О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 14.08.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1619 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307,ал.1 ГПК.
С определение № 225 от 26.10.2016г. производството е спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 5/2015г. е прието на 12.07.2018г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на спряното производство.
С молбата, депозирана на 16.05.2016г., молителят „Скануел България”АД, [населено място] иска отмяна на определение 28.12.2015г. по ч.т.д.№ 2415/2015г. на ВКС,ІІ т.о., с което в производство по чл.274,ал.3 ГПК, при допуснато касационно обжалване, е отменено определението от 29.06.2015г. на САС по ч.гр.д.№ 2533/2015г. и потвърденото с него определение по гр.д.№ 1665/2014г. на СГС за връщане на исковата молба, подадена от СА КОМБИФУРАЖ против „Скануел България”АД и за прекратяване на производството по делото и то е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Основанието на което молителят се позовава е т.5 на чл.303,ал.1 ГПК – правото на участие на дружеството в производството пред ВКС било нарушено поради невръчване на препис от частната касационната жалба.
В писмен отговор СА КОМБИФУРАЖ, Република М. оспорва допустимостта на молбата по съображения, че атакуваното определение не формира сила на пресъдено нещо.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази, че с приетото тълкувателно решение е отклонено предложението на Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: кои определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК.
Като се изхожда от принципното разбиране, залегнало още в Постановление № 2 от 1977 г. на Върховния съд на Република България, че общият критерий за отграничаване на подлежащите на отмяна актове е, породени ли са с тях двата специфични ефекта на силата на пресъдено нещо – да обвързват страните и да не е предвиден друг ред за защита срещу тях, както и от отговора, даден в ТР № 5/2915г. на ОСГТК кои са определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, следва еднозначният извод, че актът, предмет на настоящата молба не попада в очертания кръг. Никога не е съществувал спор или съмнение в съдебната практика, че определението за отмяна на прекратително определение и връщане делото за ново разглеждане не подлежи на обжалване, не създава сила на пресъдено нещо.
Молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Разноски за производството не са претендирани от насрещната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по настоящото дело.
Оставя без разглеждане молбата за отмяна, подадена от „Скануел България” АД на определение 28.12.2015г. по ч.т.д.№ 2415/2015г. на ВКС,ІІ т.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: