О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 14.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1559 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] против Решение № 25 от 05.01.2017г. по в.гр.д.№ 3358/2016г. на САС, ГК, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 7753/2014г. на СГС за осъждане на дружеството да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на А. М. А., действаща чрез настойника си Биела А., сумата над 75 000лв. до 150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на малолетната ищца, настъпила при пътно произшествие от 02.08.2013г., както и сумата над 3 010лв. до 4 651.50лв. – обезщетение за имуществени вреди от загуба на издръжка.
Касаторът се позовава на неправилност на решението поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД/ и на процесуалните правила /чл.235,ал.2 и чл.236,ал.2 ГПК/. Възразява срещу определения от САС глобален размер на обезщетението от 200 000лв., както и срещу определения от съда принос на пострадалата А. А. /майката на ищцата/ в степен ј. Поддържа, че тежестта на поведението на виновния водач е идентична с тежестта на нарушението на пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан и допуснатите от нея нарушения са в пряка причинна връзка с получените телесни увреждания, довели до загуба на живота й.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие с практиката на ВКС при определяне на размера на дължимото обезщетение и несъобразяване с въведените с ППВС № 4/68г. критерии, важими за приложението на принципа за справедливост и за определяне приноса на пострадалата за настъпилите вредоносни последици при доказано съпричиняване: 1/Определен ли е размерът на дължимото обезщетение в настоящото производство в съответствие с принципа на справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД и съобразно критериите, въведени с ППВС № 4/68г. 2/ При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС 4/68г. относно взимането предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилите вредоносни последици и съобразена ли е определената степен на съпричиняване с тежестта на настъпилия вредоносен резултат.
Касаторът се позовава и на решението по т.д.№ 551/2009г. на 2 т.о. и на определението по т.д.№ 936/2011г. на 1 т.о. на ВКС.
В писмен отговор А. А. чрез пълномощника си оспорва обосноваването на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Подадена е и насрещна касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Не е било спорно, че на 02.08.2013г. в [населено място] водачът на л.а. „Мерцедес Е-250“, рег. [рег.номер на МПС] поради употреба на алкохол и движение с висока скорост, при ляв завой и задействие на спирачната система, загубил контрол над автомобила; колата напуснала платното и започнала да се преобръща. Тялото на пътувалата на предна дясна седалка А. А. било изхвърлено напред и прегазено. При получени с несъвместими с живота телесни увреждания, А. починала. Безспорно установена е била вината на водача и наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и обстоятелството, че пострадалата е пътувала без поставен колан. Първоинстанционният съд е посочил, че следва да бъде отчетено съпричиняване от страна на пострадалата и без да посочи конкретен размер на приноса, е определил обезщетение от 150 000лв. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби и на двете страни като застрахователят е обжалвал уважаването на иска за неимуществени вреди над сумата 150 000лв. и определеното обезщетение за имуществени вреди над сумата 3 110 лв. до присъдените в размер на претендираните 6 202лв. При преценката относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, съставът на САС е отчел възрастта на загинала двадесет и осем годишна майка и възрастта на детето, което към момента на загубата на единствения родител, който се е грижел за него, е било на 11 години. Приети са за установени близките и безконфликтни отношения между майка и дъщеря, чувствата на обич и привързаност и тежката психическа травма, понесена от детето от загубата на грижовната и всеотдайна майка. Мотивиран е извод, че справедливото обезщетение е в размер на 200 000лв. Въз основа на заключението на в.л. д-р К. САС е приел, че предвид естеството и вида на травмите, същите не биха настъпили, ако загиналата е пътувала с предпазен колан. Кредитирайки това заключение, въззивният съд обосновал, че при правилно поставен предпазен колан възможността за настъпване на летален изход е нищожна, с оглед на което е приел, че съпричиняването е установено и приносът на пострадалата е в размер на ј. При тези изводи, решението в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 150 000лв. е потвърдено. САС е съобразил, че присъждайки обезщетение за имуществените вреди на детето от загуба на издръжка от майката в претендирания от ищцата размер от 6 202лв., първоинстанционният съд не е отчел съпричиняване, поради което и при липса на възражения от застрахователя относно глобално определения размер, следва сумата от 6 202лв. да бъде намалена с приетия принос от ј. Това е обусловило частичната отмяна на решението и отхвърлянето на този иск за разликата над 4 651.50лв.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно поради отсъствие на правен въпрос с характеристиката на правен. Правилно ли е определен размерът на обезщетението и адекватна ли е отчетената степен на допринасяне от пострадалата за настъпване на последиците от деликта са въпроси, чийто отговор може да бъде даден след допуснато касационно обжалване, но те не могат да послужат като главна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Поставените от касатора проблеми са по правилността на решението. Те не съставляват правни въпроси по приложението на материалния или процесуалния закон, на които следва да бъде даден принципен отговор преди проверката дали обжалваното решение е съобразено с тях. Касационната инстанция не може да извежда и формулира главната предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК от твърденията за неправилност на решението. При необосноваването й безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни основания.
При неуважаване искането по чл.288 ГПК по подадената касационна жалба от ответника, на основание чл.287, ал.4 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на ищцата. На последната застрахователното дружество дължи заплащане на поисканите с отговора на касационната жалба разноски по представения договор за правна защита и съдействие от 31.03.2017г., в който е отразено заплащането на договореното възнаграждение – 2 085лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 25 от 05.01.2017г. по в.гр.д.№ 3358/2016г. на САС, ГК, 4 състав в обжалваната част.
Осъжда [фирма] да заплати на А. М. А. чрез настойника й Биела А. сумата 2 085лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: