О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 30.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1666 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Й. С. К. против Решение № 435 от 22.02.2018г. по в.гр.д.№ 5257/2017г. на САС, ГО, 12 състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 13544/2015г. на СГС, ГО, 15 състав в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта сина на ищеца М. Й. К., настъпила в резултат на птп от 04.01.2014г. в размер на 10 000лв., е постановено друго и искът по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за тази сума е отхвърлен. Предмет на касационната жалба е и решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърлянето на иска за разликата над 10 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Изложени са и съображения срещу размера на разноските, възложени в тежест на ищеца.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/„Материалноправно легитимиран ли е ищецът по предявената от него претенция по чл.226,ал.1 КЗ-отм. при положение, че същият се легитимира като такъв от събраните по делото доказателства и при положение, че презумпцията по чл.61 СК не е оборена, както и при положение, че дори да се приеме, че той не е баща на детето, е имал знание за това, че е баща и е създал отношение към детето като към свое и няма предявени или засегнати чужди права от изградената връзка родител-дете и следва ли да му бъде присъдено обезщетение при съобразяване на критериите по чл.52 ЗЗД“
2/„В противоречие с основния закон ли е всяка тълкуване на чл.226,ал.1 КЗ-отм. във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, което поставя възникването на вземането за обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от непозволено увреждане от отношения между починалото и увреденото лице, различни от силата на емоционалната връзка, която деликтът прекъсва, при положение, че няма данни тази връзка да не зачита чужди права“.
Твърдението е, че въпросите са получили разрешение в обжалваното решение, което е в противоречие с ППВС №4/61г., №5/59г. и №2/84г.
3/ „Възможно ли е съдът да присъжда разноски на ответника за адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.3 ГПК като ги присъжда в размер, надвишаващ извършените такива“.
4/ Като процесуален въпрос се посочва: „Преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и липса на мотиви за частично изменение на размера на присъденото обезщетение” и се сочи т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГК
5/ При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: „Дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността за предприемане на нови процесуални действия за изпълнение на указанията в доклада по чл.146 ГПК, при положение, че приема за негодни и не кредитира събраните от ищеца пред първа инстанция доказателства в изпълнение на указанията по чл.146 ГПК, които са били кредитирани от първоинстанционния съд в изпълнение на задълженията си по чл.146,ал.1 и ал.2, а не да ги коментира за пръв път в решението си“.
„Преклудирано ли е правото на ищеца да посочи доказателства към въззивната жалба при положение, че първоинстанционният съд не е дал указания на страните за кои от твърдените от тях факти не са посочили доказателствени средства, съгласно чл.146,ал.2 ГПК“
6/ „Следва ли въззивният съд да събере служебно доказателства за факти, които смята за правнорелевантни към спора“ .
Твърди се, че въззивният съд за пръв път посочил факти, които счита, че ищецът е следвало да установи, без да е дал указания за това – „причини, поради които ищецът не е присъствал на погребението на сина си; от какво е породен конфликтът между св.К. и съжителстващият с нея на семейни начала К.“ като е следвало да допусне до събиране посочените във въззивната жалба доказателства, както и да извърши допълнителен разпит на св.К. и останалите свидетели.
7/ Твърди се, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280,ал.2 ГПК, тъй като решението е „явно несправедливо“, тъй като въззивният съд без доказателства отказал присъждане на обезщетение на ищеца като пренебрегнал доказателствената сила на официални писмени документи и събраните гласни доказателства, установяващи, че ищецът е баща на починалия М.. Посочва се, че независимо, че детето не е живяло с баща си, презумпцията за бащинство не е оборена по реда на глава 6 СК, поради което е и засегнато конституционно гарантираното му право на обезщетение за неимуществени вреди.
Без да се посочва към кой въпрос са относими, в изложението се твърди, че произнасянето от САС е в противоречие с решенията по гр.д.№139/2010г. и т.д.№ 828/2015г. на 2т.о.
В писмен отговор ответникът „ЗАД Армеец“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби и на двете страни. Приела е за безспорно установена материалноправната легитимация на ответника като застраховател на гражданската отговорност на П. К., който с влязла в сила присъда е признат за виновен, че в нарушение правилата за движение по пътищата е причинил смъртта на малолетния М. Й. К., [дата на раждане] и на неговата баба по майчина линия.
За установен е приет и фактът, че съгласно удостоверението за раждане, ищецът е баща на детето, което е било на седем месечна възраст към датата на пътното произшествие. Безспорно е било, че бракът на ищеца с майката И. К. е прекратен година след сключването му – през 2013г.. Не е било спорно, че ищецът и майката са били фактически разделени пред постановяване на бракоразводното решение и преди раждането на детето, като бащата се е преместил в [населено място], а майката останала в [населено място], П.. Не е било спорно и че през по – голямата част от периода, в който майката е била бременна и през целия кратък житейски път на детето, ищецът не е живял с тях, както и че детето основно е било отглеждано от баба си по майчина линия, тъй като два месеца след раждането му майката заминала на работа в чужбина.
За неоснователно е счетено възражението на застрахователя за недоказаност на материалноправната легитимация на ищеца. Обосновано е, че Й. К. е биологичен баща на починалото дете съгласно удостоверението за раждане, което се ползва с доказателствената сила по чл. 34, ал.2 ЗГР и няма твърдения произходът от бащата, удостоверен в акта за раждане да е оборен с влязло в сила съдебно решение. Мотивирано е, че ищецът като баща на загиналото дете, Й. К. е е сред лицата, които съгласно ППВС 4/61г. имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, но само фактът на произхода – установеното бащинство, не е достатъчен за присъждане на паричния еквивалент на моралните страдания, тъй като неговото предназначение е репарира действително търпените и установени в процеса вреди; че претърпените неимуществени вреди не се предполагат от наличието на конкретна биологична връзка, а подлежат на пълно доказване от ищеца, което в процеса не е проведено. Аргументирано е, че ищецът не е присъствал при раждането на детето /разбрал е от трети лица за раждането на сина си/, не е живял с него и не е полагал грижи, не е присъствал и на погребението му, от което е изведено, че не е имал пълноценно отношение към М. като към свой син, че помежду им не е възникнала връзка, носеща типичните белези на отношения родител-дете: взаимна обич, грижа и привързаност.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Въззивната инстанция е признала материалноправната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради което първият въпрос е безпредметен.
Неясна е тезата на касатора, съдържаща се в първите два въпроса за отсъствие на „предявени или засегнати чужди права от изградената връзка родител-дете“. Вторият въпрос, който съдържа твърдение за „за сила на емоционалната връзка, която деликтът прекъсва“ е в очевидно несъответствие с фактическите изводи на въззивния съд, поради което той е хипотетичен – т.е. не притежава основна характеристика на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – да обуславящ изхода на спора. Поради неотносимост на поставените въпроси към изводите на САС изключено е твърдяното противоречие по тях с Постановленията на Пленума на ВС, на които касаторът се позовава. Третият въпрос е извън предмета на производството по чл.288 ГПК, тъй като защитата при несъгласие с присъдените разноски се упражнява по реда на чл.248 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по пети и шести въпроси, свързани с дължимите от въззивната инстанция процесуални действия във връзка с попълването на делото с доказателства пряко произтича от несъответстващото на постановките в ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС разбиране на касатора, че въззивната инстанция не е имала основание да извърши собствена преценка на доказателствата и да приеме определена фактическа констатация за неправилна, при положение е била сезирана и с въззивна жалба от ответното застрахователно дружество, съдържаща оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази част. Правно неиздържано е и виждането на касатора за неизпълнено задължение за „служебно събиране на гласни доказателства“. Не е налице хипотезата на приложение на императивна материалноправна норма, нито хипотезите, в които съдът следи служебно за интереса на страна или на ненавършили пълнолетие деца. Въззивната инстанция е изложила ясни съображения в определението си по чл.267,ал.1,изр.първо ГПК, че на ищеца е указана доказателствената тежест за вредите, които иска да бъдат обезщетени и че са му допуснати поисканите свидетели при условията на чл.159,ал.2 ГПК, а след изслушването им, не е правено искане за нови гласни доказателства. Изрично е аргументирала, че съдът не дължи указания дали поисканите и събрани гласни доказателства са достатъчни и убедителни.
При наличие на практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/2013г. на ОСГТК невъзможно е наличието на допълнителната предпоставка /т.3 на чл.280 ГПК/, на която касаторът се позовава.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.2, предл.последно ГПК. Очевидно е неразбирането на страната, че искът е отхвърлен не защото съдът не е зачел факта на удостоверения чрез акта за раждане произход от бащата. Същевременно неправилно е разбирането, че ищецът има конституционно гарантирано право на обезщетение от смъртта на собственото си дете /това разбиране не разграничава материалната легитимация от основателността на иска и уважаването му при доказаност/. С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че най-близките на пострадалия /деца, съпруг и родители/ имат право на обезщетение за неимуществени вреди след като се установи, че действително са претърпели вреди. Предпоставката за присъждане на обезщетение – създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването й в процеса е закрепена и в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора, което следва да бъде присъдено в размер на 100лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 435 от 22.02.2018г. по в.гр.д.№ 5257/2017г. на САС, ГО, 12 състав.
Осъжда Й. С. К. да заплати на „ЗАД Армеец“АД сумата 100 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: