3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 08.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 380 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Николай Й. Н. срещу въззивното Решение № 228 от 31.07.2014 год. по т.д.№ 307/2014 год. на Варненския апелативен съд което е потвърдено Решение № 291 от 20.03.2014 год. по т.д.№ 963/2013 год. на Окръжен съд – Варна. С него е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на В. Б. Николова срещу Николай Й. Н., за съществуване на задължение в размер на 21000 евро, за което на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответницата по касация В. Б. Николова изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Искът на Б. е за установяване на задължението по абстрактната сделка за което по реда на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Защитната теза на ответника е била, че менителничният ефект е недействителен, тъй като положеният подпис не е негов. Позовал се е и на това, че ищцата не сочи за обезпечаване на какво каузално задължение е издаден записа на заповед. Първоинстанционният съд е открил по реда на чл.193 ГПК производство по оспорване автентичността на документа, като от заключението на графологичната експертиза е установено, че подписът е на Н..
Приемайки, че въведеното от ответника позоваване на каузално правоотношение е бланкетно, първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил, като неоснователно правопогасяващото възражение на ответника за недействителност на менителничния ефект, поради което е уважил установителния иск на Б..
С въззивната жалба на Н. е въведено твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в това, че с доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищцата, че доказателствената тежест за установяване на каузално правоотношение е нейна, а с решението си се е позовал на бланкетност на въведеното от него възражение в противоречие с приетата с доклада доказателствена тежест досежно каузата. Поискал е събиране на допълнителни гласни доказателства във връзка с оспорване автентичността на записа на заповед – свидетели, които да установят, че не я е подписвал. Въззивният съд е оставил без уважение това искане.
Произнасяйки се по жалбата, съставът на ВнАС е изложил съображения по действителността на ценната книга, като изводите си относно наличието/липсата на каузално правоотношение и задължение за доказването му е основал на т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът свързва с противоречие с т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС – значението на разпределянето на доказателствената тежест с доклада по чл.146 ГПК от първоинстанционния съд. Позовава се на това, че след като е бил лишен от възможността да ангажира доказателства в първоинстанционното производство с оглед посочената в доклада доказателствена тежест, не е следвало въззивният съд да откаже събирането на доказателства, предвид наличието на предпоставката „извинителна причина” по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с доразвиването на въпроса по т.17 на ТР № 4/2013 год., като бъде разгледан случая за наличието на преддоговорни отношения по договор за заем, изпълнението по който е обезпечено с издадения запис на заповед, но който договор не е бил сключен, поради неприемане на окончателните условия.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на нито една от посочените хипотези на чл.280 ал.1 ГПК произтича от следното:
Вярно е, че с п.11 на доклада, първоинстанционният съд е посочил, че при направено от ответника възражение за липса на каузално правоотношение, ищецът е този, който следва да установи наличието на такова. Няма спор, че ищцата не е въвела каузално правоотношение. Не е сторил това и ответникът. При отречено с т.17 на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК разбиране на първоинстанционния съд относно фактите, подлежащи на установяване и разпределяне на доказателствената тежест, липсва задължение за въззивния съд да съобрази прилагането на процесуалния закон с доклада по чл.146 ГПК, а не с последващите действия и изводи на ВнОС. Както неколкократно бе посочено, Ответникът Н. не е въвел твърдението за конкретно каузално правоотношение (предварителни преговори по договор за заем се твърдят едва пред ВКС), а искането по чл.266 ал.3 ГПК към ВнАС за събиране на доказателства не касае каузалното правоотношение, а действителността на абстрактната сделка.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Липсват предпоставки за доразвиване на т.17 на ТР № 4/2013 год., още повече, че наличието на преддоговорни отношения по заемна сделка не е било въведено пред инстанциите по същество и липсва обусловеност на този въпрос със изхода на спора.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответницата по касация сумата 3400 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 228 от 31.07.2014 год. по т.д.№ 307/2014 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Николай Й. Н. да заплати на В. Б. Николова сумата 3400 лв. (три хиляди и четиристотин лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.