2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 06.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1421 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № VІ-143 от 19.12.2012 год. по т.д.№ 1983/2012 год. на Бургаския окръжен съд (Б.) с което е потвърдено Решение № 128 от по гр.д.№ 567/2009 год. на Айтоския районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на З.”Н. З.” срещу [фирма] за установяване дължимостта на сумата 12000 лв. за която на основание и по реда на чл.410 ГПК е издадена на 05.08.2009 год. по ч.гр.д.№ 450/2009 год. на РС-Айтос, Заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за наем на движими вещи.
Ответникът по касация З.”Н.З.” не е депозирал по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор на касационната жалба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обуславящ правен въпрос, който е посочил касатора е: „Може ли да се приеме, че е налице изменение на договор при писмено изявяване на съгласие на страните в отделни документи, а не в съставен за тази цел анекс. В такъв случай, може ли даденото от председателя на кооперацията съгласие за изменение на договора, изразено при приемане на решение за това от УС, да се счита за изразена воля на председателя на кооперацията за изменение на същия договор2”.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Искът произтича от неизпълнение на задължение за плащане на наемна вноска по сключен на 01.06.2007 год. договор за наем на движими вещи. Безспорно е било по делото, а и от събраните писмени доказателства е установено, че между страните са били налице трайни търговски отношения, вкл. и по други договори за наем. Последователно подържаната теза на ответника-наемател е била, че действително е налице неизпълнение на задължението за наем, но то е в по-малък размер от претендирания. Позовава се на решение на управителния съвет (УС) на кооперацията, материализирано в протокол № 3/09.06.2009 год. за намаляване на наемната цена.
Съдилищата са счели този довод за неоснователен поради това, че от решението на УС не сочи наемната цена по кой точно наемен договор е намалена. При наличието на няколко договора за наем, не може да се направи извод, че решението се отнася именно за договора от 01.06.2007 год. Като допълнителен аргумент, въззивният съд е посочил, че дори предмет на обсъждане да би бил процесния договор, то решението на УС не е достатъчно за да се стигне до изменението. Както сключването, така и изменението му би следвало да е чрез законния представител на кооперацията – нейния председател.
Посоченият в изложението въпрос има отношение към допълнителните аргументи на Б., но няма отношение към решаващия извод по доказаността на възражението, а именно, че предмет на обсъждане от УС е бил именно договорът от 01.06.2007 год. Това касае конкретните факти и обстоятелството по делото и по отношение на него не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № VІ-143 от 19.12.2012 год. по т.д.№ 1983/2012 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.