3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София, 08.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1029 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. А. В. срещу Решение № 2285 от 09.12.2013 год. по гр.д.№ 2235/2013 год. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното решение, въззивният съд е счел за неоснователна жалбата на В. срещу тази част от Решение от 05.02.2013 год. по гр.д.№ 6794/2011 год. на Софийски градски съд с която предявеният от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е бил отхвърлен за сумата над 22000 лв. и до предявения размер от 50000 лв.
В частта с която искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на В. срещу [фирма] е приет за основателен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Л. В. е пострадала в резултат на ПТП на 09.10.2010 год., вина за което има и водачът микробус”Ситроен-Джъмпер” с ДК [рег.номер на МПС] . Причинено му било счупване на ходилната кост на дясното стъпало и на носните кости. Наместена е била счупената ходилна кост и поставена гипсова имобилизация. Проведено било оперативно лечение за наместване на носните кости. Търпял е болки и страдания за период от около 3 месеца. Увреждащото МПС е било застраховано по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], което обстоятелство е безспорно установено по делото. Установена от наказателния съд е и вината на водача на микробуса, като е приложен чл.78аНК.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 22000 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В тази нейна част, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на нито на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед позоваването на ППВС № 4/1968 год. нито на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедлив размер на обезщетението. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение размера на обезщетението. Критериите са специфични за всеки отделен случай и съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2285 от 09.12.2013 год. по гр.д.№ 2235/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.