уважаването на доказателственото искане е мотивирано с т.3 на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и въведено оплакване в жалбата за допуснато процесуално нарушение, довело до необоснованост на фактическите изводи.
В решението си САС е приел, че са сключени договори да доставка на топлинна енергия, по силата на които ищецът е доставял на ответника топлинна енергия в качеството му на потребител на топлинна енергия за стопански нужди в сгради етажна собственост. Прието е, че съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от [фирма] на потребители в [населено място], ищецът е следвало на приложи при изчисляване на количеството потребена топлинна енергия методиката, приложима към потребителите на топлинна енергия за битови нужди в сгради-етажна собственост. Анализирано е, че съгласно разпоредбата на чл.139,ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-ЕС се извършва по системата на дялово разпределение, а съгласно чл.139,ал.2, дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. След анализ на приложимата нормативна уредба и при кредитиране заключението на вещите лица от тройната техническа експертиза е прието, че по отношение на сградата, в която се намират абонатни номера 2449 и 3350, топлоенергията за отопление не е изчислявана по формулата, посочена в Наредба № 16-334/06.04.2007г., поради което и процентът на топлоенергията за отопление не е изчисляван съобразно нормативната уредба. От това е изведено, че претенцията на ищеца за сумата от 146 544.61лв. с ДДС за отдадена топлоенергия за отопление на имоти, включително и за тези с аб. №№ 2249 и 3350, е неоснователна. За основателни са приети отхвърлените от първоинстанционния съд претенции на ищеца за дължима от потребителя топлоенергия за битова гореща вода за аб.№ 2249 за сумата 11 615.54лв., която е начислена съобразно нормативната уредба, както и сумата 157.14лв. за топлоенергия за битова гореща вода за аб.№ 3350, което е обусловило уважаването на иска за още 11 772.68лв. след отмяна на отхвърлителното решение на СГС в тази част.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първите четири въпроса не са правни, а съставляват твърдение за допуснати процесуални нарушение, изразяващи се в неизлагане на мотиви при ценене на експертно заключение и необсъждане на доказателствения материал в съвкупност. Процесуалните нарушения, ако са съществени, са основание за отмяна на решението, а не основания за допускане на касационното обжалване. Въпросите, освен че нямат характеристиката на правни, са предпоставени от твърдения на касатора за немотивиране на изводите на съда при кредитиране на доказателствата, включително и на експертните заключения, както и на доводи, че експертните заключения са противоречиви. Данни за такива обстоятелства не се съдържат в материалите по делото. Приетата пред първоинстанционния съд експертиза е дала основание за отхвърляне на исковете /извън този за вземания за топлоенергия, разпределена за аб.№ 1793/, а въз основа на тройната експертиза, приета пред САС, този съд е направил извод за частична основателност на неуважените от СГС искове. Касаторът не посочва в какво се състои противоречието между експертизите, нито пък такова е констатирано от САС. Поради това и поставените въпроси са хипотетични, а не обуславящи изхода на спора.
Последният въпрос също е хипотетичен, тъй като в доказателствена тежест на ищеца е да установи реалното доставено/разпределено количество топлоенергия, за да бъде извършено коректно остойностяване. И двете приети по делото експертизи са допуснати по искане на ищцовата страна, по въпросите, които тя е поставила като вещите лица са посочили отсъствието на обективни изходни данни, въз основа на които да бъде изчислено задължението на клиента.
Формално и неуточнено е позоваването от касатора на несъответствие на обжалваното решение с цитираната практика на състави на ВКС по чл.290 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат – ответната страна е направила искане, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1243 от 01.06.2017г. по в.т.д.№ 433/2017г. на САС, ГК, 7 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: