2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 08.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 833 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. К. срещу тази част от Решение № 2006 от 09.11.2014 год. по гр.д.№ 1728/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната и жалба срещу Решение от 14.11.2013 год. по гр.д.№ 13792/2011 год. на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение за сума над 20800 лв. и до предявения размер от 40000 лв. по предявен от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. В частта с която искът е уважен до размера на 20800 лв., като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ЗК [фирма], чрез писмен отговор, представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Сочи и че самата жалба е неоснователна.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанията по чл.280 ал.1 ГПК не са налице, произтича от следното:
Ищцата, в качеството на пешеходец, е пострадала от ПТП на 31.08.2011 год. Получила е счупване на първа метакарпална кост на дясната ръка, счупване на носни кости (без разместване) и охлузване на носа. Поставена и е била гипсова имобилизация на ръката за срок от 30 дни, като общият възстановителен срок е продължил около 2 месеца. Увреждащият мотоциклет с водач Д. Х. М. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ЗК [фирма], поради което прекият иск на пострадалия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. е насочен срещу този застраховател.
Последователно подържаната теза на застрахователя е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пресичала пътното платно на необозначено място.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението би следвало да бъде на 26250 лв. Намалил го е с 1/3, поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на САС е приел, че справедливото обезщетение за търпените от К. болки и страдания би следвало да бъде 26000 лв., но е приел, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат е 1/5, поради което и е присъдил още 3300 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретни правни въпроси, съобразени с критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не са формулирани. Съдържа се общото твърдение, че трябва да се уеднакви практиката при присъждане на застрахователни обезщетения, както и по прилагането на чл.113 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗДвП. Изказани са и общи съображения по приложното поле на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Поради това и не може да бъде преценено приложното поле на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2006 от 09.11.2014 год. по гр.д.№ 1728/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.