О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
С., 04.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Ирина Петрова т.д. № 843 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ против Решение № 79 от 20.03.2012г. по въззивно търговско дело № 315/2011г. на АС В.Т.
Касаторът обжалва решението в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго за отхвърлянето на иска, предявен срещу [фирма], [населено място] по чл.327,ал.1 ТЗ за заплащането на сумата 191 716.48лв.-цена на доставена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2004г.-16.10.2006г. поради погасяване на вземането по давност.
Обжалва и решението в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен и искът против същото дружество по чл.327,ал.1 ТЗ -за заплащането на сумата 52 349.70лв.-цена на доставена електрическа енергия по фактури, издадени за период 31.10.2006г.-31.03.2007г., поради погасяването му чрез прихващане с вземане на ответника, представляващо: 17 574лв.- обезщетение за ползване на централна разпределителна подстанция, собственост на [фирма], находяща се в [населено място], Източна промишлена зона по [улица] за период 01.04.2003г.-31.12.2003г.; 10 880.11лв.-обезщетение /цена/ за достъп до централната разпределителна подстанция, собственост на ответника, находяща се в [населено място], Източна промишлена зона по [улица] за период 01.01.2004г.-31.01.2004г.; 23 922.59лв.- част от дължимо обезщетение /цена/ за достъп до централната разпределителна подстанция, находяща се на посочения адрес за периода 01.02.2006г.-31.12.2006г.
В касационната жалба се посочва, че решението в обжалваната част е неправилно- необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Поддържа се, че изводът на апелативния съд за прилагането на кратката тригодишна погасителна давност по отношение плащанията за доставена електрическа енергия е незаконосъобразен. Излагат се подробни аргументи, че това плащане не е периодично по смисъла на чл.111,б.“в“ЗЗД. По повод изводите на съда за погасяване на вземането чрез прихващане, се твърди, че въззивната инстанция не се е произнесла по направените от ищеца възражения срещу заявеното право на собственост на [фирма] по отношение на този обект. Твърди се, че в противоречие със задължителна практика на съдилищата е уважено евентуалното възражение на ответника за прихващане представляващо претенция за дължима цена за достъп върху процесната ЦРП, на основание чл.117 Закона за енергетиката, при липса на сключен договор между страните за уреждане на имуществените им отношения по повод предоставения от ответника достъп до съоръженията срещу задължението на ищеца за заплащане на цена, определена от одобрената от ДКЕВР методика. Посочва, че само в случай на сключен такъв договор претенцията за заплащане на такава цена би била основателна. Счита, че основанието на заявеното от ответника възражение за прихващане не може да бъде квалифицирано по чл.59 ЗЗД, защото не е заявено твърдение за разместване на блага. Поддържа, че неправилно и необосновано е използвана методиката на ДКЕВР за определяне на размера на обезщетението, с оглед приложената в обжалваното решение хипотеза на чл.59 ЗЗД; с Методиката се урежда начинът за определяне на цените само по договорите за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби и при липса на договор са неприложими разпоредбите на чл.117,ал.7 ЗЕ и на Методиката. Претендира се заплащането на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – съдът се е произнесъл по правния въпрос: може ли да бъде квалифицирано като претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД направеното от ответника евентуално възражение за прихващане на основание чл.117 ЗЕ за дължима цена за достъп до собствената му подстанция, при положение че с окончателния доклад по делото е прието, че претенцията е по чл.117 ЗЕ и ответникът не е оспорил тази квалификация, нито е променена в хода на производството; може ли въззивният съд да служебно да прилага нормативно правило и да промени правната квалификация на възражението за прихващане относно заплащане на цена за достъп, претендирана на основание чл.117 ЗЕ, като я подведе под нормата на чл.59 ЗЗД, без ответникът да е навел твърдения за неоснователно разместване на блага в отговора на исковата молба; може ли да се ползва одобрената от ДКЕВР Методика с Решението по протокол 49/15.07.2004г., визирана в чл.117,ал.7 ЗЕ , като база за определяне на конкретния размер на обезщетението при квалифициране на претенцията като неоснователно обогатяване, подведена под нормата на чл.59 ЗЗД.
Основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос е обосновано с противоречието на въззивното решение с Решения № 37/2010г. по т.д. № 709/2009г. на Първо т.о., Решение № 91/2009г. по т.д.№ 596/2008г. на Второ т.о. и Решение № 24/2009г. по т.д.№ 596/2008г. на Второ т.о. на ВКС.
Поставен е и правният въпрос следва ли плащанията на потребителите за консумирана електрическа енергия за бъдат определяни като периодични, съответно да се погасяват с изтичането на кратката погасителна давност по чл.111,б.“в“ЗЗД. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика по този въпрос; създадената е само по отношение на топлофикационните дружества, плащанията към които се отличават съществено от плащанията, извършвани към доставчиците на електрическа енергия.
От насрещната страна [фирма], Р. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане до касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащане на разноски за настоящото производство по представения договор за правна помощ.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.280, чл.283 и 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен като погасен чрез прихващане искът за заплащане на 52 349.70лв.-цена на доставена електрическа енергия по фактури, издадени за период 31.10.2006г.-31.03.2007г.:
1. По поставения от касатора първи процесуалноправен въпрос за правната квалификация на възражението за прихващане, въззивният съд е приел, че с оглед начина на формулиране на възражението за прихващане, същото е претенция по чл.59 ЗЗД за дължима цена за достъп на основание чл.117 ЗЕ. Цитирал е направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за прихващане „за вземането на дружеството за обезщетение за лишаването му от правото на ползване за периода април 2003г.- януари 2004г. и за дължима цена за достъп на основание чл.117 ЗЕ за периода февруари 2006г.- март 2007г., когато е преустановено ползването, въпреки противопоставянето му на собствената му ЦРП и свързващия я кабел високо напрежение с Т. Р.“.
Изложил е съображения, че при отсъствие на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от последните ел.уредби и съоръжения, спорът следва да се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Това разрешение на въззивния съд не е в противоречие с цитираната практика на ВКС.
В приложените от касатора решения- № 24/2009г. на Второ т.о., Решение № 91/2009г. на Второ т.о. и Решение № 37/2010г. на Първо т.о. на ВКС е прието, че исковете за заплащане на регламентираната в чл.117,ал.7 ЗЕ цена за достъп до съоръженията в собствен на ищеца имот при липса на сключен договор не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.59 ЗЗД, поради факта, че не може да бъде извлечено съждение на ищеца за неоснователно разместване на блага.
Твърденията в отговора на исковата молба, в която е заявено възражението за прихващане са, че ищецът без наличие на договор и въпреки противопоставянето на [фирма] ползва собствената му централно разпределителна мрежа за периода до март 2007г.
Съгласно принципно становище на ОСГТК на ВКС по Тълкувателно решение № 2/29.02.2012г. по тълкувателно дело № 2/2011г недопустимо би било решението, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет и обхвата на търсената защита.
Постановеното от апелативния съд решение е допустимо. С него не е нарушен принципът за диспозитивното начало в гражданския процес и съдът не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената от ищеца защита.
При липса на посоченото нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността на решението, която подлежи на преценка в стадия след извършена селекция за допустимост на касационния контрол. С оглед на това поставеният от касатора въпрос за правната квалификация на иска е относим към правилността на изводите на съда и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
2. Поставеният от касатора процесуален въпрос за възможността съдът служебно да променя правната квалификация на претенцията, посочена в доклада е неотносим, тъй като с доклада по чл.375,ал.1 ГПК съдът не е подвел правното основание на заявеното за прихващане вземане към ищеца под нормата единствено само на чл.117 ЗЕ, но го е обвързал и с хипотезата на чл.59 ЗЗД.
3. По посочения от касатора материалноправен въпрос за приложимостта на одобрената от ДКЕВР Методика с Решението по протокол 49/15.07.2004г., визирана в чл.117,ал.7 ЗЕ, като база за определяне на конкретния размер на обезщетението при квалифициране на претенцията като неоснователно обогатяване, подведена под нормата на чл.59 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика- Решение № 179/18.05.2011г.по т.д.№ 13/2010г. на Второ т.о. на ВКС. Съгласно приетото в него, при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117,ал.7 ЗЕ и без наличие на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на основание чл.59,ал.1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп.
Обжалваното решение, с което конкретния размер на обезщетението е определен на база приетата от държавната комисия за енергийно и водно регулиране методика за цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребителя е в синхрон с цитираното решение на ВКС.
По искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл.327,ал.1 ТЗ за заплащането на сумата 191 716.48лв.-цена на доставена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2004г.-16.10.2006г. поради погасяване на вземането по давност на основание чл.111,б.”в”ЗЗД :
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос- следва ли плащанията на потребителите за консумирана електрическа енергия за бъдат определяни като периодични, съответно да се погасяват с изтичането на кратката погасителна давност по чл.111,б.“в“ЗЗД .
Не е налице допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва възможността да бъде допуснато касационно обжалване при хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С Тълкувателно решение № 3/11.04.2011г. ОСГТК на ВКС прие, че вземанията, посочени в разпоредбата на чл.111,б.“в“ЗЗД като „други периодични плащания са и тези на електроснабдителните дружества и за тях се прилага тригодишната давност.
Решението на Великотърновския АС, че вземането на ищеца за сумата 191 716.48лв. е погасено с изтичането на тригодишната давност е в съответствие с приетото в посоченото Тълкувателно решение.
Разноски за процесуална защита на ответника по касация не следва да се присъждат. Видно от договора за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е 960лв., платимо по сметка. Доказателства за превеждането на сумата не са представени, поради което извършването на разноските не е доказано.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 79 от 20.03.2012г. по въззивно търговско дело № 315/2011г. на АС В.Т.
Оставя без уважение искането на ответника по касационната жалба [фирма], [населено място], [улица] за присъждане на разноски в размер на 960лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2012г.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.