О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С., 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 853 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата В. Д. С., гражданка на Великобритания срещу Решение № 106 от 05.04.2012г. по т.д. № 708/2011г. на ОС Стара Загора.
Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил друго за отхвърлянето на иска, предявен от касаторката срещу [фирма], [населено място] за връщането, на основание чл.55,ал.1, изр.първо ЗЗД на сумата 12 623.48 евро, ведно със законната лихва от 28.09.2010г.
Касаторката е сезирала Районния съд с искова молба, предявена срещу [фирма], [населено място] градище, [община] представлявано от К. Дж. К. за сумата 12 623.48 евро. Изложила е твърдения, че на 24.12.2009г. е подписала предварително споразумение за покупка на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [община]-ПИ ІV-246, кв.124, обща площ 1220 кв.м. Подписаните два оригинала изпратила на продавача, който заявил, че ще й върнат подписан от тяхна страна документ, но такъв не получила. Съгласно предварителното споразумение за покупка на имота платила чрез банков превод сумата 12 623.48 евро и следвало собствеността да й бъде прехвърлена. Независимо от опитите й да се свърже по телефона и чрез електронната поща, не получила никаква информация дали сумите са пристигнали и кога ще й бъде изпратен обратно подписан оригинал от споразумението. По съображения, че ответникът /”продавачът”/ неоснователно се обогатил със сумата 12 623.48 евро, е поискала връщане на платените от нея суми. Искът е квалифициран от първоинстанционния съд по чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД, като са изложени мотиви, че ответникът е получил преведената сума без основание, тъй като самият той посочва, че ищцата е имала взаимоотношения с друг правен субект /Мажена Огниевска, която е съконтрахента на ищцата/ и по делото не е установено наличието на сключен –пораждащ права и задължения договор между страните.
Окръжният съд е приел, въз основа на представени от ответника и приети от въззивната инстанция писмени доказателства- сключен между В. С. от една страна като упълномощител и от друга [фирма] и [фирма] като изпълнители договор, посочен като предварителен с дата на екземпляра носещ подписа на ищцата 11.01.2010г., а на екземпляра, подписан от ответника с дата 24.1202009г.; предварителен договор, сключен от [фирма] със собствениците на имота; разписка за получената от собствениците цена на имота по предварителния договор; и пълномощно на [фирма] за продажба на имота, че претенцията на ищцата за връщане на сумата е неоснователна. Изложил е съображения,че страните по спора са обвързани от валиден договор за поръчка, няма изявление на ищцата за развалянето му, другият довереник [фирма] е предприел действия по изпълнението му- сключил като купувач предварителен договор за имота, който доверителят желаел да закупи, заплатил продажната цена на собствениците и бил упълномощен от тях да продаде имота на трето лице, както и да договаря сам със себе си. Посочил е, че съгласно договора сключен между страните по спора, нотариалната сделка по прехвърлянето на имота е следвало да се изповяда до м. ноември 2010г., като задължение на ищцата е било за дойде в България „за изслушването й“ /съгласно превода на чл.4 от договора/, а исковата молба е депозирана преди тази дата. С оглед на това е възприет и решаващия извод, че правоотношенията между страните са договорни и следва да се уредят на базата на института на неизпълнението, а не на заявеното основание по чл.55 ЗЗД.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение като неправилно- постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържа се, че връщането на исковата сума се претендира на неосъществено основание, тъй като в исковата молба ищцата сочи, че не е получила подписан от договора от насрещната страна, поради което е считала, че облигационна връзка не е възникнала, или ако е имало такава тя е била по устен предварителен договор. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е допуснала приемането на писмени доказателства, които не са посочени и представени с отговора на исковата молба, тези доказателства са били известни на страната, но не са представени в срока по чл.131,ал.3 ГПК.
В изложението на основанията за касационното обжалване се посочва, че „производството по касационната жалба” ще е от значение за еднакво прилагане на закона по отношение на разпоредбата на чл.266 ГПК, чл.4 ГПК и чл.64,ал.2 ГПК. Поради това, касационният съд следва да даде разрешение за единното прилагане на чл.4 ГПК и указания представлява ли процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, неизпълнението на задълженията на съда, визирани в чл.4 ГПК за назначаване на преводач на чужденец-представител на българско търговско дружество, при положение че самата страна е българско юридическо лице; дали при наличие на валидно упълномощен адвокат, който е подал отговор на исковата молба, в която не са посочени писмени доказателства, е допустимо по реда на чл.266 ГПК съдът да приеме писмени доказателства; дали по дело, по което представител на българско търговско дружество е чуждестранен гражданин, трябва задължително да се назначи преводач, дали назначаването на преводач трябва да стане единствено по инициатива на съда, или следва да има искане от страната.
Наличието на допълнителното основание е свързано с твърдение за противоречива практика по поставените въпроси, „поради което следва да се даде единно тълкуване на тези разпоредби с цел уеднаквяване на приложението им и точното прилагане на закона”.
От ответника по касация е постъпил отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Посочва се, че липсва формулиран правно значим въпрос, който е от значение за изхода на делото и чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона; че поставеният от касатора въпрос кога следва съдът да назначи преводач и в кои случаи това е задължително, не е правно значимият за спора въпрос, тъй като той не е формирал решаващата воля на съда; че разглеждането на този въпрос не би довело до различен резултат.
Съставът на ВКС счита, че поставеният от касатора въпрос за назначаване на преводач на страна по спора-юридическо лице, вписано в Търговския регистър на Р България, съответно за назначаване на преводач на чужденец, действащ като законен представител на регистрирано в България търговско дружество намира недвусмислено и ясно разрешение в разпоредбата на чл.4,ал.2 ГПК, която визира участие в делото на лице, което не знае български език. Отговорът на този въпрос се съдържа в законовия текст, т.е. въпросът съдържа в себе си и разрешението.
Поставеният въпрос не е и релевантен за изхода на делото, тъй като аргументите на въззивния съд да допусне събирането на доказателства е лишаването на страната от възможност да извърши своевременно процесуални действия поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /чл.266,ал.3 ГПК/. Като такова нарушение обаче, в определението за допускане приемането на доказателствата не е посочено и обсъждано неизпълнение /нарушение/ на задълженията на районния съд във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.4,ал.2 ГПК.
Въпросът за тълкуването на разпоредбата на чл.64,ал.2 ГПК е изцяло неотносим към разрешения с въззивното решение спор.
С оглед на това, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по така формулираното общо основание, което страната свързва с приложението на разпоредбата на чл.266 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- твърди се съществуваща противоречива съдебна практика, но доказателства за наличието й не са представени. Не е налице и предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- това основание не е обосновано и аргументирано с никакви правни доводи, а позоваването на него е само формално. Не са приложени съдебни решения за наличие на противоречива съдебна практика, липсва правна обосновка защо касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са засегнати релевантните за спора правни въпроси, обусловили изводите на въззивната инстанция: че ищцата е сезирала съда със спор за връщане на дадено при неосъществено основание, при положение че страните са обвързани от облигационни отношения и на това основание срещу заплатената от нея в качеството й на упълномощител сума, може да търси по реда на чл.79 ЗЗД насрещната престация- отчетната сделка, с която й бъдат прехвърлени правата по изпълнителната сделка, или обезщетение за неизпълнението.
Разноски за ответника по касация не се присъждат-такива не са доказани и поискани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 106 от 05.04.2012г. по т.д. № 708/ 2011г. на ОС Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.