7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 20.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2919 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 339 от 06.06.2014г. по в.т.д.№ 429/2014г. на Пловдивския АС, с което след отмяна на пъръвоинстанционното решение в частта по иска по чл.86,ал.1 ЗЗД, ответниците П. П. и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на ищеца [фирма] сумата 18 578.94лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата 200 000лв. за периода 16.12.2011г. до предявяване на иска 08.11.2012г. и в частта за потвърждаване на решението, с което Пловдивският ОС е осъдил П. П. и [фирма] да заплатят солидарно на ищеца сумата 200 000лв. по предявения частичен иск като част от вземане в общ размер 1 816 126.50лв.
С касационната жалба са въведени твърдения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на исковете или връщане на делото за ново разглеждане.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуването на споразумението от 17.11.2011г., което според касатора е договор за новация по смисъла на чл.107 ЗЗД и противоречие с решението по т.д.№ 405/2012г. на 2 т.о. на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД . В тази връзка е поставен въпросът /1/ дали новото споразумение се явява само способ за изпълнение по смисъла на чл.65,ал.2 ЗЗД на правоотношение по паричния дълг, или е извършена новация. Поддържа се, че ако то е обективна новация, паричното задължение на „П. С.” е погасено, тъй като кредиторът „Л.” е приел замяната му с поетото с предварителния договор задължение за прехвърляне на собственост върху имотите; ако предварителният договор бъде развален поради неизпълнение /каквото неизпълнение касаторът счита, че няма/, приемателят би имал единствено правото да получи обратно цената като приспадне от дадената сума цената на имотите, с прехвърлянето на които длъжникът частично е изпълнил задължението си отпреди развалянето. Поддържа се, че поради естеството на притезанието то не би могло да бъде прехвърлено с последващата цесия. Според касатора основният материалноправен въпрос, на който съдът е следвало да отговори е дали със споразумението е възникнало ново правоотношение-дали задължението на [фирма] е новирано, съответно възможно ли е вземането на кредитора да получи собствеността върху имотите да се цедира.
Като се поддържа, че споразумението е предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти, вместо изпълнение на парично задължение са поставени въпроси относно мястото на изпълнение: „може ли да се приеме, че с клаузата на чл.3 е уговорено място на изпълнение на задължението по смисъла на чл.68 ЗЗД. /2/
Като въпрос, които е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е поставен /3/: може ли да приемем, че в предварителен договор за прехвърляне на имот, страните са посочили релевантен срок за сключване на окончателен договор, ако в него не е определен конкретно: ден и час за явяване при нотариус и местоизпълнение. Посочва се, че следват и други въпроси /4/ за срока на местоизпълнението, свързани с очакваното съдействие на кредитора за изпълнение на задължението на длъжника за прехвърляне на имотите, на които или няма отговор в решението или отговорът е неправилен.
Като въпрос разрешен в противоречие със закона и практиката на ВКС е посочен /5/: може ли да счита, че последиците от евентуалната забава на длъжника не са възникнали или са заличени тогава, когато кредиторът е приел без възражение извършено след срока частично изпълнение на задължението, извършено след като формално длъжникът е в забава, и в допълнение-потвърдил размера на остатъчното му задължение.
/6/ Поставени са и въпроси дали даденият с уведомлението за разваляне срок на изпълнение е подходящ, за дължимото от кредитора съдействие и за възможността длъжникът [фирма] да изпълни задължението си в допълнително посочения 14 дневен срок, ако кредиторът е определил рамките на срока, бе за е заявил деня, часа и мястото.
Посочва се, че следва да се постави въпросът относно изискването на чл.87 ЗЗД-даване на подходящ срок /7/, по приложението на чл.87,ал.3,изр.второ ЗЗД и относно правото на разваляне на договора по искане на кредитора-неизправна страна /8/, като изрично е посочено, че този въпрос ответникът не е повдигал, но това правило е императивно; неизпълнението се изразявало в това, че кредиторът „Л.” не е внесъл местния данък, каквото задължение поел с т.4 от Споразумението.
Поставен и процесуалноправен въпрос: ”относно задълженията на въззивния съд, когато в решението си препраща към мотивите на първоинстанционното решение” с позоваване на конкретна практика на ВКС.
