2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 20.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 493 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗАД”А. България”срещу тази част на въззивното Решение № 245 от 20.11.2013 год. по гр.д.№ 422/2013 год. на Ловешки окръжен съд с която е потвърдено Решение № 53 ат 15.03.2013 год. по гр.д.№ 693/2012 год. на Троянския районен съд.
С тази част е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу И. Н. Н. по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта на сумата 10502.46 лв., произтичаща от регресно притезание с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за което по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение.
Позоваването в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение въпроса: „В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16 Разд.ІІ от Приложение № 1 от Кодекса на застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг (съответно застрахователното покритие по сключена застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг), при условие че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на прекратяване на договора за лизинг?”.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор И. Н. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и касационен контрол не следва да бъде допускан. Има искане за присъждане на разноски.
В представено по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмено становище, третото лице помагач [фирма] сочи, че жалбата е основателна и на касационен контрол по цитирания въпрос следва да бъде допуснат.
Претенцията на ЗАД”А. България”срещу И. Н. е за възстановяване на изплатено обезщетение на [фирма] по договор за застраховка по риска „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” от страна на лизингополучателя“, възлизащо на 12328.92 лв. Застрахователното правоотношение е възникнало за обезпечаване риска от неизпълнение по сключен на 04.03.2007 год. между [фирма] и И. Н. договор за финансов лизинг на лек автомобил. Няма спор, че поради неплащане на лизингови вноски, лизингодателят е отправил изявление към Н. за прекратяване на договора и връщане на автомобила. Установено е, че автомобилът е върнат на [фирма] Лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпил застрахователен риск. След като му е изплатил застрахователно обезщетение и след приспадане на сумата получена от продажбата на автомобила на трето лице, застрахователят [фирма] е насочил регресното си притезание към Н., който е оспорил иска по основание и размер.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че с оглед обстоятелствата по делото, настъпил застрахователен риск би бил налице само по отношение на евентуалните пропуснати ползи, настъпили вследствие предсрочното разваляне на договора за лизинг, но не и по отношение неплащането на непадежираните вноски след прекратяване на действието му. Въззивният съд е изразил същото правно становище, но е променил частично резултата, присъждайки обезщетение, равняващо се на неплатените вноски до развалянето.
Настоящият съдебен състав счита, че посоченият правен въпрос е формулиран неясно, но от съдържанието му може да се изведе питането дали плащането на лизингови вноски се дължи и след развалянето на договора за лизинг и оттам съставлява ли неплащането им покрит застрахователен риск.
Предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на този въпрос не са налице, поради обстоятелството, че с Решение № 112/15.01.2015 год. по т.д.№ 2936/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд прие, че предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора.
Въззивното решение е постановено в съответствие с тази задължителна практика, поради което основание за допускане на касационното му обжалване липсва.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация И. Н. сумата 400 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 245 от 20.11.2013 год. по гр.д.№ 422/2013 год. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на И. Н. Н. сумата 400 лв., представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.