О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С., 17.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1160 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1409 от 09.10.2012г. по в.т.д.№ 1612/2012г. на ОС-Варна в частта, с която е потвърдено решението на Варненския РС за уважаване на предявения с правно основание чл.124,ал.1, вр.с чл.415 и чл.422 ГПК и чл.232,ал.2 ЗЗД иск. С тази част на първоинстанционното решение е признато за установено, че [фирма] дължи на ищеца [фирма] сумата 8 863.39лв. по издадени фактури през периода 06.04.2009г.-28.12.2009г. за наем и ел.енергия за офис № 1 и № 2 на М. гара- В., етаж първи по договор за наем от 28.05.2007г., анекс № 1 от 01.02.2008г. и анекс № 2 от 01.02.2009г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението -14.02.2011г., въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Решението на въззивния съд, с което след отмяна на първонистанционното решение е отхвърлен установителният иск за разликата до 12 367.42лв. е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е постановено при нарушенията по чл.281,т.3 ГПК и следва да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен. Основната теза на касатора е, че е сключен договор за наем от 28 май 2007г. за срок от пет години, който може да бъде валидно подписан само от лице, което има право да извършва разпоредителни сделки от името на наемателя- дружество с ограничена отговорност. Управителят му, без надлежно взето решение на Общото събрание на съдружниците по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ и без надлежно упълномощаване не може да сключи договор за наем с посочения срок, поради което не е налице валидно възникнала облигационна връзка по наемното правоотношение, на което ищецът основава своето вземане за наем и консумативи.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е формулиран материалноправният въпрос разполага ли управителят на дружество с ограничена отговорност с правомощие да сключи договор за наем на недвижим имот за срок над три години, без да е взето решение за това от Общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност.
Допълнителните предпоставки, на които се позовава са по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с Решение № 144 от 29.10.2009г. по т.д.№ 79/2009г. І т.о., в което е възприето, че съгласно чл.147,ал.2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентността на ОС, за което се съставя протокол, а съгласно разпоредбата на чл.137,ал.1, т.7 ТЗ в изключителна компетентност на ОС е да вземе решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, поради което принципът е, че разпоредителни действия с имущество на Е. /публичен търговец/ могат да се осъществяват от собственика на имуществото му. Поддържа се, че в противоречие с тези изводи на ВКС, въззивният съд отхвърлил възражението на касатора като приел, че сключването на договор за наем съставлява действие на управление и не предпоставя изрично упълномощаване на управителя за сключването му от общото събрание; окръжният съд не съобразил и, че процесният договор за наем е сключен за повече от три години. Счита, че отговорът на поставения правен въпрос е, че е необходимо решение на Общото събрание на дружеството за сключване на договори за наем за срок по-дълъг от три години и в случаите, когато дружеството е наемател. Позовава се на допълнителната предпоставка и на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 34 от 07.03.3008г. по гр.д.№529/2006г. на ІІ т.о., в което е прието, че за сключването на договор за наем за срок над три години е от компетентност на Общото събрание на кооперацията, което разрешение е приложимо и по отношение на дружество с ограничена отговорност, при което управителят на дружеството, съответно на председателя на кооперацията може да извършва само действия по управление. Претендира се заплащането на разноски.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на касационната жалба предвид разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, тъй като с обжалваното решение е частично потвърдено първоинстанционното решение с което е уважен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумата 8 863.39лв.-т.е. общият размер на цената на иска е под 10 000лв. Изложени са и съображения за липсата на основания за допускане до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на ВКС счита, че касационната жалба е допустима- подадена в срок от легитимирано лице срещу решение, подлежащо на касационно обжалване. В случая разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не намира приложение, тъй като меродавна за допустимост на касационния контрол е цената на иска, а не обжалваемият интерес. Цената на предявения иск -12 36442лв.-над сумата 10 000лв.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за действителността на наемния договор като сключен за срок над три години от управителя на дружеството с ограничена отговорност без взето решение от Общото събрание на съдружниците касаторът поставя едва в касационната жалба. Такова конкретно възражение, свързано и основано на срока на договора като предпоставка за оспорване на действителността на наемния договор страната не е посочила в отговора на исковата молба и то не е било предмет на произнасяне от съдилищата. Поради това не е осъществена общата хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК- решаването на въпроса да е обусловило изхода на конкретното дело. В развитите в изложението доводи касаторът мотивира твърдението си за противоречие на обжалваното решение по поставения въпрос единствено със срока, за който се твърди, че договорът за наем е сключен. Аргументира становището, че именно срокът за който е сключен договорът, с оглед разпоредбата на чл.229,ал.3 ЗЗД, установява и доказва, че действията по сключването му не са действия по обикновено управление, а са действия на разпореждане, за които е необходимо съгласие на Общото събрание. В случая въззивният съд се е произнесъл по наведеното своевременно в хода на производството възражение за нищожност на договора /анекса от 01.02.2009г./ поради липса на предходно валидно взето решение на ОС на съдружниците, като е приел, че сключването на договор за наем е действие на обикновено управление и не предпоставя изрично овластяване на управителя с решение по чл.137,ал.1 ТЗ, а и ограниченията в представителната власт на управителя нямат действие по отношение на третите лица -чл.141,ал.2 ТЗ. Няма произнасяне по въпроса дали сключването на договор за наем над три години излиза извън обхвата на действията по обикновеното управление, защото касаторът не е правил такъв довод и поставеният от него въпрос не е от значение за решаването на настоящия спор, поради което отсъства общото изискване на закона за допускане на касационното обжалване. Поради това, съобразно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на преценка и наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като само за пълнота следва да се посочи, че изводите в цитираните решения са съобразени с друга фактическа обстановка и са неотносими към настоящия казус.
При поставянето на правния въпрос касаторът не държи сметка и за обстоятелството, че дружеството не е сключило наемния договор от май 2007г. със срок на действие пет години / т.е. до май 2012г./, а е встъпило в наемното правоотношение, считано от 01.04.2009г. и претенцията е за неплатени суми за периода април – декември 2009г.- т.е. за встъпилия в договора наемател наемното правоотношение е в рамките на тригодишния срок.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация на основание чл.78,ал.8 ГПК и чл.9 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения сумата 453лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1409 от 09.10.2012г. по в.т.д.№ 1612/2012г. на ОС-Варна в частта с която е потвърдено решението на Варненския РС по гр.д. № 5714/2011г. за уважаване на предявения с правно основание чл.124,ал.1, вр.с чл.415 и чл.422 ГПК и чл.232,ал.2 ЗЗД иск.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 453 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.