О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1321 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. „Н. Б.Б.А.З.“ срещу Решение № 75 от 11.01.2017г. по в.гр.д.№ 5062/2015г. на САС, ГК, 2 състав в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата над 35 000лв., на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 120 000лв., ведно със законната лихва от 09.04.2013г.
Касаторът се позовава на неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението е, че въззивната жалба на ищеца не е съдържала оплакване за недоказаност на възражението на застрахователя за съпричиняване – не е било въведено възражение, че ангажираните от него доказателства за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД са недостатъчни. Поддържа се, че приемайки, че съпричиняването не е доказано, САС се е произнесъл извън конкретното възражение – извън поддържания довод на защитата на ищеца, че пострадалият е малолетен и поведението му не може да се третира като противоправно. Посочва се, че е установено по несъмнен начин, че пострадалото като пътник в процесното мпс дете не е било в изискуемата от закона обезопасителна система за деца в нарушение на чл.137 ЗДвП, не е било с поставен предпазен колан и е превозвано на предната седалка до водача. Поради това правилно според касатора първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, намалявайки обезщетението с Ѕ, а неправилно съставът на САС обсъждал дали съпричиняването е доказано и неоснователно приел, че то не е установено. Извън пределите на въззивната жалба и при липса на конкретно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, САС приел, че касаторът не е провел пълно и главно доказване на този факт. Поддържа се, че след като САС е счел, че фактите, установени от първата инстанция не са достатъчни, за да се установи съпричиняването от страна на ищеца, той е бил длъжен да укаже, допусне или извърши сам действията по събирането на релевантни доказателства в тази насока.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроса относно правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК при осъществяване на проверката за правилността на обжалвания акт и приетите за установени от първата инстанция правнорелевантни факти. Визира се несъответствие с даденото разяснение, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора. Поддържа се, че в т.3 на същото тълкувателно решение е изразено разбирането, че с оглед ограничението на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е счел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приел за установен осъществил се факт, респ., че определена фактическа констатация на първата инстанция е необоснована, само ако въззивната жалба съдържа изрично оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази част. При формиране на решаващия си извод за недоказаност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, САС се отклонил от тази задължителна практика.
В писмен отговор пълномощникът на малолетния ищец Д. К., роден 2007г., действащ чрез своя баща и законен представител С. А., оспорва обосноваването на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че на 23.10.2012г. малолетният ищец е пострадал като пътник в лек автомобил с френска регистрация, противозаконно отнет от Севдалин Е. Р., който го управлявал без свидетелство за правоуправление, с превишена скорост и в пияно състояние; петгодишното дете е било превозвано на предната седалка без предпазен колан и без да бъде поставено в обезопасителна система за деца. Водачът причинил пътно произшествие, блъскай се в бетонен електрически стълб, при което детето е получило тежки увреждания /контузия на главата с подкожен хематом в дясна слепоочна област, охлузване в дясна част на лицето, контузия на мозъка тежка степен, травматичен вътремозъчен хематом в областта на лявата вътрешна капсула/. Безспорно е, че водачът е признат за виновен за престъпления по чл.346, ал.2, т.1 и т.2 във вр.ал.1 от НК /отнемане на чуждо превозно средство в пияно състояние и последвала повреда на автомобила/ и по чл.343, ал.3, б „а“, пр.2 във вр. ал.1, б. „б“ във вр.чл.342, ал.1 от НК /причиняване по непредпазливост на ПТП в пияно състояние и средна телесна повреда на маолетния ищец при превозването му по необозначения от закона начин – на предна дясна седалка и без колан и при нарушаване на правилата относно обезопасяване на деца/. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.282,ал.3 КЗ, мотивирал е неговата основателност и е приел, че справедливото обезщетение за причинените морални вреди е в размер на 70 000лв. Счел е за основателно възражението на ответника за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД поради пътуване на детето на предна седалка до водача без предпазен колан и без използване на изискуемата от закона система за обезопасяване на деца. Приел е, с позоваване на приетата медицинска експертиза /съгласно която при спазване на изискуемото по закон местоположение за превоз на деца в превозното средство – на задна седалка и при поставен предпазен колан и/или обезопасителна система за деца, не биха настъпили травматични увреждания от такава тежест, а ако пострадалият е пътувал в изискуемата по закон обезопасителна система за деца, е напълно възможно при конкретния механизъм на ПТП да не получи никакви значими травматични увреждания/, че нарушението е допринесло в степен на Ѕ за настъпване на вредоносния резултат. Мотивирано е, с позоваване на практика на ВКС по чл.290 ГПК, че разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалият при пътно произшествие е малолетен.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни – ответникът е обжалвал началния момент на присъдената лихва, а ищецът – определения размер на обезщетението и приетия негов принос за настъпването на вредите, в която хипотеза решението за уважаване на иска за сумата от 35 000лв. е влязло в сила. Оплакванията в жалбата досежно приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД са за липса на поведение от страна на пострадалото дете, което да се намира в причинна връзка с настъпилото птп, предвид факта, че то е малолетно и решението къде и как да седне е взето от упражняващия контрол делинктвент /който е негов братовчед/ и че едно от нарушенията, включени в състава на престъплението, за което е признат за виновен, е неправилно превозване на малолетно дете. Изложени са и доводи /раздел І.5 от жалбата/ за неустановеност на факта, че предпазен колан и система за обезопасяване на деца би довела до по-леки увреждания: „няма никакви доказателства, че ако Д. е бил в обезопасителна система на предната дясна седалка, той е нямало да получи телесни увреждания; че е установено, че с оглед мястото на удара и деформациите на лекия автомобил, детето на задна дясна седалка дори и с поставен колан би получило телесни увреждания; следва да се обърне внимание и на поясненията на вещото лице д-р М., че изобщо не може да се твърди, че ако детето е било в столче на задна дясна седалка, няма да получи конкретните травми по главата или други увреждания”.
Съставът на САС е приел за неоснователни възраженията на повереника на ищеца, че тъй като детето е малолетно, за нарушенията на правилата за превозването му в конкретния случай поведението му не може да се третира като противоправно. Мотивирал е, че съпричинването е обективен факт, поради което мястото на което детето е било поставено от водача е неотносимо. Счел е за основателно възражението в жалбата на пострадалия, че ответникът не е доказал при условията на главно и пълно доказване съпричиняването. Посочил е, че изводите на първоинстанционния съд за евентуалните последици при правилно превозване на детето, са изградени на твърдението на вещото лице-медик. Изложени са съображения, че изводите за увреждане при използване на обезопасително средство за пътуване, биха могли да бъдат направени от такъв специалист, но при наличие на предходна техническа експертиза, която е анализирала действието на системата за защита, и е установила дали съоръжението за безопасно транспортиране на дете, респ. поставяне на колан и превозване на задна седалка, биха елиминирали вредоносните последици, или при възложена комплексна експертиза, в чийто състав участва специалист автоинженер; едва след подобен анализ, вещото лице медик би могло да прогнозира какви биха били телесните увреждания и да ги съпостави с действителните травми. Счетено е, че справедливото обезщетение е в размер на 120 000лв. и поради недоказаност на възражението за принос по чл.51,ал.2 ЗЗД е постановено уважаване на иска за тази сума.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от несъответствието на позоваването на касатора на нарушения на правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК при осъществяване на проверката за правилността на обжалвания акт и приетите за установени от първата инстанция правнорелевантни факти. Както се посочи, въззивната жалба на ищеца съдържа изрично оплакване за неправилност на изводите, че превозването на детето при съобразяване с указания в чл.137б, чл.138в,ал.2 и ал.3 ЗДвП, би предотвратило увредата или би довело до по-леки травми. В тази хипотеза – при наличие оплакване, че релевантния факт за съпричиняване е погрешно установен, въззивната инстанция е имала правомощия да изгради свои собствени изводи, приемайки, че фактическата констатация на първоинстанционния съд е необоснована – т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не съответства на даденото разяснение и виждането на касатора, че съдът е бил длъжен да предприеме процесуални действия във връзка с назначаване на нова експертиза. В тълкувателното решение е указано, че „необходимост от установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това; когато в жалбата липсват оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт”.
При формулирането на въпросите касаторът не държи сметка, че макар и необсъден от съдилищата, от съществено значение за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД в конкретния случай е доводът на пълномощника на ищеца, че детето е малолетно и решението къде и как да бъде превозвано в лекия автомобил е взето от упражняващия контрол по отношения на него делинквент /родственик на детето/ и че едно от нарушенията, включени в състава на престъплението, за което е признат за виновен, е неправилно превозване на малолетното дете, т.е. хипотеза, в която вменяваните в принос на детето нарушения представляват нарушение /чл.137в,ал.3 и чл.183,ал.4,т.10 ЗДвП/ на лицето, чиято отговорност ответникът покрива на основание чл.282 КЗ-отм. По този въпрос е налице произнасяне от състав на ВКС – т. д. № 50177/2016 г., IV г. о., ГК.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба – сумата 2 880лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 75 от 11.01.2017г. по в.гр.д.№ 5062/2015г. на САС, ГК, 2 състав
Осъжда Н. да заплати на С. К. А. в качеството на законен представител на Д. С. К. сумата 2 880лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: