1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 12.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1668 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против решение № 397 от 06.03.2014г. по в.гр.д.№ 4097/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е:1. обезсилено решението по т.д.№ 3459/2012г. на СГС, ТО, 9 състав, с което е разгледан и отхвърлен искът, предявен срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 53 414.40лв. по обратния изпълнителен лист, издаден на основание 282,ал.6,изр.второ във вр. с чл.245,ал.3,изр. второ ГПК въз основа на решение на ВКС по т.д.№ 1161/2010г. на 2 т.о., с което в производство по чл.290 ГПК след отмяна на касираното решение, са били отхвърлени осъдителните искове, предявени от [фирма] срещу [фирма]; и 2/. производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Твърдението е, че ищецът има правен интерес от предявяването на иска по чл.124,ал.1 ГПК, тъй като е длъжник по висящо изпълнително производство, за целите на което иска да установи, че не дължи връщане на получените от него на правно основание суми по обратния изпълнителен лист. Поддържа, че не разполага с друго правно средство за защита на претендираното право. Изложени са и доводи в подкрепа на тезата, че недължимостта на паричното задължение по издадения обратен изпълнителен лист произтича от разпоредбата на чл.118 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК-противоречие на обжалваното с решение № 99/28.06.2012г. по т.д.№ 667/2011г. на 2 т.о. на ВКС е поставен процесуалноправният въпрос: Следва ли съдът да прекрати производството на основание липса на правен интерес при иск по чл.124,ал.1 ГПК, когато се оспорва изпълняемостта на вземане по издаден обратен изпълнителен лист, по който има образувано изпълнително дело. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е поставен и процесуалноправният въпрос: Налице ли е правен интерес от установяване недължимостта на получената на правно основание сума, за която по-късно е издаден обратен изпълнителен лист при условията на чл.245,ал.3,изр.2 ГПК, когато искът е отхвърлен с отменителното решение единствено поради изтекла погасителна давност.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба като недопустима по съображения за недопустимост на иска, с който ищецът оспорва влязлото в сила решение между същите, с което ВКС е отрекъл правото на [фирма] на парично вземане срещу [фирма] за сумата 53 414.40лв., която е била принудително събрана от акционерното дружество в изпълнително производство, образувано въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд, отменено от ВКС с отхвърляне на иска. Позовава се на разпоредбата на чл.299 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на жалбата и във връзка с приложението на разпоредбата на чл.118 ЗЗД.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че съдилищата са сезирани с установителен иск, че ищецът [фирма] не дължи сумата 53 414.40лв. по обратния изпълнителен лист, издаден в полза на ответника, на основание решението на ВКС по т.д.№ 1161/2010г. на 2т.о. за отхвърляне на осъдителния иск на ищеца, в мотивите на което е прието за основателно направеното от [фирма] възражение за изтекла погасителна давност, за която сума е било извършено плащане от ответника въз основа на невлязлото в сила осъдително решение, отменено по реда на касацията. Посочила е, че твърденията в исковата молба са, че съобразно правната природа на погасителната давност и разпоредбата на чл.118 ЗЗД – изпълнение от длъжника след изтичане на давността, той няма право да търси обратно платеното, т.е. плащането от [фирма] въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд е дължимо, а полученото от [фирма] не подлежи на връщане. Приела е, че предявеният иск, който следва да се квалифицира по чл.124,ал.1 ГПК с предмет установяване на парично задължение по обратен изпълнителен лист, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като самият изпълнителен лист не е условие за съществуване на правото на принудително изпълнение, а предпоставка за законосъобразното му упражняване, удостоверяващо го пред органа на принудително изпълнение. Мотивирано е, че с влязлото в сила решение на ВКС е отменено изпълнителното основание /невлязлото в сила въззивно решение/ и ищецът в качеството на кредитор, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право, отречено с окончателен съдебен акт, дължи връщане на полученото, а насрещната страна по силата на закона разполага с правото на обратен изпълнителен лист – чл.245,ал.3,изр.второ ГПК. Обосновано е, че след като обратният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, за ищеца би бил налице правен интерес в случай на позоваване на правоизключващи или правопогасяващи правото обстоятелства, настъпили след издаването на обратния изпълнителен лист и отричащи съществуването на вземането /прихващане, споразумение, изтекла давност/. Счетено е, че твърдяната дължимост на сумата от ответника е резултат на неправилно тълкуване на чл.118 ЗЗД, а непосочването на релевантни новонастъпили обстоятелства, които да отрекат съществуването на вземането, предмет на обратния изпълнителен лист обуславя липса на правен интерес и недопустимост на иска. Този извод е обусловил и обезсилването на постановеното по делото решение и прекратяване производството по делото.
Съставът на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора в изложението процесуалноправен въпрос поради липса на поддържаното противоречие с цитираното решение на ВКС. С него не е разрешен въпросът относно процесуалната предпоставка „правен интерес” от установителния иск за несъществуване на вземане при висящо изпълнително производство и по съществено – разгледаната хипотеза е при издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание.
Не следва касационното обжалване да се допусне и по втория процесуалноправен въпрос. Макар въззивната инстанция да е допуснала смесване на понятието – правен интерес като положителна процесуална предпоставка за провеждането на установителния иск и предвиден в закона ред за процесуална защита, е изложила самостоятелни, решаващи съображения, че искът би бил допустим само при наведени от касатора твърдения за настъпили след производството по издаване на изпълнителното основание факти. Т.е. направено е разграничението между допустимия ред за защита на длъжника в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист по реда на отменения ГПК /което при действието на новия процесуален ред се реализира по реда на чл.124,ал.1 ГПК/ и специалния ред за защита по исков ред при оспорването на вземането на длъжника при съдебно изпълнително основание-чл.439 ГПК, който иск може да е основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. Поради липса на правен въпрос относим към тези изводи, неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като съдът не е сезиран с искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 397 от 06.03.2014г. по в.гр.д.№ 4097/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.