От ищеца [фирма], [населено място] и от третото лице помагач [фирма], [населено място] са постъпили самостоятелни писмени отговори, с които се оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Становище от ответника П. П. не е постъпило.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди решението в частта за уважаването на иска, въззивната инстанция е приела за установено, че с договор за цесия от 15.12.2009г. цесионерът [фирма] е придобил вземане срещу [фирма] и че по силата на споразумение /Предварителен договор/ от 17.11.2011г., страните са установили, че към тази дата вземането на новия кредитор към длъжника „П. С.” /цедирано в размер на 1 985 783.09лв./ е в размер на 1 816 126.50лв, както и че са се съгласили „на основание чл.65 ЗЗД да уредят облигационното си отношение, възникнало по договора за цесия единствено чрез прехвърляне на собствеността върху подробно описаните недвижими имоти, всеки един с конкретно договорена цена, вместо изпълнение на паричното задължение” с посочен краен срок на изпълнение до 15.12.2011г. За безспорно е счетено, че до изтичането на този срок длъжникът не изпълнил никаква част от своето задължение, а впоследствие прехвърлил два от десетте имота, придобиването на чиято собственост е било уговорено като даване вместо изпълнение за погасяване на безспорното между страните парично задължение на ответното дружество. Обсъдено е, че при неизпълненото в срок и продължаващо неизпълнение кредиторът е уведомил длъжника, че му дава „последен 14–дневен срок“ за изпълнение на задълженията му чрез „Уведомление за разваляне на Споразумение /Предварителен договор/ от 17.11.2011 г.“, получено на 25.10.2012г. С оглед непоследвало в срока, даден от кредитора изпълнение, П. е приел, че ефектът на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е настъпил- неизпълненото по вина на длъжника споразумение е било развалено и последицата от обратното действие на това разваляне /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/ е, че паричният дълг отново е в първоначално установения между страните размер и за кредитора е възникнало съответното задължение по чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД.
Апелативният съд е приел, че след настъпилото разваляне на Споразумението, [фирма] като като собственик на описаното в това споразумение парично вземане, ведно с всичките му принадлежности, го е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 12.11.2012г., с което вземането срещу [фирма] е било не само придобито от цедента, но и обезпечено чрез поръчителството на втория ответник-физическо лице, като цесията е и надлежно съобщена на длъжника. Обсъдени са поддържаните в процеса и въведени във въззивната жалба възражения на ответното дружество: относно наличието на договор с продължаващо изпълнение, по който длъжникът е бил в обективна частична невъзможност за неизпълнение, поради което редът за разваляне на договора бил съдебен-чл. 89 ЗЗД; че споразумението от 17.11.2011 г. не е развалено, поради липса на изявление за разваляне; че не е даден подходящ срок за изпълнение; че неизпълнението на [фирма] е по причина, която не може да му се вмени във вина -чл. 81 ЗЗД; че кредиторът не разполагал с правото да развали Споразумението от 17.11.2011 г., а само с възможността, да иска по съдебен ред обявяване на предварителния договор за окончателен; че договорът за цесия между [фирма] ищцовото дружество е нищожен, поради невъзможния си предмет, че развалянето на договора е злоупотреба с право, т.к. прехвърлените имоти са прихванати на стойност много по-ниска от реалната им пазарна цена. За неоснователно е възприето становището, че договорът е с продължаващо изпълнение и че длъжникът е бил в обективна частична невъзможност за неизпълнение, и че редът за разваляне на договора бил съдебен /чл. 89 ЗЗД/, по съображения, че хипотезата по чл. 89, изр. второ ЗЗД предполага доказаното наличие на частична обективна невъзможност за изпълнение, а подобен факт по делото не е установен, а и самата страна не посочва в какво се е изразявала невъзможността. Обсъдено е, че конкретна обективна невъзможност за прехвърляне на имотите не е била нито твърдяна от длъжника, нито установявана по делото, а единственото общо твърдение, че тези имоти трябвало да се „деактуват“ и че поддържаното за неосъществимост на прехвърлянето поради „бездействие на държавни органи“, е недоказано и несъстоятелно. За неоснователен е приет доводът, че споразумението от 17.11.2011 г. не било развалено, поради липса на изявление за развалянето. Обсъдено е, че изявлението на кредитора [фирма] е наименовано „Уведомление за разваляне” и това е било повторено и в приетото от длъжника съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Счетено е за очевидно е, че е налице валидно и недвусмислено предупреждение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което е ясно както от заглавната част на уведомлението, така и от посочения краен момент на възможността на изпълнение Прието е, че даденият в уведомлението за разваляне „последен” 14-дневен срок за изпълнение е достатъчен за уговаряне изповядването на сделките пред нотариус. Относно твърдението, че неизпълнението на [фирма] е по причина, която не може да му се вмени във вина е прието, че ответникът има предвид договорката по друг договор /чл. 6 от договор между него и [фирма] от 12.02.2010 г./, относима само към него, но не и към изпълнението на сключеното година и половина по-късно процесно споразумение, в което липсва подобна клауза за „автоматично продължаване на срок“. Обсъдено е, че в споразумението липсва договореност, че кредиторът има възможност единствено да упражни правото си по чл.19,ал.3 ЗЗД без да има право да го развали, поради което твърдението за отричане правото на разваляне е несъстоятелно. Даден е отговор, че договорът за цесия между [фирма] и Л.”