1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
С., 26.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1418 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2,изр.1 във. вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], С. против Определение № 591 от 11.02.2014г. по в.гр.д.№ 63/2014г. на Благоевградския ОС, с което е оставена без разглеждане като недопустима /чл.239,ал.4 ГПК/ въззивната жалба на дружеството срещу неприсъствено решение № 5155/20.11.2013г. по гр.д.№ 953/2013г. на Районен съд Разлог.
С частната жалба се иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Поддържаната теза е, че постановеното решение няма характер на неприсъствено: 1/ в него са изложени мотиви за „вероятна неоснователност на иска“, каквото основание за отхвърляне на иска с неприсъствено решение няма предвидено в закона; 2/ не може искане за постановяване на неприсъствено решение, направено от ищеца да доведе до отхвърляне на иска му като вероятно неоснователен; 3/ искането от ищеца за постановяване на неприсъствено решение предпоставя то да бъде постановено срещу ответника. По тези съображения жалбоподателят счита, че въззивният съд е следвало да разгледа и да се произнесе по същество по наведените твърдения за нищожност на решението на районния съд и по евентуално поддържаните доводи за неговата недопустимост и неправилност.
От насрещната страна отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
За да остави без разглеждане подадената жалба на дружеството срещу постановено неприсъствено решение, въззивният съд е се е позовал на разпоредбата на чл.239,ал.4 ГПК изрично изключваща възможността то да бъде обжалвано. Посочил е, че правните доводи релевирани в жалбата и петитума й дават основание да се счете, че тя е такава по реда на чл.258 сл.ГПК, тъй като нито едно от оплакванията и посочените пороци на решението на РС Разлог не могат да бъдат отнесени към основанията по чл.240,ал.1 ГПК. Мотивирал е, че ако едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки, то си остава неприсъствено и за неговия характер не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание, и след като в него е посочено, че е постановено при условията на чл.238 и 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика; дори да е порочно, неприсъственото решение влиза в сила от постановяването му, тази правна последица е извън преценката на въззивния съд и при липса на позоваване на основанията по чл.240,ал.1 ГПК, той не може да квалифицира въззивната жалба като молба за отмяна.
Частната жалба е неоснователна.
Не може да съществува съмнение относно характера на постановеното от РС Разлог решение. С определение, постановено в съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките и ще се произнесе с неприсъствено решение, каквото искане, поради неявяване на ответниците, липса на искане делото да се гледа в тяхно отсъствие и неподаване на отговор, е поддържало ищцовото дружество. Постановеният акт е наименован неприсъствено решение. Изрично е отразено, че се постановява при условията на чл.239 ГПК, основава се на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и не подлежи на обжалване. Изложените от окръжния съд аргументи за характера на решението са изцяло в съответствие със задължителната за него практика по гр.д.№ 170/2012г. на Първо г.о., постановена по реда на чл.290 ГПК, която не е цитирана, но е възпроизведена в мотивите.
Постановеното от РС Разлог решение не е нищожно /а дори да би било, защитата срещу него не би могла да бъде проведена по реда на обжалването, предвид забраната на чл.239,ал.4 ГПК/, а е недопустимо, тъй като при направено искане от ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че е вероятно неоснователен, вместо да постанови определение по чл.239,ал.3 ГПК за продължаване разглеждане на делото. Наличието на този порок не създава право на обжалване, каквато въззивна жалба ищецът е подал за защита срещу него. Защитата срещу неприсъствено решение не включва обжалването му, а е специално уредена в разпоредбите на чл.240 ГПК, като самата страна не твърди, че подадената от нея жалба има характер на молба по чл.240,ал.1 ГПК.
Основателно е твърдението в частната жалба за грубо нарушение на принципа на диспозитивното начало и произнасяне в противоречие с института на неприсъственото решение -при искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, е постановено неприсъствено /и без възможност за обжалване/ неприсъствено решение срещу ищеца за отхвърляне на иска.
Решението е издадено извън пределите на правораздавателната компетентност, с която съдът е бил сезиран, поради което то е негодно да изпълни функцията си да разреши правния спор със сила на пресъдено нещо, от което следва, че по същия спор ищецът може да предяви отново исковете си.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 591 от 11.02.2014г. по в.гр.д.№ 63/2014г. на Благоевградския ОС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.