1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
С., 29.05. 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 890 по описа за 2014 г.предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен на 11.02.2014г. от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за отмяна на Арбитражно решение от 04.06.2013г. по в.а.д.№ 546/2012г. на АС при Б., с което дружеството е осъдено да заплати сумата 8 825.83лв.- неплатена част от възнаграждение по договор от 23.02.2011г. за изработка, остъкляване и доставка на дограма, както и сумата 1 104.28лв. – разноски по делото.
Ищецът поддържа искане за отмяна на арбитражното решение с твърдения за ограничаване правото му на защита в арбитражния процес-чл.47,т.4 ЗМТА. В нарушение на процедурните правила му била отнета възможността да участва в арбитражното производство- не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър, исковата молба не е била надлежно връчена на дружеството. Твърди, че от товарителницата и разписката за първата пратка до [фирма], не може да се направи категоричен извод, че са били изпратени именно исковата молба и останалите документи. Сочи се, че дружеството и понастоящем се помещава на адреса, на който са били изпращани книжата в арбитражното производство, което е видно и от поканата за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ на 10.12.2013г, чрез която търговецът узнал за арбитражното решение и от този момент тече срокът по чл.48,ал.1 ЗМТА, който е спазен.
В писмен отговор [фирма] оспорва допустимостта на предявения иск, като поддържа, че исковата молба е входирана след изтичането на тримесечния преклузивен срок, тъй като решението по арбитражното дело е било изпратено на актуалния адрес на дружеството на 13.06.2013г. и до 03.07.2013г. е останало непотърсено. Поддържа, че при описаните отбелязвания в обратната разписка на [фирма], съобщението за решението, следва се счита за връчено при условията на чл.32,ал.2 ЗМТА. Изложени са и подробни съображения за неоснователността на предявения иск.
В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните представители поддържат становищата си като претендират заплащане на разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
Преценката дали е спазен преклузивният тримесечен срок по чл.48, ал.1,предл. първо ЗМТА предпоставя извършване на проверка и формиране на изводи дали страната е била надлежно призовавана за арбитражното производство, съответно и дали е редовно уведомена от арбитражния съд за постановеното от него решение. Това е така, защото всички книжа до [фирма] в арбитражното производство, включително и съобщението за постановеното решение, са изпратени на вписания актуален адрес /за което спор няма/ и опитът да бъдат предадени е удостоверен по идентичен начин – с оставено на адресата, но непотърсено уведомление. Възраженията на ищеца по иска по чл.47,т.4 ЗМТА за нарушения във връзка с призоваването му са идентични, както за връчване на документите в хода на процеса, така и за получаване на решението.
Становището на състава на ВКС, че за всички книжа, включително и за решението, уведомлението се счита за предадено на страната, на основание чл. 11, ал.1 и 2 и чл.12,ал.1 и 2 от Правилника на АС при Б., съответно чл.32,ал.2 във вр. с ал.1 ЗМТА, произтича от следното:
На 28.11.2012г. на [фирма] е изпратено препоръчано писмо изх.№ 2439, в което като приложение е посочено копие от исковата молба, указан е срок за отговор и възможността за посочване на арбитър; страната е уведомена за последиците от непосочването на такъв и за избрания от [фирма] член на състава на решаващия орган; посочена е възможността за размяна на книжа на електронен адрес, както и ползването на дистанционен достъп до поддържаното от АС електронно досие на делата и реда за получаване на достъпа. Пратката е върната на 18.12.2012г. с отбелязване на [фирма], че не е била потърсена от получателя, в резултат на което секретариатът е извършил служебна проверка на вписания в ТР адрес и седалище на управление, и е констатирал съвпадение между посочения в исковата молба и този в регистъра по партидата на търговеца. На 17.11.2013г. е била изпратена призовка за съдебното заседание, насрочено за 21.02.2013г., като пратката /препоръчаното писмо с известие за доставяне/ е върната на 06.02.2013г. със забележка „непотърсена“, след като е било оставено известие на адреса на 21.01.2013г. А. съд е дал ход на делото по съображения, че ответникът е редовно уведомен поради удостоверения от пощенската служба-връчител опит за връчване на актуалния адрес. Поради „непотърсване“ е върната и пратката, изпратена на 22.02.2013г., с която на страната е бил изпратен препис от протокола от проведеното арбитражно заседание, както и изпратеното на 13.06.2013г. с препоръчано писмо решение по арбитражното дело, за което е било оставено известие на страната на 15.06.2013г., но до 03.07.2013г. е останало непотърсено.
Правилникът на АС при Б., на чиито разпоредби страните са се съгласили да подчинят разглеждането на спора, уговаряйки арбитражната клауза в чл.7.5 от договора, се основава на принципа на надлежния опит, след старателно издирване, уведомлението да бъде предадено на лице от адреса на управление /чл.12, ал.1 и 2 във вр. с чл.11 от Правилника и чл.32 от ЗМТА/. В случая е извършена надлежна справка, че книжата се изпращат на последното известно седалище на търговеца. Пощенската служба с надлежния приложен по делото документ е удостоверила, че писмата действително са доставяни на адреса, останали са невръчени, и независимо от поставеното уведомление, не са били потърсени от адресата. Ищецът в настоящото производство не ангажира доказателства, с които да обори удостоверяването във всяка една четирите пратки, че е било оставено уведомление, а отбелязването, че пратката не е била потърсена, е достатъчно за редовността на призоваването, тъй като документира опита за връчване. Твърдението на ищеца че не е установено дали изпратената му пратка е съдържала като приложение исковата молба и доказателствата не е в състояние да обуслови извод за опорочаване на процеса за призоваване, тъй като ако писмото е било потърсено, самата страна би могла да се увери за приложенията му, а при тяхната липса – да предприеме съответните действия. Следователно, не отсъствието на надлежен опит книжата да достигнат до получателя и да му бъдат предадени, а бездействието на страната, е довело до неучастието й в арбитражното производство.
С оглед на изложеното, за предадено на страната се счита и уведомлението за постановеното арбитражно решение, върнато в арбитражния съд на 03.07.2013г. До момента на предявяване на настоящия иск е изтекъл тримесечният преклузивен срок по чл.48 ЗМТА, а уведомлението от частния съдебен изпълнител е ирелевантно. Тъй като, за да достигне до този извод, настоящият състав извърши и проверка на основателността на твърденията, въз основа на които се иска отмяната на арбитражното решение, т.е.преценка по съществото на спора, следва да бъде постановен акт по същество за отхвърляне на иска.
Следва на ответника да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски- сумата 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането и в брой.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.47,т.4 ЗМТА на Арбитражно решение от 04.06.2013г. по в.а.д.№ 546/2012г. на АС при Б..
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 500лв. разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.