Е. не е нищожен на твърдяното основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, защото предметът на този договор /парично вземане, при това признато от длъжника/ е не само фактически, но и юридически възможен. За неоснователно е счетен и доводът за злоупотреба с право поради прихващане стойността на прехвърлените имоти на стойност много по-ниска от пазарната им, като е изложено, че той няма конкретна връзка с предмета на делото, както и отсъства логическа обвързаност с твърдението, че доказвал обективната невъзможност за изпълнението на длъжника. Решаващите изводи са, че Споразумението от 17.11.2011 г. основателно и по предвидения в закона ред е било развалено от кредитора [фирма] поради виновното неизпълнение на длъжника [фирма], и че съществуващото и установено между страните парично вземане на [фирма], ведно с изтеклите върху него лихви и другите му принадлежности, е било надлежно прехвърлено на ищеца, поради което с оглед предмета на заявената претенция- присъждането на сумата 200 000 лева като част от това парично вземане, претенцията и искът за присъждането й са основателни. С оглед на преценката на апелативния съд, че в обжалваната осъдителна част решението е правилно и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено, е препратено към счетените за правилни мотиви на Пловдивския окръжен съд.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно основание за отричане допустимостта на факултативния касационен контрол, както ВКС не може да го извежда от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Самият касатор посочва, че по посочения от него като „основен материалноправен въпрос” /за правната характеристика на споразумението-дали е налице съставът на чл.65,ал.2 ЗЗД или следва да се квалифицира като договор за новация/, съдът е „следвало” да отговори. Именно защото не са били сезирани от никоя от страните и по делото не е имало спор относно правните последици на това съглашение, съдилищата не са изследвали правната същност и не са квалифицирали споразумението. Проблем, който не е въведен в предмета на спора и по който съдът не е дал разрешение, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Посочените в следващите абзаци на изложението въпроси относно мястото на изпълнението, срока за прехвърляне на имотите, съдействието на кредитора, дадения в уведомлението за разваляне срок за изпълнение, не са правни, а фактологично обусловени от фактическата обстановка по спора, която касаторът счита за установена. Те също не са били въведени в предмета на спора-съответно не са обусловили изхода му. Въпросът за заличаване на последиците от евентуалната забава на длъжника с приемане без възражение след изтичането на срока частично изпълнение също не е обсъждан от съдилищата, тъй като такова възражение, основано на факта на прехвърлянето на два имота /с нот.актове №№ 187/2011г. и 117/2011г. съответно от 21.12.2011г. и 28.12.2011г./ се прави едва пред настоящата инстанция, което е недопустимо. Разпоредбата на чл.87,ал.3,изр.второ ЗЗД, като уреждаща вида договори, чието разваляне става по съдебен ред, е неприложима за спора, поради което и искането за допускане на обжалването по тълкуването й е неоснователно. Самият касатор посочва, че въпросът за възможността неизправният кредитор да иска разваляне на договора не е поставян от защитата, от което произтича и неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по него. Поради липсата на въпрос с характеристиката на правен ВКС не дължи обсъждане на посочената от касатора допълнителна предпоставка по проблемите, които той счита за материалноправни. С оглед възпроизведените подробни мотиви в обжалваното решение, съдържащи отговор на всички поставени във въззивната жалба доводи и възражения, искането за допускане на касационното обжалване по въпроса за задълженията на въззивната инстация да разреши спора по същество съобразно собственото си становище и относно обекта на въззивната дейност е неоснователно. Препращането към мотивите на ОС при паралелно обосновани собствени изводи и мотиви след самостоятелна преценка на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на ответника-настоящ касатор1 не е в противоречие с цитираната от касатора задължителна за П. съдебна практика.
Правен въпрос към мотивите на въззивната инстанция за ненастъпилия частичен погасителен ефект на общото задължение чрез двете извършени продажби не е поставен. Съответно извън предмета на спора-тъй като съдилищата не са били сезирани и съответно не са обсъждали, тъй като не е бил въведен от ответното дружество, е останал този за правния ефект на развалянето на споразумението след приетото частично изпълнение. Както се посочи този довод е заявен и поставен едва в настоящото производство и произнасянето по него е недопустимо.
Искане за просъждане на разноски е направено само от [фирма] и същото е основателно за сумата 12 000лв. съобразно представената фактура, банково извлечение и списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 339 от 06.06.2014г. по в.т.д.№ 429/2014г. на Пловдивския АС.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 12 000лв./дванадесет хиляди лева/ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.