О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 04.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2183 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на ответниците О. П. Беловски и В. Б. Б. и по касационната жалба на синдика на [фирма]/н/ против Решение№ 353 от 14.02.2017г. по в.т.д.№ 2665/2016г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Ответниците обжалват решението на САС в частта на потвърждаване на решението по т.д.№ 622/2010г. на ОС Перник за осъждането им да предадат на основание чл.108 ЗС владението на апартаменти № 11,12,13 и 14 от сградата в УПИ VІІІ-681, 682, 1379, 2979, кв.7 по плана София. Искането е за отмяната му в тази част и отхвърлянето на иска. Оспорва се правилността на извода на САС, че към датата на изповядване на обявената за нищожна /с решението по т.д.№ 622/2010г. на ОС Перник, влязло в сила на 02.07.2015г./, на основание чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /в приложимата редакция ДВ бр.103/99г./, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], сделка – покупко-продажба на право на строеж на недвижими имоти, сключена между праводателя на „В. К.” и О. П. Беловски с нот.акт № 26/12.12.2008г., вещното право на строеж е било погасено, и че този извод следва от издаването на дата 09.12.2008г. на акт образец № 14, удостоверяващ степента на завършеност на процесната сграда до кота „било” в груб строеж. Поддържа се, че издаденото от общината удостоверение за степен на завършеност е от 18.12.2008г. и това е релевантната дата, тъй като установяването на за завършеност на сградата в груб строеж се осъществява с акт на общинската администрация, в който смисъл е константната съдебна практика. Поддържа се, че единствен легитимен собственик на обектите, реализирани вследствие на законосъобразното упражняване на правото на строеж са ответниците, а не дружеството в несъстоятелност. Като алтернативен довод се поддържа недопустимост на обжалваното решение.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването на решението в частта за уважаване на ревандикационния иск по въпросите:
1/Дали при липса на друга достоверна дата за постановяване на акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции, с който се констатира завършеност на сградата в груб строеж, за меродавна по отношение на фактическо положение на завършеност в посочената степен следва да се приеме датата на съставяне на акт образец № 14 от участниците в строителството или меродавна е датата на издаване на удостоверението за степен на завършеност от общинската администрация. Въведената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, както и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите;
2/ При липса на достоверна дата на постановяване на акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции, с който се констатира завършеност на страда в груб строеж, коя дата би следвало да се приеме за меродавна по отношение на установяването на фактическото положение на завършеност в посочената степен: а/ датата на съставяне на акт образец 14 от участниците в строителство; или б/ датата на издаването на удостоверението за степен на завършеност от общинската администрация.
В касационната жалба на синдика се поддържат основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК по отношение на обжалваната от него част на решението – отхвърлянето на исковете с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на паркоместа № 33, 34, 35 и 36 в сутерена на секция „А” на жилищната сграда в същия имот. Оспорва се правилността на извода на САС, че процесните паркоместа не представляват недвижими имоти. Поддържа се и че след като е отхвърлил иска, САС е следвало да се произнесе кой е носителят на правото на собственост по отношение на паркоместата.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на решението в обжалваната част по въпросите, „останали неизяснени с постановеното решение”: кой е носителят на право на собственост върху паркоместата; съответната идеална част, която е посочена за съответното паркомясто, описано в нотариалния акт, напуснала ли е патримониума на длъжника или не; валидно ли е прехвърлено право на собственост върху паркоместа или не; те чия собственост са. Допълнителната предпоставка е посочена като т.2 на чл.280,ал.1 ГПК и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
По искането за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на ответниците:
Няма основание за преценка въззивното решение да е недопустимо. Този касационен довод не е обоснован с конкретни доводи. Не е налице хипотезата, в която съществува вероятност обжалваното въззивно решение да страда от такъв порок, поради което за настоящата инстанция не съществува задължението да допусне касационното обжалване за извършване на такава преценка.
Въпросът кога е реализирано вещното право на строеж е ирелевантен по отношение на иска по чл.108 ЗС, защото фактът на осъществяването на това право следва да бъде зачетен именно в това производство, чийто предмет са последиците – реституцията при уважен иск за нищожност. Д. на касаторите, че е реализирано „валидно учредено право на строеж” и, че реализираното вследствие на „законосъобразно учреденото право на строеж”, е тяхна собственост по смисъла на чл.63 ЗС, е преклудиран с влизане в сила на решението за уважаване на иска с правно основание чл.646,ал.2 ,т.4 ТЗ /ред .ДВ бр.103/1999г./ и признаване за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/, че договорът за покупко-продажба, с който е прехвърлено правото на строеж върху процесните апартаменти, е нищожен.
С оглед на изложеното, макар да е бил спорен между страните, въпросът за достоверната дата на завършеността на сградата в груб строеж не може да обуслови различни правни изводи, поради което поставените от касаторите-ответници въпроси не са обуславящи изхода на спора и следователно не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Както се посочи, безспорно е, че в хода на производството по иска по чл.108 ЗС, и след влизане в сила на решението за обявяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на нееквивалентната сделка с имущественото право от масата на несъстоятелността, правото на строеж е реализирано и този факт следва да бъде зачетен при индивидуализирането на предмета на реституцията.
По искането за допускане на обжалването по касационната жалба на синдика:
Неоснователността на искането произтича на първо место от неправната характеристика на поставените в изложението към касационната жалба на синдика въпроси. Те са изцяло хипотетични.
На второ място, последователна е съдебната практика, че паркомястото не е самостоятелен обект на право на собственост или ограничено вещно право, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от друг обект, не може да бъде обект на прехвърлителна сделка вън от обекта, от който това „паркомясто” е част; касае се за обща част на всички етажни съсобственици – Решение № 222 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 4076/2008г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 71 от 08.08.2014г. по гр.д.№ 4175/2013г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 181 от 23.11.2016г. по гр.д.№ 338/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС. Изводът в обжалваното решение, че паркомястото не може да бъде обект на право на строеж, респ. на право на собственост, поради което по отношение на него иск по чл.108 ЗС не може да бъде уважен, съответства изцяло на константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК.
Разноски за производството не се присъждат. Искания за присъждането им са направили и двете страни, но доказателства за извършването им /с изключение на държавната такса/ не са представени, а паралелно с това, искането и на двете страни за допускане на обжалването, не се уважава.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение№ 353 от 14.02.2017г. по в.т.д.№ 2665/2016г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: