5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 29.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1377 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Постъпила е съвместна жалба вх.№ 7004 от 17.04.2018г. от С. С. и С. С. срещу Определение № 1022 от 26.03.2018г. на САС, ГО, 8 състав по ч.гр.д.№ 1235/2018г.
С него съставът на САС:
I. Произнасяйки се по реда на чл.274,ал.2, изр. първо,предл. второ ГПК е потвърдил Определение № 12711 от 12.05.2017г., постановено по ч.гр. д. № 3636/17г. на Софийски градски съд, в частта, с която:
– е върнато като просрочено възражение по чл.423 ГПК /инкорпорирано в „молба за бавност“ с вх.№ 3148140/23.09.2014г./, подадено от С. С. срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 28.07.2010г. по ч.гр.д. № 35880/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав;
– е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх.№ 3148138 от 23.09.2014г., подадена от С. С. срещу разпореждане от 02.05.2011г. на СРС за поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение по по ч.гр.д. № 35880/10г. по описа на СРС, 60-ти състав;
– е оставено без уважение искането на С. С. за присъединяване към частна жалба с вх. № 1016511/ 11.04.2011г., подадена от С. С. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение.
Посочил е, че в тази част произнасянето на САС е окончателно.
II. Е прекратил производството по съображения за липса на функционална компететност и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по частната жалба срещу същото определение на СГС в частта, с която:
– е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждане от 08.02.2017г. по ч.гр.д. № 35880/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав, с което е върнато като просрочено възражение по чл.414 ГПК с вх. № 3148139/23.09.14г. срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 28.07.2010г. по ч.гр.д. № 35880/10г.;
– е оставена без уважение частната жалба с вх. № 5012278/ 30.01.2017г. срещу разпореждане от 09.11.2016г. на СРС за връщане като просрочена частна жалба по чл.419 ГПК;
– е оставена без уважение като неоснователна подадената от С. С. частна жалба с вх. № 1016511/11.04.2011г. срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Искането е за отмяна на цялото определение като нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди се, че при връщане като просрочено на възражението по чл.423 ГПК, определението на СГС подлежи на триинстанционен контрол и неправилно САС е посочил, че то е окончателно. Поддържа се, че възражението по чл.423 ГПК има характер на частна жалба, а съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, подлежат на обжалване определенията, с които се връщат частни жалби. Възразява се срещу правилността на извода, че подаденото пред СГС възражение по чл.423 ГПК е просрочено.
Оспорва се правилността на извода, че разпореждането за допускане на незабавно изпълнение не подлежи на обжалване, поради което не подлежи на обжалване и разпореждането, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за незабавно изпълнение. В допълнителна жалба вх.№ 7612/24.04.2018г. се подържа, че разпореждането за поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение подлежи на обжалване.
Поддържа се, че определението на САС е недопустимо поради липса на мотиви. Петитумът на жалбата е да бъде обезсилено определението на САС и да бъдат приети възраженията на С. по чл.414 ГПК или по чл.423 ГПК и делото да бъде върнато на СГС, който да разгледа всички жалби, включително и жалбата на С., която се присъединява към жалбата на С. от 2011г., тъй като законът не забранява такова присъединяване.
В писмен отговор ответната страна [фирма] поддържане искане за оставяне без разглеждане поради недопустимост на жалбата. Изложени са и съображения за нейната неоснователност.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
I. Доколкото САС не се е произнесъл по част от исканията – жалбите на страните, изпращайки делото по компетентност на ВКС, тази част от определението му не подлежи на обжалване, тъй като с тях е сезиран настоящият състав, който намира следното:
– Определението на СГС за оставяне без уважение на частната жалба срещу разпореждането от 08.02.2017г. на СРС за връщане като просрочено на възражението по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 35880/2010г. на СРС;
– Определението на СГС за оставяне без уважение частната жалба срещу разпореждането на СРС от 09.11.2016г. за връщане като просрочена на частната жалба по чл.419 ГПК;
– Определението на СГС за оставяне без уважение частната жалба на С. срещу разпореждането на незабавно изпълнение,
не подлежат на обжалване пред ВКС нито с частна, нито с частна касационна жалба, тъй като заповедното производството е двуинстанционно и актовете на въззивния съд – в случая произнасянето на СГС е окончателно. Съгласно т.8 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство по същество е двуинстанционно, поради което приложима е хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, поради което не е „друго производство”, свързано с исковия процес и разпоредбата на чл.274,ал.3,т.2 ГПК не намира приложение.
II. 1. Правилен е изводът на САС, че актът му за потвърждаване на определението на СГС за връщане като просрочено на възражението по чл.423 ГПК не подлежи на обжалване. С тази част от определението си апелативният съд, при упражняване на компетентността си по чл.274,ал.2, изречение първо, предложение второ, във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК /в настоящата редакция на процесуалния закон/, е потвърдил въззивното определение на СГС, преграждащо по-нататъшното развитие на заповедното производство – за връщане на възражението по чл.423 ГПК като просрочено. Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.2, изречение първо, предложение второ ГПК, когато определенията по ал. 1 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Аналогична е компетентността на ВКС по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция /изр.първо, предл. първо/ или от състав на ВКС /изр.второ/. С оглед въведеното разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията на въззивната инстанция по 274,ал.1 ГПК, в настоящия случай процесуалният ред за контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 274,ал.2 ГПК предвижда двуинстанционното разглеждане на акта на въззивната инстанция по въпроса, по който тя се е произнесла за първи път, а въведената с изменението ДВ бр.50/2015г. различна функционална компетентност на контрола по отношение на частните жалби срещу актовете по чл.274,ал.1 ГПК според това, кой е постановилият ги за първи път въззивен съд – окръжен или апелативен, не обосновава различно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК. /Отделен е въпросът, че определенията по чл.423 ГПК не подлежат на последващ инстанционен контрол, в който смисъл е и трайната практика на ВКС -определенията по ч.т.д.№ 799/2009г. на 1 т.о., по ч.гр.д.№ 3280/2014г. на 3 г.о. и по ч.гр.д.№ 1497/2018г. на 4 г.о. на ВКС/.
II.2. Не подлежи на обжалване пред ВКС и определението на САС за потвърждаване на определението на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за поправка на очевидна фактическа грешка. Определението на САС е постановено при упражняване на функционалната компетентност на този съд по чл.274,ал.2, изр.второ ГПК по отношение на преграждащото определение на СГС за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта. По отношение недопустимостта на последващ инстанционен контрол от ВКС за важими изложените по-горе съображения.
II.3. Същите съображения са важими и по отношение на определението на САС по частната жалба срещу определението на СГС за оставяне без уважение на молбата на С. за присъединяване към частната жалба на С. срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Изводът е, че посочените в раздел II определения на САС са окончателни, както и посочил и този съд. Те не подлежат на обжалване пред ВКС нито с частна, нито с частна касационна жалба.
Изложеното обуславя извод за оставяне без разглеждане като недопустима – насочена срещу неподлежащ на обжалване акт – на жалбата вх.№ 7007 от 17 април 2018г., подадена от С. С. лично и като пълномощник на С. С. /допълнена с жалба вх.№ 7216/24.04.2018г./ срещу Определение № 1022 от 26.03.2018г. на по ч.гр.д.№ 1235/2018г. на САС, ГО, 8 състав във всичките му части.
Разноски за производството не се присъждат- ответната страна не е направила искане, съответно не е представила доказателства за извършването им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалба вх.№ 7007 от 17 април 2018г., подадена от С. С. лично и като пълномощник на С. С. /допълнена с жалба вх.№ 7216/24.04.2018г./ срещу Определение № 1022 от 26.03.2018г. на по ч.гр.д.№ 1235/2018г. на САС, ГО, 8 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: