Решение по т.д.№ 955/2016 год. на ВКС-ТК І т.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№143
С.,22.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 955 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.4 ЗМТА.
П. Г. У. е предявил молба за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 2219 от 08.10.2009 год. по арб.д№ 2219/2009 год. С него е бил уважен искът на [фирма] срещу П. У. за сумата 3751.21 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 13.10.2008 год., както и сумата 100 лв. за арбитражни разноски.
Искането за отмяна на арбитражния акт се основава на твърдението на П. У., че не е бил уведомен за арбитражното производство и то е протекло без негово участие.
Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище. След приключване на устните състезания, на 17.06.2016 год. е постъпил съда писмен отговор с приложени доказателства към него, който не подлежи на преценка и обсъждане, като представен несвоевременно.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 13.10.2008 год. между [фирма] в качеството на заемодател и П. У. в качеството на заематели е сключен договор за т.нар „револвиращ заем” в размер на 1954 лв. със срок на издължаване 18 месеца при размер на месечната погасителна вноска от 162 лв., договорно възнаграждение по револвинга 700 лв. Постигнато е съгласие за лихвен процент 63.37 и револвинг в общ размер 1944 лв. Договорът е сключен при участието на солидарен съдлъжник Ж. М. У.. В пункт „В“ на договора се сочи, че Общите условия съставляват неразделна част от него, предадени са на страните, те внимателно са се запознали със съдържанието им, нямат забележки и се задължават да ги спазват. Постигнато е взаимно съгласие, че споровете, произтичащи от договора ще бъдат отнесени на решаване пред арбитър ad hoc, като са изброени трима арбитри. Арбитражната клауза на чл.18.1 от Общите условия сочи, че спорът ще бъде решен от този от изброените арбитри, комуто която и да е страна възложи делото. Предвидена е и възможността да бъде сезиран друг арбитър извън изброените, при постигнато предварително съгласие между страните. [фирма] е сезирал арбитър Б. Г., позовавайки се на наличието на неиздължен остатък по заема. Няма спор, че в арбитражното производство П. У. не е взел участие – лично или чрез процесуален представител. Няма спор, че призовката и книжата за арбитражното производство, както и постановеното от арбитъра решение са изпратени по куриер на [фирма] на адреса, посочен в договора за револвиращ заем. Отбелязването върху придружаващите книжа е, че те са получени лично от У., който не е оспорил подписа си върху обратните разписки. Спорно е обстоятелството дали правото на му на участие е било опорочено. Поради това е предявен и искът по чл.47 т.4 ЗМТА
Като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на документите в арбитражното производство, настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното:
Няма спор, че за арбитражното производство на ответника-молител П. У. книжата са били изпращани, чрез куриер и по конкретно, чрез дружеството „Е. [фирма], съставящо товарителници за възложените му куриерски пратки. Редът за изпращане и връчване на документи е регламентиран с чл.18.4 от ОУ, съобразно който изпратената по посочения в договора за револвиращ заем адрес документация „се счита за получена след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра”. Т.е. страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на правилния адрес, то дори не е необходимо установяване на връчването им. Подлежи на установяване само факта на изпращането им от арбитъра на този адрес.
В конкретния случай, няма спор че адресът на У. е именно този, на който са били изпратени призовките за арбитражното заседание, ведно с преписите от исковата молба – [населено място],[жк]бл.36 вх.Г ет.2 ап.4. На обратната разписка към призовката за арбитражното заседание за 08.10.2009 год., връчена от служител на „Е. Експрес” № 5063 на 19.09.2009 год. П. У. е отбелязал „не предоставям лични данни” и е положил подпис. Както бе посочено по-горе, подписът не е оспорен. Арбитражното решение е връчено лично на У. на същия адрес.
Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е неоснователна, произтича от следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Вярно е, че с ОУ е въведена клауза по-горе клауза на чл.13.4 от ОУ, придаваща значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването и, за разлика от ГПК Включвайки в договора арбитражна клауза и приемайки реда, предвиден в Общите условия, П. У. се е съгласил с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в ГПК.
Независимо от това, в случая не е налице фингирано връчване, каквото е позоваването в исковата молба и в писмената защита. В ръчването е лично на адресата, това е отбелязано в обратните разписки и У. е удостоверил получаването на книжата с подписа си, който не е оспорен нито на обратната разписка за получаване на ИМ и придружаващите я книжа, нито на разписката с която му е връчено решението. Неоснователно е и позоваването на неравнопоставеност по смисъла на чл.24 ЗМТА, съдържащо се в писмените бележки на процесуалния представител. Предпоставката на предл.3 на чл.24 ЗМТА би била налице в случай, че призоваването на насрещната страна е било осъществено по друг, по-благоприятен ред или по същия ред, но да е търсена неколкократно и пр. Такива конкретни обстоятелства по делото не са въведени и доказателства относно тях не са представени.
Предвид на горното, като счете, че не е налице основанието по чл.47 т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на П. Г. У. за отмяна на основание чл.47 т.4 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 2219 от 08.10.2009 год. по арб.д.№ 2219/2009 год. с което е бил осъден да заплати на [фирма] сумата 3751.21 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 13.10.2008 год., както и сумата 100 лв. за арбитражни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.